Решение № 378 от 10.11.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Петрич, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20231230200470 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. П. Д., с EГН **********, от град Петрич, община Петрич, област Благоевград, ул. „К.М.“ № 42, п р о т и в Наказателно постановление № 420005694/10.03.2023 г. на Директор на РД „АА“ - София, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 на МТИТС във вр. с чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

С жалбата се навеждат доводи от страна на жалбоподателя, че не е нарушил посочените в Наказателното постановление разпоредби. Твърди, че няма извършено нарушение от негова страна, още повече виновно. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят в последно съдебно заседание се явява лично, както и се представлява от адвокат Г. Ц., който поддържа жалбата и изразява становище по същество. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира да бъдат присъдени сторените разноски.

Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото. В писмото, с което е изпратена административната преписка в съда, изразява становище, че 1 жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Прави възражение на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар. Сторено е искане за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ИА „Автомобилна администрация“.

За РП – Благоевград, ТО – Петрич, призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установи по делото, че съгласно Заповед № РД-01-342/07.09.2022 г. на Директора на РД „АА“ гр. София, И.И.Т. – инспектор в отдел „Контрол“ към РД „Автомобилна администрация“ гр. София е извършил проверка на един пълен видеозапис на извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обозначен в информационната система за електронно регистриране като „съмнителен преглед“, в контролно – технически пункт с Разрешение № 1522. При преглед на пълния видеозапис от 23.01.2023 г. на ППС с рег. № ***** с протокол № 31045380 е установено, че при извършване на периодичния преглед за проверка на техническата изправност, проверяваното пътно превозно средство /полуремарке/, преминава по време на прегледа прикачено към влекач с рег. № Е 1874 МР и не се разкача, за да бъде проверено устройството за прикачване със съответния калибър. Във връзка с установеното и след преглед на видеозаписа инспектор И.И.Т. изготвил доклад рег. № 11-56-788/27.01.2023 г.

Със Заповед № РД – 12-413/07.02.2023 г. на Директор на РД „АА“ – София , на Д. Т. и Г. Г. и двамата в качеството си на инспектори в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – София, било възложено да извършат тематична проверка на контролно – технически пункт „ДМ ИНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *******, притежаващ разрешение № 1522, на 07.02.2023 г., с посочен период на проверката - от 07.11.2022 г. до 07.02.2023 г.

Така на 07.02.2023 г. около 13:30 часа, в гр. Петрич, местност „Кумли“, във връзка със Заповед № РД-12-413/07.02.2023 г. на Директор на РД „АА“ – София, свидетелите Г. С. Г. и Д. А. Т. извършили проверка в КТП „Д.И.Г“ ЕООД, с ЕИК: *******, притежаващ Разрешение № 1522/27.05.2016 г., при която проверка констатирали, че в контролно техническият пункт в гр. Петрич, местност Кумли на 23.01.2023 г. за времето от 18:09 часа, до 18:24 часа, техническият специалист В. Д. в качеството му на член на комисията по протокол № 31045380, не е извършил прегледа на превозно средство /ПС/ Кроне СДП27 с 2 peг. № Е 5301 EE (полуремарке) от кат. О4 съгласно изискванията на част II, раздел V от Методиката по приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32, като не е използвал измервателния уред (калибър или шублер), за да провери степента на износване на основните елементи от прикачното устройство на превозно средство /ПС/ с peг. № *****.

Нарушението било установено при преглед на пълния видеозапис от прегледа в гр. София на 26.01.2023 г. и на 07.02.2023 г. в пункта, от който е видно, че през целия преглед към полуремаркето е прикачен влекач с peг. № Е 1874 МР, което не позволява използването на измервателните уреди.

За извършената проверка бил съставен констативен протокол, регистриран в деловодната система „Архимед“, с рег. № 42-09-56-159/08.02.2023 г. Свидетелят Г. С. Г. изготвил доклад рег. № 11-56-788/1/09.02.2023 г.

За така установеното нарушение, на 07.02.2023 г. актосъставителят Г. С. Г., в присъствието на свидетеля Д. А. Т., съставил на жалбоподателя, Акт за установяване на административно нарушение № 333720, в който отразеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.

