Решение № 4985 от 12.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4985 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330115117 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. В. Г. против „Айгер Инженеринг“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 от Кодекса на труда за обявяване недействителността на клаузите за неустойка, предвидени в чл. ***” и чл. *** от Договор за повишаване на квалификацията от *** г., както и клаузата за неустойка, предвидена в чл. 5, ал. 1 от Споразумение за поверителност от *** г., сключени между страните, поради противоречието им с императивни разпоредби на Конституцията на Република България и Кодекса на труда.

Ищецът поддържа, че е работил при ответното дружество по силата на Трудов договор № **/*** г. на длъжност „*****“ в отдел „*****“. Твърди, че на същата дата *** г. в допълнение към сключения трудов договор е подписал още два документа, а именно – Споразумение за поверителност и Договор за повишаване на квалификацията на основание чл. 234 КТ. Счита, че клаузите на чл. ***” и чл. *** от договора за повишаване на квалификацията са недействителни поради противоречие с Конституцията на Република България и Кодекса на труда, тъй като се ограничава правото му на труд. Изтъква се, че съгласно чл. ***“ от посочения договор, ищецът дължи неустойка, в случай че не покаже добри резултати в хода на обучението, не покрие изискванията по тестовете или не придобие сертификат, като в този случай работодателят има право да развали договора с незабавен ефект, а неустойката ще се дължи към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, без да има значение причината за прекратяването. Сочи се, че размерът на неустойката включва заплатата на ищеца, социалните осигуровки за сметка на работодателя и всички други разходи, които възлизат на сума от повече от 9000 лева. Според ищеца, с тази клауза се нарушава принципът на възмездност на труда, като се принуждава служителят да 1 върне добросъвестно полученото трудово възнаграждение под формата на репариране на причинени вреди от неизпълнение на задължения по трудов договор, а работодателят ще получи недължимо облага – заработените и платени за положения труд заплати на работника. Поддържа, че периодът на обучение е уговорен неясно, доколкото продължителността на отделните модули е посочена в Програма – Приложение 1 – с откъсване от работния процес, без да е разписано точното календарно време като работодателят си е запазил правото да променя периодите на модулите. Освен това твърди, че в договора липсва информация кой точно ще провежда обучението, ще проверява тестовете и ще дава сертификата. Счита, че с тази клауза се стига до отказ от правото на трудово възнаграждение, което съгласно чл. 8, ал. 4 КТ я прави недействителна. Изтъква се, че съгласно чл. ****“ от договора за повишаване на квалификацията е уговорен и втори вид неустойка, която е дължима при прекратяване на трудовия договор, независимо по каква причина е прекратен, чийто размер възлиза на сума от 5000 лева, а дори не е обвързана с виновно поведение на работника. Според ищеца, тази клауза противоречи на чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България, като ограничаваща свободното право на труд, избор на професия и място на работа. Счита, че клаузата е в противоречие и с разпоредбите на чл. 66, ал. 2 и чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда, тъй като с нея се установяват по-неблагоприятни за работника условия, включително и отказ от права под страх от финансова санкция. Отделно от гореизложеното счита, че процесните клаузи от договора за повишаване на квалификацията са в противоречие с добрите нрави, тъй като имат чисто санкционен характер и водят до неоснователно обогатяване на работодателя. Изтъква се, че съгласно чл. **, ал. ** от Споразумение за поверителност, сключено на *** г., е предвидена неустойка в размер на последното изплатено на ищеца месечно възнаграждение от дружеството, умножено по десет.

Ищецът поддържа, че с тази неустойка се санкционират общо и неясно формулирани задължения, свързани със забрана за конкурентна дейност след прекратяване на трудовия договор. Предвид това счита, че клаузата на чл. 5, ал. 1, вр. с чл. ** и ал. ** от посоченото споразумение за поверителност противоречи на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Конституцията на Република България, тъй като ограничава свободното право на труд, избор на професия и място на работа. Заявява, че със Заповед № *** г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.

