Присъда № 55 от 20.02.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към присъда № 55/20.02.2025 г. по нохд № 431 по описа за 2025 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 264/2023 г. по описа на сектор ПП ОД МВР Варна срещу А.А.Н. с ЕГН **********, затова, че на 07.07.2023г., в гр.

Варна, управлявал моторно превозно средство - л.а. марка „БМВ“, модел „316“ с peг. № *** в срока на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, наложено с НП № 22-0819-004984/19.10.22г., издадено от Сектор ПП - ОД на МВР - Варна, след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП № 22-0819-006466/16.12.22г., издадено от Сектор ПП - ОД на МВР - Варна и влязло в сила на 02.02.23 г. - престъпление по чл. 343в ал.1 от НК, както и затова, че на 07.07.2023г., в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - л.а. марка „БМВ“, модел „316“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение, а именно:

Чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50 км/ч, в населено място за пътно превозно средство от категория „В“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.М.М., изразяваща се в: десностранен хемопневмоторакс в дясната плеврална кухина, наложил извършване на оперативна интервенциа за евакуирането му и възстановяване на обема на десния бал дроб, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на 1-во до 9-то десни ребра и счупване на 1-во ляво ребро, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от 2 - 2,5 месеца при условие, че не настъпят усложнения; счупване на гръдната кост, обусловило затруднение в движенията на снагата за период от 2,5 - 3 месеца; контузия на белите дробове, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване в областта на шиповидния израстък на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца; счупване на 3-та и 4-та предкиткови кости на дясната ръка, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 15 - 2 месеца - престъпление по чл.

343 ал.1 б.“б“. вр. чл.342 ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство подсъдимият Н. е редовно призован, явява се лично и с адв. П.Б., ВАК, надлежно упълномощен.В разпоредително заседание,подсъдимия изрично е заявил, че желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение, счита, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че подсъдимият е осъществил деянията както от обективна, така и от субективна страна, приема за установена фактическа обстановка, идентична с описаната в ОА. Посочва, че причината да не се постигне споразумение със защитата на подсъдимия е , че в случая за постигане целите на наказанията по двете престъпления подсъдимият следва да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода, като се мотивира с предишната съдимост на подсъдимия, отказа му да даде кръвна проба, вида и характера на телесните повреди получени от пострадалите, както и скоростта, с която се е движел подсъдимият по време на деянието – 139,14 км/ч - изключително висока за градски условия, показваща грубо несъобразяване с правилата за движение по пътищата.

В съдебно заседание защитникът на подс. Н.,адв.П.Б., заявява, че подзащитният му се 1 признава за виновен в извършване на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК. В хода по същество е поискал от съда да наложи на подзащитния му наказание пробация за един по-дълъг срок,както и общественополезен труд и глоба, като тези наказания според него ще го превъзпитат и ще му окажат необходимото въздействие.

Подс. Н. в личната си защита и последна дума заявява, че се признава се за виновен, заявява, че няма да се повтори и иска да му бъде наложено наказание пробация.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намери, че са доказани следните факти:

Подс. Н. е правоспособен водач на МПС, но с НП № 22- ***/19.10.22г., издадено от Сектор ПП - ОД на МВР - Варна, влязло в сила на 25.11.22r., му било наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Въпреки така наложеното наказание Н. продължил да управлява МПС, поради което отново бил санкционират по административен ред за управляване на МПС след като е бил лишен от това право по административен ред - с НП № 22-0819-006466/16.12.22г., издадено от Сектор ПП - ОД на МВР - Варна и влязло в сила на 02.02.23 г.

Въпреки тези множество административни санкции, подс. Н. продължил да управлява МПС.

Така на 07.07.23r. той се качил зад волана на своя л.а. марка „БМВ“, модел „316“ с peг. № ***. Малко след полунощ на тази дата, заедно със своя приятел св. Г., двамата се придвижили с автомобила на обвиняемия до работното място на друг техен приятел - св. М..

Тримата взели решение да отидат на казино, където играли около час. Около 02.10 часа тримата отново се качили в лекия автомобил, управляван от обв. Н.. Св. Г. се качил на предната дясна седалка, а св. М. точно зад него. Когато се озовал на бул. „Васил Левски“, подс. Н. дал газ на автомобила си. Започнал и да прави леки дрифтове с него, което не се харесало на неговите спътници и те му направили забележка да намали скоростта. Н. обаче не ги послушал и подал още повече газ. Скоростта на автомобила се увеличила на минимум 139,14 км/ч. и когато стигнал пътната връзка на булевард „Васил Левски“ с бул. „Сливница“ по посока ул. „Девня“, подсъдимия изгубил контрол върху автомобила си. Поради високата скорост автомобила се поднесъл надясно и с дясната си част се ударил странично в разделителния остров, разделящ платното за движение по булевард „Васил Левски“ и локалното платно за движение към кръговото движение между бул. „Васил Левски“ и бул.

