Решение № 260051 от 08.10.2020, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

08.10.2020

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

Районен съд – Дупница състав

23.09.

2020 на Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Райна Боянова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

604

2020 дело № по описа за година. за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото АНД № 604/20г., по описа на

РС-Дупница, Н.О. V-състав е второ по ред въззивно производство образувано след отмяна на Решение № 55/04.02.2020 г., по

НАХД № 1100/2019 г., на РС-Дупница, Н.О., I състав извършена с Решение № 128/30.06.2020 г., по КАНД № 97/2020 г., на АС-Кюстендил, с което е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

(НП) НП № 19-0348-000539 от 27.08.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на К.Я.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят К., който го обжалва в срок. В жалбата излага подробни съображения относно липсата на извършено нарушение и допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на производство. Иска отмяна на НП.

В първото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. С.. Двамата поддържат жалбата, като в хода на пледоарията процесуалният представител навежда допълнителни доводи в нейна подкрепа.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 10.08.2019 г., около 02:15 ч., жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „Хюндай Акцент, 1.3 И” с рег. № КН5761ВА, движейки се в гр. Дупница, в ж.к. „Бистрица“, на кръстовището между бл. № 82 и бл. № 77, с посока на движение към ул. „Патриарх Евтимий“. В това време бил спрян за проверка от полицейски автопатрул на КАТ съставен от свидетелите Х. и К.. При поискване документите на водача било установено, че К. не носи такива. Той веднага се обадил на приятеля си – св. Иван Лукаров, с който работят заедно в автосервиз в гр. Дупница, за да му донесе документите, които бил оставил в сервиза. По време на проверката полицейските служители забелязали, че жалбоподателят К. е видимо пиян и усетили, че лъха силно на алкохол. Поради това решили да го изпробват за алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ 7510, с фабр. № 0269. Жалбоподателят първоначално отказал изобщо да бъде изпробван за алкохол. След изваждане и предявяване на техническото средство от служителите на МВР, К.К. започвал на няколко пъти своите опити да даде проба, като сам вкарвал малко и недостатъчно количество въздух и умишлено прекъсвал процеса на издишане в апарата. При всеки опит, поради наличното недостатъчно количество въздух за анализ, вкарван от жалбоподателя в дрегера, техническото средство не отчитало направена проба, отчитало само грешка, при което издавало и звуков сигнал. С оглед отказа на К. да изпълни указанията на полицейските служители като даде поне една качествена проба издишан въздух за установяване употребата на алкохол с техническото средство, той бил заведен в сградата на РУ-Дупница, където св. Х. му издал талон за изследване с № 0017481.

Отказът на жалбоподателят за даване на качествена проба с посоченото техническо средство бил вписан изрично в талона. Същият му бил връчен лично, срещу подпис, на 10.08.2019 г., в 02:50 минути, с указания за явяването му във ФСМП – гр.

Дупница до 30 минути от връчването. В талона за изследване жалбоподателят сам се подписал на т. 2, която указва избора му да бъде изследван за употреба на алкохол с медицинско и химико-токсикологично изследване на кръв. На К.К. бил съставен АУАН от св. Х., в присъствието на св. К., за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който акт му бил връчен на място срещу подпис. В акта жалбоподателят отбелязал като възражения, че дал проба на апарата 4 пъти, като и при четирите пъти техническото средство отчело „000, грешка“.

К. бил отведен от полицейските служители до ФСМП-гр. Дупница, за да даде кръвна проба за химико-токсикологично изследване. Явяването му в лечебното заведение било отбелязано в журнала на ФСМП от дежурния лекар д-р Полянов, който съставил протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол. В това време жалбоподателят К. изрично заявил пред д-р Полянов и св. К. своя отказ да му бъде взета кръвна проба за изследване с мотивите, че има изтъняване на червата и на стомаха и че не може да му бъде взета никаква проба. Отказът му бил вписан от медицинското лице в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, както и в журнала на ФСМП-гр. Дупница, където като свидетел на отказа се подписал и св. К..

На базата на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП № 19-0348-000539 от 27.08.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на К.Я.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Й.К. и на прочетените по реда на чл. 281, ал.5 от НПК, със съгласието на жалбоподателя, показания на св. Х., като отчасти се доверява и на заявеното от св. Иван Лукаров. Съдът приема с доверие казаното от двамата полицейски служители, тъй като то се подкрепя изцяло от информацията съдържаща се в прочетените и приети като писмени доказателства – документи и справки, на които съдът се доверява в пълна степен. Между изложеното от всеки от двамата свидетели не са налични каквито и да е противоречия. И двамата сочат видимо пияното състояние и силен мирис на алкохол на жалбоподателя, както и нежеланието му да бъде тестван с техническото средство. Конкретно св. Х. сочи, че К. първоначално е отказал да бъде изпробван, а след това при изваждане на дрегера от полицейските служители видимо не е искал да даде проба Тръгнал е към дрегера, но съвсем умишлено изобщо не е дал качествена проба. Именно това е отразено и от другия свидетел, както и е описано в АУАН, именно като поведение на жалбоподателя представляващо отказ за изпробване с техническото средство. Установените несъществени неточности при разпита на св. Й. в съдебно заседание според съда се дължат на обстоятелството, че същият е разпитван два пъти за този случай, както и на изтеклия продължителен период от време и ежедневната професионална заетост на свидетеля с идентични случаи на нарушения. Съдът не споделя заявеното от св. Й., че на дисплея на дрегера било изписано „недостатъчно количество въздух“, както и че жалбоподателят е отказал да подпише абсолютно всичко. За тези факти са налични други достоверни свидетелски показания дадени от св. Л.и най-вече надлежни писмени отбелязвания в съставените и приложени по делото документи – АУАН, талон за изследване и др.

Съдът не приема с доверие заявеното от св. Л.по отношение на обстоятелството, че жалбоподателят е настоявал и искал от полицейските служители да му предоставят друго техническо средство, за да даде проба. Това негово твърдение е изцяло изолирано от останалите гласни доказателства и най-вече не намира подкрепа в отразените на място от жалбоподателя възражения в текста на АУАН и депозираните такива по-късно по реда на чл. 44 от ЗАНН. Казаното от свидетеля се опровергава изцяло и с оглед направеното от К. писмено волеизявление, чрез подписването на т. 2 от връчения му талон за изследване, в който сам е избрал именно даване на кръвно изследване след изрично отразен писмено, по-горе в талона отказ да бъде тестван с техническо средство.

Съдът кредитира и по-голямата част от писмените доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия.

Не се кредитират единствено представените от страна на процесуалния представител на жалбоподателя медицински документи – 2 бр. епикризи, фиш за спешна медицинска помощ, кръвно изследване и рецепта, тъй като според съда същите са напълно неотносими към датата и вида на нарушението. Епикризите са съставени през месец Юли 2020 г. и отразяват констатации относно здравословното състояние на К.К. почти една година след датата на нарушението. Фишът е от преглед извършен във ФСМП-гр. Дупница, на 11.10.2016 г. От бележката за изследване на кръвна плазма и серум и от рецептата за предписани медикаменти на жалбоподателя не става ясно какви са били здравословните проблеми и състоянието на К. към датата на издаването им - 05.02.2019 г., т.е. повече от половин година преди датата на нарушението. В допълнение следва да се посочи и че в нито един от тези документи не се сочат каквито и да е относими към отказа за даване на съответната проба за алкохол проблеми с дишането или с даване на кръв за изследване. Точно обратното, във фиша и епикризите са отразени „нормално“, съответно „чисто двустранно везикуларно дишане“ и в епикризите са анализирани взети по-рано на К. кръвни изследвания в съответната лаборатория. Такива кръвния изследвания са и отразените за вземане на 05.02.2019 г., с представената бележка за кръвна плазма и серум.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат абсолютно всички необходими реквизити.

Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.

Съдът намира, че посочената по-горе норма съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е отказът за тестване с техническо средство дрегер, без значение дали жалбоподателят желае да даде кръвна проба за установяването на алкохол в кръвта му чрез химическо изследване. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно сочи, че се наказва водач, който „откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози ИЛИ не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“. Т.е. според самия закон за движение по пътищата, с посоченото наказание от 2000 глоба и 2 години лишаване от правоуправление на МПС се наказва както водач, който откаже да бъде тестван с техническо средство, така и този, който откаже да даде кръвна проба или не изпълни даденото му предписание навреме. В случая водачът е наказан именно за това, че е отказал да му бъде направено изследване с техническо средство тип дрегер, поради което с този отказ формално е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от обективна страна.

Разпечатката съдържа 48 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03d0e506-012a-4795-8bc0-759dec5f5c41