Решение № 1971 от 01.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1971 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241100509933 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Д. Г. А. срещу постановление от 31.07.2024 г. на частен съдебен изпълнител Р.А., рег. № 848 КЧСИ, по изп. д. № 20248480400431, с което е уважено частично направеното от длъжника искане за намаляване на приетите като дължими по делото разноски.

Жалбоподателят иска да бъде изцяло отменено това постановление на съдебния изпълнител, като бъде уважено и направеното възражение за прекратяване на образуваното изпълнително дело.

Посочва, че изпълнителният лист срещу него е издаден, независимо от обстоятелството, че редовно е превеждал постановената като дължима за детето му издръжка. Твърди, че издръжката е заплащана ежемесечно, като закъснение е имало едва 4 пъти, за не повече от 3-4 дни, поради закъснение в превеждането на работната му заплата. Счита, че съдебният изпълнител не е събрал никакво парично задължение, поради което не дължи такси и разноски по делото.

Взискателят по изпълнителното дело подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоднователност на същата.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20248480400431 е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на 1 чл. 436, ал. 3 ГПК.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна /длъжник/ срещу подлежащ на обжалване акт /чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК/, поради което е допустима.

Изпълнителното дело е образувано на 25.06.2024 г. по молба на взискателя М.Д. А.а, действаща чрез майка си и законен представител Г.Д.Д., подадена чрез адв. М.Г., въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2024 г. на районен съд - Ихтиман, по гр. дело № 749/2022 г., с който Д. Г. А. е осъден, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 от СК, за заплаща на детето си М.Д. А.а, чрез неговата майка и законен представител Г.Д.Д., издръжка в размер на 250 лева месечно, считано от влизане в сила на решението до пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от деня следващ последния ден на месеца, за който издръжката се дължи, както и да заплати разноски в размер на 1200 лева.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че длъжникът е заплатил доброволно присъдените с изпълнителния лист разноски от 1200 лева, като е поискано от съдебния изпълнител да извърши справка за регистрираните трудови договори на длъжника и притежаваните от длъжника банкови сметки и наложи запор върху трудовото възнараждение и банковите сметки. Поискано е и да бъдат събрани разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и представителство по изпълнителното дело в размер на 500 лева. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.06.2024 г., с който на адвокат Г. е възложено образуването на изпълнително дело и представителството по него. Уговорено е възнаграждение в размер на 500 лева, която сума е вписано, че е платена в брой при подписване на договора.

С постановление от 25.06.2024 г. съдебният изпълнител приема за събиране по изпълнителното дело авансови такси в размер на 66 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и дължима пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС /без посочен размер/.

Изпратено е запорно съобщение до установения, след извършената справка, работодател на длъжника.

На 01.07.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени присъдената с изпълнителния лист месечна издръжка в 2 размер на 250 лева, считано от 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, както и адвокатско възнаграждение на взискателя от 500 лева; такси по изпълнението от 66 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 90.05 лева.

На 15.07.2024 г. е подадена молба от длъжника, с която се възразява срещу размера на приетото като дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя, като е поискано то да бъде намалено на 200 лева. Възразено е и срещу начислените прости такси и пропорционалната такава по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като е посочено, че дължимата по изпълнителния лист сума е само 66 лева неолихвяема сума – лихва, съответно начисленият размер на пропорционалната такса не е в съответствие с предвидените в ТТРЗЧСИ правила за опреД.е на таксата.

С втора молба от 15.07.2024 г. е поискано прекратяване на изпълнителното дело. Представени са вносни бележки за платени месечни издръжки в периода от 13.12.2022 г. – 02.07.2024 г.

На 23.07.2024 г. е изпратено съобщение до третото задължено лице – работодател на длъжника, във връзка с наложения запор върху трудовото възнаграждение, да не се извършват удръжки и преводи по наложения запор, до последващи указания.

С обжалваното в настоящето производство постановление, съдебният изпълнител е приел, че направеното от длъжника срещу приетите разноски и такси възражение е частично основателно, като е намалил размера на адвокатското възнаграждение на взискателя от 500 на 200 лева; намалил е размера на дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса от 90.05 лева на 24 лева с ДДС и е намалил размера на обикновените такси по т. 1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ от 66 лева на 48 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.

435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за 3 изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.