„Сливница“. С високата скорост Н. не могъл да преодолее кривата на попътен ляв завой и се отклонил надясно спрямо посоката на първоначалното си движение, вследствие на което автомобила започнал странично плъзгане с дясната си част напред. Ударът в острова и поставената върху него метална мантинела бил силен и от него лекия автомобил получил силни деформации в дясната си част. След удара лекия автомобил се отклонил на ляво и започнал да се завърта около вертикалната си ос по посока въртене на часовниковата стрелка, като се установил в покой в положението, в което е бил намерен при извършения впоследствие оглед на местопроизшествие.

Вследствие на настъпилото ПТП пострадали двамата пътници в автомобила - свидетелите М. и Г.. На място веднага била извикана полиция - свидетелите С. и С., и екипи на „Бърза помощ“. Двамата пострадали били откарани в болнично заведение. Започнали незабавни процесуални действия - оглед на местопроизшествие и разпити.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ се установява, че св.В.П. Г. е получил контузия на корема, ожулвания и кръвонасядания по корема, кръвонасядания по гръдния кош в ляво, разкъсно - контузна рана по дясната подбедрица.

Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, съобщени в материалите по ДП като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил и удари в части или детайли от купето 2 на лекия автомобил, вкл. действие на предпазен колан. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т..е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.

От същото заключение се установява, че пострадалия М. е получил: десностранен хемопневмоторакс в дясната плеврална кухина, наложил извършване на оперативна интервенция за евакуирането му и възстановяване на обема на десния бял дроб, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на 1-во до 9-то десни ребра и счупване на 1- во ляво ребро, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от 2 - 2,5 месеца при условие, че не настъпят усложнения; счупване на гръдната кост, обусловило затруднение в движенията на снагата за период от 2,5 - 3 месеца; контузия на белите дробове, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване в областта на шиповидния израстък на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца; счупване на 3-та и 4та предкиткови кости на дясната ръка, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 15-2 месеца. Изброените по - горе телесни увреждания покриват изцяло юридическия критерий на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

Освен изброените по - горе телесни увреждания, св. М. е получил и множество такива, които се квалифицират като лека телесна повреда. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на главата, гръдния кош, горните крайници и долните крайници и биха могли да се получат при удари в части или детайли в купето на катастрофиралия автомобил към момента на произшествието, каквито са данните по делото.

От изготвената Автотехническа експертиза е установен описания в обстоятелствената част на обвинителния акт механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие.

Установена е и скоростта на движение на самокатастрофиралия лек автомобил, която е много над позволената скорост от 50 км/ч., а именно не по - малко от 139,14 км/ч.

Експертизата установява, че причината за настъпилото ПТП, е отклоняване на процесния л.а. в дясно от траекторията си на движение при преминаване на попътен ляв завой, вследствие на скоростта му на движение и задействане на уредите за управление на автомобила — волан, спирачен педал и педал за ускорение. Именно движението на Н. с много над позволената за този пътен участък скорост от 50 км/ч. и неизпълнение на вменената му със закона забрана, а именно тази по чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50 км/ч. в населено място за пътно превозно средство от категория „В“, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установено е, че ПТП е нямало да настъпи, ако подс. Н. се е движел с максимално позволената за този участък скорост на движение.

Изложената фактическа обстановка се установява от обстоятелствата изложени в обвинителния акт, обясненията на подсъдимия, приети въз основа на направеното самопризнание, дадено от него по реда на Част V, Глава 27 от НПК, свидетелските показания, СМЕ, АТЕ,справка от тел.112, АУАН № 1035874/07.07.2023 г., ведно с разписка за връчване,декларация по чл.188 от ЗДвП,сведения,Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,Мотивирана резолюция № 23-0819-М000291/11.07.2023 г. на началник група ОД МВР Варна,справка за нарушител водач, НП № 22-0819-004984/19.10.2022 г., издадено от началник група ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, НП № 22-0819006466/16.12.2022 г. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, НП № 22-0819004984/19.10.2022 г. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, справки и писма от Гаранционен фонд, характеристика и свидетелство за съдимост, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

3

Доколкото настоящото производство е разгледано по реда на чл. 371, т. 2 на Част V, Глава 27 от НПК, съдът констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства.