Решение № 176 от 21.12.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Дулово, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20213410100658 по описа за 2021 година

Ищецът С. Г. Ц. с ЕГН ********** от гр. ***** твърди, че в качеството й на наследник на наследодателите й **** – б.ж. на гр. Варна и **** – б.ж. на гр.Тутракан е встъпила в договорни отношения с ответната кооперация на основание два договора за аренда сключени на 19. 07.2016г., изменени с анекси от 28.04.2018г., с предмет отдаване под аренда на земеделска земя, находяща се в землището на с. **** с обща обработваема площ о т 196.301 дка от 232.001 дка срещу годишна арендна вноска по 25.00 лв. на декар.

Договорите бил сключени за срок от 5 години.

Според твърденията на ищеца от общо дължимата рента за стопанската 2016 / 2017 г. в размер на 13 741.07 лева /196.301 дка х 70лв./дка/, ответникът н е е заплатил на арендодателя сумата от 1963.01 лв.

Арендната вноска в размер на 70.00 лева се основавала на две решения на УС на ответната кооперация, приети като доказателства по гр.дело № 97/2019 г- по описа на РСТутракан. Причината от завеждане на настоящото производство за сумата от 1 963.01 лв. се дължала на ограничението на заведеното заповедно производство, в което поради липса на конкретна информация била посочена сума на дължимата арендна вноска в размер на 60.00 лв./дка.

Твърди още, че за стопанската 2016/2017г. по сключените арендни договори ищецът е получил рента от ответника с два банкови превода – сумата от 3 129.48лв. и 8 648.58лв. на основание влязло в сила Решение № ***г. по в.гр.дело № ***г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 963.01 лв., представляваща дължима и неплатена рента за стопанската 2016/2017г., считано от 30.04.2018г. по два договора за аренда сключени на 19.07. 2016г. , заедно с обезщетение за забава в размер на 714.92 лв. за периода от 30.04.2018г. до 30.11.2021г. , ведно със законната лихва върху главниц ата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Претендира направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът **** - с. **** с БУЛСТАТ ****, представляван от председателя ***** е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск и моли същият да бъдат отхвърлен. Направил е възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност. Оспорил е предявеният иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че няма никакви задължения към ищеца, тъй като е изплатил изцяло задължението си към нея – рента за стопанската 2016/2017г. в общ размер от 13 741.07лв./196.301дка х 70лв./дка/, която сума била платена с два банкови превода, а именно: на 21.12.2017г. – 9 815.05лв. и на 02.07.2018г. – 3 926.02 лв., за което с отговора представя доказателства. Заявява още, че с ищцата са водили многобройни дела, задълженията по които са изплатени.

Ищецът – редовно призован, явява се в съдебно заседание лично и с процесуален представител. Поддържа исковата си молба и моли да бъдат уважени предявените от него искове. Депозира писмени бележки, в които излага съображения във връзка с предявените искове.

Ответникът – редовно призован, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа направеното с отговора възражение за погасяване на вземането по давност. Депозира писмено становище в което излага съображения по същество относно основателността на предявените искове и относно това, че вземането е погасено по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Предявени са иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 286 от ТЗ във вр. с чл. 8 и чл. 3, ал.4 от ЗАЗ /Закон за арендата в земеделието/ и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава .

Ищецът обосновава иска си с твърдението, че ответникът не му е заплатил в пълен размер дължимото арендно плащане за стопанската 2016/2017г., като се позовава на два арендни договора сключени на 19.07.2016г. и на две решения на управителният съвет на ответната кооперация

Ответникът оспорва това твърдение и основава защитата си по делото на това, че с два банкови превода е заплатил на ищеца дължимото арендно плащане за процесната стопанска година, както и на това че претенциите на ищеца са погасени по давност.

Безспорно е, че страните са били в договорни отношения помежду си по силата на два договора за аренда от 19.07.2016 г. , със срок на действие – 5 години, считано от датата на сключването им, с размер на арендно плащане по всеки един от тях в размер на 25.00 лв./дка, дължимо до 30.04.2018г. Договорите са сключени за обработваема площ от 196.301 дка.

Единственият спорен въпрос в производството касае правото на ищцата да получи плащане в пълен размер на сумите по договора.

По делото не се спори, че арендодателят е изпълнил задължението си по договора.

Заедно с това, вземането за арендното плащане е неделимо по съглашение между страните чл.66 от ЗЗД. В този смисъл, налице е воля в това тази насока, която страните са обективирали - да бъде осъществено общо годишно арендно плащане от страна на арендатора на арендодателя и която следва и от характера на договора.

Отговорността за неизпълнение на парично задължение е винаги за забавено неизпълнение и поражда отговорност за мораторни вреди. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Както се посочи, в цитираните договор страните са договорили в чл. 6 от договорите арендната вноска се заплаща веднъж годишно в срок до 30. 04. следващата 2 година.

Тук е мястото, където следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на част от задълженията по давност.

Съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за други периодични плащания. Съдебната практика дава отговор на понятието „периодични плащания”, като последно по време е Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/11 г. ОСГК. В него е посочено със задължителна за съдилищата сила, че „Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”.

Като има предвид тази задължителна съдебна практика, съдът приема, че вземанията на арендодателя по договор за аренда се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични плащания. По тази причина и с оглед датата на предявяване на исковите претенции – 25.11.2021 г. съдът намира за основателно възражението на ответника по отношение на претенциите на ищеца за заплащане на арендни вноски за стопанската 2016/2017 г., тъй като падежът на задълженията е съответно на 30. 04.2018 г. В земането на ищеца за наем е станало изискуемо на 30.04.2018 г. и е погасено по давност с изтичането на тригодишния срок, който е изтекъл на 30.04.2021г., а искът е предявен на 25.11.2021г., тоест след изтичане на давностният срок.

Като съобрази всичко изложено, съдът намира, че следва да отхвърли исковете като погасени по давност.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото, които с оглед изхода от настоящото производство са в размер на 660 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Дуловският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля предявените от С. Г. Ц. с ЕГН ********** от гр. ***** против **** - с. **** с БУЛСТАТ ****, представляван от председателя *****, искове за заплащане на сумата от 1 963.01 лв./хиляда деветстотин шестдесет и три лева и една стотинка/, представляваща дължима и неплатена рента за стопанската 2016/2017г., считано от 30.04.2018г. по два договора за аренда сключени на 19.07. 2016г., сумата от 714.92 лв./седемстотин и четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 30.04.2018г. до 30.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 963.01 лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното й плащане, като погасени по давност.

ОСЪЖДА С. Г. Ц. с ЕГН ********** от гр. *****, да заплати на **** - с. **** с БУЛСТАТ ****, представляван от председателя *****, сумата от 660 /шестстотин и шесдесет / лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

3

4