Решение № 337 от 05.11.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Нови пазар, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20253620101026 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК за постановяване на съдебно решение по предявен иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Правната квалификация на иска: чл. 26, ал.1, предл.1- во и 3-то от ЗЗД вр. Чл. 22 вр.

Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Предявена е искова молба от ищеца С. Р. Х. от с. С. срещу ответника „Сити Кеш“ ООД, с предмет иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор за кредит, сключен между страните по делото, поради противоречие със закона, конкретно неспазване на чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. Чл. 22 от ЗПК.

Цената на предявения иск е 2592 лв.

Ищецът твърди, че е сключен с ответника Договор за потребителски кредит № *** г., за сумата от 1000лв. при срок за издължаване от 12 месеца, като съгласно договора сумата, която трябва да се върне е 1019,43лв.

Съгласно договора ГГЛП е 50%, а ГПР в размер на 62,89 %.

Съгласно договора се предвиждало договорът да бъде обезпечен по един от посочените в чл. 5 начини.

Съгласно чл. 11 от договора се предвиждало, в случай на неизпълнение на изискването по чл. 5, заплащането на неустойка в размер на 1210,17 лв., разсрочена на 12 1 месечни вноски.

Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради изначална недействителност на съдържанието му съгл. чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, относно уговорената договорна лихва, което го прави нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че с договарянето на посочената неустойка е накърнен и принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като по този начин се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, до нарушаване на интересите на ищеца и с цел извличане на собствена изгода за кредитора.

Ищецът твърди, че договорената неустойка е неравноправна клауза по см.на чл. 143 от ЗЗП и като такава е нищожна. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК уговорката за неустойка е нищожна поради това, че има за цел заобикаляне изискванията на закона. Тя е и нищожна по аргумент на чл. 143, т.5 от ЗЗП, тъй като е неоснователно висока.

Ищецът твърди, че договорът нарушава разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК и изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочените задължения. Ищецът сочи, че посочения в договора размер на ГПР освен че е по – висок от допустимото, и с това договорът е недействителен.

Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи сключения договор за недействителен, като изцяло нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. Чл. 22 вр. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

От ответната страна е постъпил писмен отговор по иска, с който се твърди, че е неоснователен и недоказан. Не се оспорва сключения договор за заем, но се твърди, че всички негови условия, вкл. И уговорената неустойка, са действителни и не нарушават правата на потребителя.

Сочи, че потребителят е бил наясно предварително с крайните финансови условия по договора и не са накърнени правата му.

Предвид на горното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на договор за заем № *** г.

Договорът е сключен с предмет предоставяне на паричен заем в размер на 1000 лв.

Съгласно чл. 3 от договора, предоставения заем следва да се погаси на 12 бр. месечни вноски, от които 5 бр. по 41,67 лв. и 7 бр. по 167,64 лв.

В чл. 3 от договора е посочено още, че фиксирания лихвен процент е ГЛП е 50%, а ГПР в размер на 62,89 %, а общия размер на всички плащания е 1318,83 лв.

2

Съгласно посоченото в погасителния план към договора, кредитополучателят следва да върне на кредитора сумата от 2592,00 лв., която включва главница – 1000 лв., лихва 381,83 лв. и неустойка 1210,17 лв.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Договорът е недействителен поради сключването му при условия, които нарушават закона и са в нарушение на добрите нрави още при самото му сключване.

Недействителност на уговорката за годишен процент на разходите (ГПР).

Съгласно §1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата по чл. 8 не е включена в посочения от кредитора ГПР.

Съгласно т. 2 от ДР ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на кредита“ е максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, размерът на ГПР е ограничен и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно ПМС №*** на МС от *** г., в сила от *** г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%.

Съгласно посоченото изначално в договора, ГПР е определен в размер на 62,89 %.

Този размер на разходите надвишава максимално допустимия съгл. Чл. 19, ал. 4 ЗПК 3 размер на същия, поради което тази част от договора е в нарушение на закона и като такава е нищожна съгл. Чл. 26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Недействителност на уговорката за фиксиран лихвен процент (ГЛП).

По своята правна същност лихвата по кредит представлява цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Максималният размер на договорната лихва е ограничен от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Въпреки, че не е налице действащо нормативно ограничение при договаряне размер на възнаградителна лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика ако договорената надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер, съществено превишава нейната обезщетителна функция по предоставеното ползване на заемната сума. В този смисъл са Определение № 901/10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., ІІ г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г., по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г., гр.д. № 5093/2007 г., ІІ г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г., гр.д. № 6295/2014 г., ІV г.о и пр. Съгласно посоченото в Решение № 1359 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 15/2007 г. на ВКС, ІV г. о., няма установен универсален критерий кога договорената лихва е несъвместима с добрите нрави. Този въпрос се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока на ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за размера й. За да достигне до извода за неоснователност на възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, решаващият състав на апелативния съд е взел предвид наред с размера на уговорената възнаградителна, при съпоставянето му със законната лихва, конкретните условия и обстоятелства по договора за потребителски кредит, като ги е преценил с оглед функцията на възнаградителната лихва.

В процесния случай е договорена фиксирана лихва от 50 % за срока на договора – 12 месеца: от *** г. до *** г.

Съгласно ПМС №***/*** г., в сила от *** г., годишният размер по просрочени парични задължения се равнява на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, приложим за първото полугодие, съответно от 1 юли, приложим за второто 4 полугодие на текущата година, плюс 10 процентни пункта.

Съгласно справка на сайта на

БНБ, https://www.bnb.bg/statistics/stbirandindices/stbibaseinterestrate/index.htm, се установява, че към 01.07.2024 г. (приложим към датата на сключване на договора – *** г.), основният лихвен процент на БНБ е 3,63 %.

Следователно, съгласно посоченото ПМС №***/*** г., годишният размер по договора за на лихвата за просрочени парични задължения или ГЛП е 13,63 %, а неговият трикратен размер е 40,89%.

Като е договорен фиксиран лихвен процент в размер на 50%, който надвишава трикратния размер от 40,89 %, е налице нарушаване на добрите нрави, целящо ощетяване на по – слабата страна в договорните отношения.

От горното следва, че определения в договора размер на фиксираната лихва от 50 % за срока на целия договор е в нарушение на нарушение на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Относно недействителността на разпоредбата относно даването на обезпечение по договора за кредит и дължимата неустойка за неизпълнение на това задължение.

Освен нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, е налице и недействителност и в уговорката в договора относно даването на обезпечение и неустойката за неизпълнение на това задължение.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, страните се съгласявали договорът да бъде обезпечен чрез безусловна банкова гаранция или поръчителство от лице, отговарящо на посочените в договора условия.

Според посоченото в чл. 5, ал. 2 от договора, обезпечението следва да бъде предоставено в 3 дневен срок от подписването на договора.

Съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 5, ал.1 от договора за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1210,17 лв., която ще бъде изплатена разсрочено, съгл. Посоченото в Приложение № 1 към договора.

По своя характер, сключения между страните договор за паричен заем отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма 5 на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.