1 КТ. С оглед изложеното, моли да бъдат обявени за недействителни клаузите за неустойка, предвидени в чл. ***” и чл. *** от Договор за повишаване на квалификацията от *** г., както и клаузата за неустойка, предвидена в чл. **, ал. ** от Споразумение за поверителност от *** г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е взето становище за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес от предявяването им, тъй като трудовото правоотношение между страните е прекратено. Изложени са съображения и за неоснователност на предявените искове. В тази връзка се твърди, че ответното дружество не е страна по посочения от ищеца договор за повишаване на квалификацията на основание чл. 234 КТ, респ. между страните не е налице такова правоотношение. Счита, че клаузата на чл. ****от споразумението за поверителност не е нищожна, доколкото изложените в исковата молба оплаквания по отношение на същата касаят евентуалното изпълнение/неизпълнение на клаузи, но не и действителност на такива. Възразява за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 Кодекс на труда. Въпросът за допустимостта на производството е разрешен с Определение № 904/11.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 917/2023 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІІ гр. с. Въпреки това, съдът намира за необходимо за добави и следното:

В настоящия случай исковете касаят обявяване недействителност на клауза от Споразумение за поверителност от *** г., както и на клаузи от Договор за повишаване на квалификацията от *** г., за които се твърди, че са сключени между страните по делото. В тази връзка следва да се посочи, че макар съдебната практика да приема, че Договор за повишаване на квалификацията по чл. 234, ал. 1 КТ има характера на трудов договор, то що се касае до въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и следва да се приложи гражданският закон относно отговорността за неизпълнение (в този смисъл – Решение № 326/19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г., по описа на ВКС). Следователно, с оглед характера на договора, приложимите разпоредби досежно действителността на клаузи от договора за повишаване на квалификацията са именно тези на Кодекса на труда, а единствено по отношение на неговото изпълнение следва да се приложат гражданските закони.

В конкретния случай, предвид изложените от ищеца твърдения за наличие на клаузи – чл. ***” и чл. ***, за които се поддържа, че са уговорени между страните в сключен между тях Договор за повишаване на квалификацията от *** г., с посоченото в исковата молба съдържание, то би могла да произтече претенция за заплащане на обезщетение от страна на ответното дружество и след прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид това ищецът има правен интерес да установи недействителността на оспорените от него клаузи. Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес и от предявения иск за обявяване недействителност на клаузата на чл.

**, ал. **от Споразумение за поверителност от *** г., макар трудовото правоотношение да е прекратено, доколкото посочената клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, намира приложение именно в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение.

Съобразно изложеното, така предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ и да бъдат обявени за недействителни оспорените клаузи, е необходимо да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното дружество, че страните са сключили процесните споразумение за поверителност и договор за повишаване на квалификацията, в които са уговорени клаузи с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорените от ищеца клаузи противоречат на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Кодекса на труда, трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба, трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета, а съгласно ал. 4, по 3 реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.

Съобразно чл. 74, ал. 5 КТ, страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Всички споразумения между страните по едно трудово правоотношение, независимо от тяхното наименование, в случай че уреждат права и задължения, свързани с полагане на труд по трудово правоотношение, заплащане или връщане на вече получено трудово възнаграждение, или отказ от трудови права, или задължения във връзка с полагане на труд, както и задължения за заплащане на неустойка във връзка със същите, имат характер на трудовоправни клаузи, респективно договори и тяхната недействителност може да бъде обявявана по съдебен ред, по реда на чл. 74, ал. 4 КТ. Тоест, предявяване на искове за прогласяване недействителност на клаузи с подобно съдържание, е допустимо по реда на чл. 74, ал. 4 КТ, независимо в какъв акт са залегнали.

В настоящия случай страните не спорят, а и от представения по делото Трудов договор № **/*** г. се установява, че ищецът е бил назначен на работа по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжност „*****“ в отдел „******”, считано от *** г., с уговорено основно дневно трудово възнаграждение – 83,44 лева, допълнително такова за продължителна работа – 1,50 лева, брутно дневно – 84,94 лева.

Трудовото правоотношение е възникнало като безсрочно с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, с уговорен срок на предизвестието – 3 месеца, платен годишен отпуск – 20 дни. В чл. 14 – 26 от трудовия договор са включени задължения на работника/служителя да опазва поверителна информация, да не изнася такава от дружеството, забрана за полагане на допълнителен труд по трудов договор и забрана за конкурентна дейност. В чл. 27 от трудовия договор са предвидени задължения за работника, свързани с опазване доброто име на работодателя и въздържане от всякакви действия, които биха засегнали престижа и авторитета му и за злоупотреба с доверието на работодателя. В чл. 28 от трудовия договор е отразено, че нарушаването на задълженията по чл. 14 до чл. 27 включително е основание за налагане на наказание „***“ на работника по реда и условията на Кодекса на труда.

Трудовият договор е сключен в обикновена писмена форма.

По делото не е спорно, че трудовият договор на ищеца е прекратен по взаимно съгласие с работодателя. Този факт се установява и от представената по делото Заповед № *** г. на работодателя „Айгер Инженеринг“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение със С. В. Г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.