Решение № 1594 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20241100100231 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен от Е. С. С. против „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.11.2023г. до окончателното изплащане.

Твърденията са за настъпило на 22.11.2019г. на път в землището на гр.Севлиево пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на Р.Д.К., като водач на л.а.Фолксваген Пасат с ДК № ********, в резултат на което била причинена смъртта на В.С.В.. Ищцата е внучка на починалия в произшествието, която твърди да е претърпяла неимуществени вреди, обезщетяването на които претендира от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът оспорва легитимацията на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като, макар и родственица на починалия, не попада в изключенията съобразно ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС и оспорва твърденията в исковата молба за създадени трайни и емоционални отношения. Навежда възражение за съпричиняване с твърдение пострадалият да е бил без поставен обезопасителен колан. Навежда доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор настъпило на 22.11.2019г. на път ГП-1-4 в землището на гр.Севлиево пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на л.а. Фолксваген с ДК № ******** Р.Д.К., при което настъпила смъртта на пътуващия в автомобила В.С.В.. За посочения автомобил е била сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача, страна по 1 която е ответникът.

С влязла в сила на 01.06.2022 г. присъда № 6/16.05.2022г., постановена по НОХД № 56/2022г. по описа на ОС-гр.Габрово, Р.Д.К. е призната за виновна в това, че на посочените дата и място, при управление на л.а. Фолксваген Пасат с ДК № ******** нарушила правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП вр. чл.47, ал.3 и чл.50, ал.1 ППЗДв.П и по непредпазливост причинила смъртта на В.С.В., съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 с наложено наказание по НК.

На основание чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. При това следва да се приеме за осъществен от застрахования при ответника фактически състав на чл.45 ЗЗД.

Не се спори също, а и видно от представените удостоверение за раждане и за наследници /стр.14-15/ ищцата е внучка на починалия по бащина линия.

С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за причинена от непозволено увреждане смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало тР. и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Развити са съображения, че по начало най-близките на починалия, посочени в постановленията, се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение, ако са създали с починалия постоянна, тР. и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на найблизките. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69г.

Това означава, че обезщетение следва да се присъди при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

С оглед тези задължителни за всички съдилища указания по тълкуването и прилагането разпоредбата на чл. 52 вр. чл. 45 ЗЗД спорният по делото въпрос е дали ищцата се явява материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени 2 вреди като последица от смъртта на своя дядо.

В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Т. и Деян С..

В показанията си св.Такова сочи, че ищцата от малка била отгледана от другата си баба С. С. и дядо си В.В., тъй като скоро след раждането си родителите й се преместили да живеят и работят в гр.София. В. и С. също дошли в София и я гледали около 3 години докато тръгне на градина, но и след това. След смъртта на бабата през 2009г., дядото В.В. полагал грижи, водел я и вземал от детска градина, особено когато родителите се налагало да работят или са в командировка в чужбина. Сочи, че ищцата имала много силна връзка с дядо си, който бил умен и ерудиран човек, бивш майстор на спорта с издадена книга за алпинизъм. Научил внучката си да играе шах и я е водел и взимал от уроци. Основно живеел в гр.Шумен, но много често бил в София за да помага в отглеждането й, а през ваканциите тя ходела при него. Починал в катастрофата, когато била на 16г. Приела загубата на дядо си тежко, изпаднала в депресия, събуждала се посред нощ, сънувала кошмари и започнала да си гризе ноктите до кръв. Споделяла, че й е много мъчно за дядо й, който й помагал по всички предмети в училище.

В показанията си св.С. сочи, че ищцата и дядо й били в много добри отношения, като малко след установяването в гр.София С. и В. също се преместили там за да я гледат. След смъртта на С. през 2009г. дядото трайно се преместил в гр.София и живял заедно с майката и бащата на ищцата в жилищата им. Имал силна връзка с внучката си и я отглеждал през по-голяма част от времето. През ваканциите я водел на планина, за риба и покрай него обикнала тези дейности. Кончината на дядо й я променила доста като човек, затворила се в себе си. Споделяла на свидетеля, че й е тежко от загубата, а като реакция започвала да си гризе ноктите. Не спяла добре, избягвала качването в кола, което било травма поради инцидента. В. й помагал като трети родител, породил у нея любов към спорта и към планината.

Според заключението на приетата по делото СПс.Е преживяната психотравма от внезапната смърт на дядото е довело до интензивни негативни емоционални преживявания у ищцата-емоционална лабилност, депресивно настроение, адаптивни затруднения в контактите със съучениците и онихофагия /гризане на нокти/, които са й причинили психичен дискомфорт. Посочените симптоми представляват адаптационна реакция в границите на адаптационно разстройство към стресогенни изживявания.

Същото има функционален характер и различна продължителност, но обикновено завършва с оздравяване. Ищцата не е провеждала психиатрична или психологична консултация и медикаментозна терапия, завършила е средното си образование и е станала студентка в Пенсилванския университет в САЩ. Експертът дава заключение, че ищцата е възстановила обичайното си психично и емоционално състояние.

Въз основа тези доказателства се налага извода, че ищцата и починалият в пътното произшествие неин родственик-дядо са имали тР. и емоционална връзка, създадена и поддържана от ранна детска възраст и в периода на израстването, но по съдържание не се отличава с онази изключителност, която се поставя в ТР № 1/2016г. като изискване за материална легитимация с право на обезщетение за неимуществени вреди. Според самото ТР и установената последващо съдебна практика на ВКС се приема, че такава е налице, когато проявлението на конкретни житейски обстоятелства са обусловили създаването на особено силна връзка, считана за по-голяма от нормалната за съответната родствена връзка, като например отглеждането на внуците от бабата или дядото поради заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в 3 чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др., наподобяваща връзката родител-дете.

Свидетелските показания сочат на изградена между ищцата и дядо й връзка на взаимна обич, подкрепа и емоционална близост, която по характер и съдържание е в рамките на традиционните за българското общество отношения между такива родственици от близкия семеен кръг, каквито са установените обстоятелства на съвместно съжителство за няколко години след преместването на родителите в гр.София с активно участие и подпомагането им в грижите за ищцата, когато е била малка; водене на детска градина, а по-късно на училище и извънкласни занимания; съвместни физически и образователни дейности /шах, риболов, ходене в планини/; често гостуване на ищцата в гр.Шумен и на дядото в гр.София; прекарване време заедно през ваканциите. Те не разкриват отношения заместващи тези на родител-дете, а са израз на грижата и помощта, която обичайно дядото или бабата оказват на родителите при отглеждането и възпитанието на детето, когато поради трудова заетост или краткосрочно отсъствие последните не могат да осъществяват сами в каквато насока са данните по делото. Безспорно връзката между ищцата и дядо й е била силна и емоционална с изпитани в личен план страдания и мъка от загубата му в трагичното събитие, но не покрива критериите, които обосновават по изключение активна материалноправна легитимация да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на делото право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК има ответникът, който съгласно представения списък по чл. 80 ГПК е направил такива в общ размер от 800лв. /409.03 евро/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.

********, против „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша № 89Б, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дядо й В.С.В., настъпила в ПТП на 22.11.2019г., ведно със законната лихва от 23.11.2023г. до изплащането.

ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 800лв. //409.03 евро/.

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

4

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5