В случая изпълнителното производство е образувано за събиране на вземания за присъдена издръжка в полза на ненавършило пълнолетие дете, което задължение се характеризира с периодично изпълнение – месечно плащане на издръжката, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е присъдена до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. В чл. 79, ал. 1 ГПК е посочено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл.

78 ЗЧСИ се събират за извършване на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. От цитираната разпоредбата следва, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на изпълнителното производство отпада само в два случая - при прекратяване на изпълнителното дело, като тук изрично е изключена хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, както и когато разноските са за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени, както и за изпълнителни способи, които не са приложени. Изложените от длъжника доводи, че плаща извънсъдебно издръжката не са основание за прекратяване на изпълнителното дело предвид периодичността на задължението за издръжка по представения изпълнителен лист. Затова всички дължими по изпълнителния лист суми, за които длъжникът е представил доказателства за плащане, след датата на образуване на изпълнителното производство, се явяват плащания, извършени в условията на висящ изпълнителен процес, което предопределя отговорността на длъжника за разноските в производството. Поради това не може да се възприеме тезата на жалбоподателя за наличие на основание, което да го освободи от задължението за разноски по изпълнителното производство.

По същите съображения дължима се явява и начислената от ЧСИ такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/ върху приетите за събиране по изпълнителното дело суми, дължими на взискателя.

От материалите по изпълнителното дело е видно, че с процесното 4 постановление, в тежест на длъжника са възложени разноски единствено за реално предприетите от съдебния изпълнител действия, както и за адвокатско възнаграждение за осъществена защита на взискателя, поради което не са налице и основания по чл. 79, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за освобождаване на длъжника по изпълнението от отговорност за разноски. Разноските, направени от взискателя за заплатени такси по изпълнителното дело и за заплатено адвокатско възнаграждение трябва да се възложат в тежест на длъжника, както е направено с акта на съдебния изпълнител. От материалите по изпълнителното дело се установява, че взискателят е представляван от адвокат, като са представени доказателства, че в полза на упълномощения адвокат е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Това се доказва от договора за правна защита от 20.06.2024 г., в който е изрично удостоверено, че сумата от 500 лв. е заплатена в брой. Направеното от длъжника своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение пред съдебния изпълнител е уважено изцяло с процесното постановление за разноските, като съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение на 200 лева. Именно до тази сума длъжникът изрично е поискал бъде намалено възнаграждението, съответно няма основание за допълнително намаляване на така приетото като дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение.

Видно от обжалваното постановление, с него са намалени приетите за дължими такси до размер от 48 лева с ДДС, включващи такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лева с ДДС и такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на покана за доброволно изпълнение в размер на 24 лева с ДДС. Съдът намира, че така определените като дължими такси са начислени в предвидения в Тарифата размер и са за реално извършени от съдебния изпълнител действия, поради което и на основание чл.

79, ал. 1 от ГПК, съгласно гореизложените мотиви, следва да бъдат възложени на длъжника.

Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания, съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса. В чл. 26 от ТТРЗЧСИ е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по 5 описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателят, такса се следва върху събраната сума, поради което в нея трябва да се включат и разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя. Предвид определеното като дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е правилно определена с процесното постановление /т. 26, б. „б“/ на 20 лева или 24 лева с ДДС.

С жалбата е заявено искане за отмяна на обжалваното постановление в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителото производство. Противно на поддържаното в жалбата, процесното постановление не обективира акт на съдебния изпълнител, с който да се отказва прекратяване на изпълнителното производство. От изпратения препис на изпълнителнтото дело не се установи и наличието на такъв изричен отказ, поради което следва да се приеме, че липсва изричен акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, който да е годен предмет на проверка в настоящето производство. По реда на чл. 435 ГПК съдът може единствено да отмени конкретен отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, но не разполага с правомощието да постанови акт вместо липсващия такъв на съдебния изпълнител. За пълнота следва да се отбележи, че процесното изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, с който е присъдена в полза на ненавършилия пълнолетие взискател месечна издръжка, дължима в определения с изпълнителното основание времеви период - до настъпването на пълнолетие на детето, до който момент родителят, осъден да заплаща издръжка, я дължи в определения от съда размер. За да се приеме, че задължението е погасено напълно, е нужно да са изпълнени кумулативно две условия – правоимащият издръжка да е навършил пълнолетие, както и да е изплатена в пълен размер издръжката към този момент. В случая не е налице първото от тези условия, доколкото детето, в чиято полза е присъдена издръжката, към момента не е навършило пълнолетие.