Решение № 1454 от 17.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Пловдив, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.ова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330205963 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0333-000725 от

26.08.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на И. В. Ч., от **, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят И. В. Ч. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на постановлението с аргументи за несъставомерност на деянието.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – РУ Стамболийски, редовно призована, не изпраща представител, а в молба-становище моли за потвърждаване на наказателното постановление, излагайки доводи в тази насока. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против И. В. Ч., за това, че на 14.07.2022г. около 06.37 часа в с.Куртово Конаре на ул.”1-ва” – до № 2, в посока от юг към север, като водач на лек автомобил – Фолксваген Пасат, **, България, при обстоятелства: управлява лек автомобил, лична собственост и допуска следното нарушение: 1. Като водач на МПС-то се движи със скорост 108 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч за населено място и с отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, наказуемата скорост е 103 км/ч. Нарушението е установено с АТСС „ TFR1М“ № 530 и е показан снимковия материал от клип № 27442/14.07.22г., с което е извършил:

1. Водач, превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 50 км/ч.

С това виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 14.08.2022г., съставен от А. В. Т. – полицейски инспектор при РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по сходен начин тази, описана в АУАН, като в последния за наказуема скорост е посочена 105 км/ч.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП п ри избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

Възраженията на жалбоподателя за несъставомерност на деянието с 2 твърдение, че заснемането на автомобила е било извън границите на населеното място и респективно ограничението на скоростта от 50 км/ч било неотносимо, са несъстоятелни, понеже категорично се установява от кредитираните доказателства – гласни и писмени такива, че местоизвършването на нарушението е в населеното място.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, според който и с оглед конкретиката на казуса, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч, се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

В случая размерът на глобата и срокът на лишаване от права са императивно определени, поради което и за съда, а също и за наказващия орган липсва възможност за преценка на същия.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са съставени, респ. издадени в предвидените в закона срокове и от компетентни лица.

Всъщност, в наказателното постановление некоректно за наказуема скорост е посочена 103 км/ч, а не – 105 км/ч, както правилно е описана в АУАН, но тази неточност не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е само и единствено в полза на жалбоподателя, понеже не води до утежняване на правното му положение, напротив резултирало е в налагането на глоба в по-малък с 50 лв. размер, което на свой ред не влече незаконосъобразност на наказателното постановление. Нещо повече, всяка от двете скорости – 105 км/ч и 103 км/ч, сама по себе си е съставомерна.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 22-0333-000725 от 26.08.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на И. В. Ч., от **, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява 3

МПС за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0333-000725 от 26.08.2022г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ Стамболийски, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на И. В. Ч., от **, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4