44, ал. 1, т. 3, буква "б" във вр. с чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

АУАН е връчен на жалбоподателя В. П. Д. лично срещу подпис на 07.02.2023 г., който е отразил в акта, че: „При направения ГТП на въпросното ремарке измерването на ремаркето бяха извършени отвън на пункта, защото вътре не е удобно за откачане“.

Въз основа на така съставения акт, на 10.03.2023 г. Директорът на РД „АА“ - София издал и обжалваното НП № 42-0005694, с което за описаното административно нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. с чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева.

НП е връчено срещу подпис на жалбоподателя на 25.05.2023 г., в законоустановения срок – на 07.06.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В с.з. са разпитани актосъставителят Г. С. Г., свидетелят по акта Д. А. Т., Н.К.Д. като председател на комисия в технически пункт за прегледи, изслушани бяха и обясненията на жалбоподателя В. П. Д..

Служителите на ИА „АА“ гр. София – свидетелите Г. и Т., поддържат констатациите, отразени в АУАН и твърдят, че лично са установили извършеното нарушение в рамките на проверката и след преглед на видеозаписа, съхранен в системата и базата данни на ИА "АА" - гр. София във връзка с описаният в акта технически преглед на процесната дата и място.

Акта бил съставен на място и връчен на жалбоподателя лично.

Свидетелят Н.К.Д. изнася, че на 23.01.2023 г. с жалбоподателя В. Д. били екип, който извършва технически преглед на въпросното ППС. Описва начина, по който се извършва по принцип техническия преглед като за въпросното ППС не била спазена процедурата, тъй като петите, които са главен фиксатор на основното ремарке били замръзнали и е било невъзможно да се направи измерване на скаченото устройство, което и наложило след като извадят ремаркето отвън да поливат с топла вода, за да може самия механизъм да отпусне и 3 да направят замерване на прикачното устройство отвън. Посочва също така, че всички шофьори са под час, гонят кораби и не им стига времето да извършат самите курсове няма как да дойдат още веднъж или отново да се редят на опашката пред пункта.

Жалбоподателят В. Д. в обясненията си посочва, че това което е заснето е така, като не са извършили измерването на така наречения „царски болт“ на мястото, на което трябва да се заснеме, тъй като ремаркето била натоварено, идвало от път и петите, на които трябва да стъпи самото ремарке, за да го разкачат били замръзнали и устройството – червячния винт, който спуска петите, за да могат да опрат на пода били замръзнали и не можело да се спуснат. Поради тази причина жалбоподателят заедно с колегата му преценили и извадили ремаркето отвън, извън обсега на камерите, където полели въпросните пети с гореща вода, които отпуснали, издърпали влекача и направили нужното замерване със съответния калибър. Твърди, че не върнали камиона пак напред на мястото, където трябва, тъй като по Наредба № Н-23 е забранено връщането назад.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено съдебно заседание на 10.10.2023 г., и от показанията на свидетелите Г. Г., Д. Т., Н.Д. и обясненията на жалбоподателя В. П.

Д., които съдът кредитира като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви като освен това кореспондират с приложените по делото 2 бр. компактдиск от извършения периодичен преглед за техническа изправност на процесното МПС, което съдът кредитира изцяло.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е извършено измерване, но същото е станало извън обсега на камерите за видеозаснемане. На първо място, председателят и членовете на комисията за извършване на периодичните прегледи нямат право да извършват тестване и измерване на отделните системи и устройства на съответния автомобил извън зоната за извършване на прегледа, като последният следва да бъде извършен задължително в обсега на камерите, които са пряко свързани с ИА "АА", именно с оглед доказване извършване на пълна проверка съобразно изискванията на методиката към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. На следващо място, по делото не бяха представени каквито и да е доказателства относно твърденията на жалбоподателя, че полуремаркето е било откачено от процесния влекач и е било извършено измерване и определяне на степента на износване на заключващото устройство на седловото устройство на седловия влекач.

Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК. От приложения протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС с № 31045380 от 23.01.2023 г., приложен на лист 12 по делото и Удостоверение за техническа изправност на ППС по протокол № 31045380 от 23.01.2023 г., приложена на л. 14 от делото, се установява, че жалбоподателят В. П. Д. е бил член на комисията от технически специалисти, който на 23.01.2023 г. е извършил периодичен преглед за техническа изправност на превозно средство КРОНЕ СДП 27, с рег.

№ *****.

4

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.