Решение № 394 от 01.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Плевен, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500522 по описа за 2024 година

1. С решение № 269/ 11.03.2024г. ,постановено по гр.д.№ 6696/2023г.

Плевенски районен съд е ПРОГЛАСИЛ ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 вр. чл.5 от Договор за потребителски кредит № 9204625/30.04.2023г., с която се начислява неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение на кредита по чл.5 от Договора сключен между П. С. П., с ЕГН ********** от гр.Плевен и „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. Славянска №29, ет.7, представлявано от Н. П., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.143 ЗЗП. ОСЪДИЛ „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. Славянска №29, ет.7, представлявано от Н. П. да заплати на П. С. П., с ЕГН ********** от гр.Плевен сумата от 177,40 лева, представляваща платена без правно основание неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение по Договор за потребителски кредит № 9204625/30.04.2023г., ведно със законната лихва считано от 29.11.2023г. до изплащането . ОСЪДИЛ „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, представлявано от Н. П., ДА ЗАПЛАТИ на П. С. П., с ЕГН ********** от гр.Плевен, разноски в размер на 450 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪДИЛ Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, представлявано от Н.

П. да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ гр.

София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от Д.

М. М., адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 480,00 лева 1 с ДДС.

Това решение е било съобщено на „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869на 21.03.2024г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 04.04.2024г.

На 03.04.2024г. е постъпила въззивна жалба от Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869,чрез пълномощника му адв. Х. М.. Тази въззивна жалба е подадена в срок и отговоря на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

Препис от нея е бил връчен на противната страна от която е подаден писмен отговор според който въззивната жалба е неоснователна.Поради това би следвало въззивната жалба да бъде разгледана в о.с.з. с призоваване на страните по делото.

2. С определение № 1476/11.04.2024г. ,постановено по гр.д.№ 6696/2023г. Плевенски районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248, ал.1 от ГПК,подадена от „СИТИ КЕШ“ООД, за изменение на Решение №269/11.03.2024г.,постановено по гр.д. №6696/2023г. на ПлРС, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Това определение е било съобщено на „СИТИ КЕШ“ООД на 22.04.2024г,. поради което двуседмичният срок за неговото обжалване изтича на 07.05.2024г.

На 30.04.2024г. е била подадена частна жалба от Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869,чрез пълномощника му адв. Х. М. срещу това определение на ПлРС.Частната жалба е подадена в срока за въззивно обжалване , от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество ,като няма пречка това да стане заедно с въззивната жалба в рамките на същото въззивно производтво.

ПлОС със свое определение № 904/ 10.06.2024г. ,след като е констатирал ,че във въззивната жалба се съдържа и оплакване ,че „съдът неправилно е посочил номера на договора като 9204625 ,което е номерът на подаденото искане за сключване на кредит ,а Правилният номер е 855103 от 30.04.2024г.“ , е приел ,че Тази част на въззивната жалба има характер на молба за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ,ал.1 от ГПК,поради което е прекратил производството по в.гр.д.№414/2024г. на ПлОС и върнал делото на РС-Плевен за да се произнесе с решение за поправка на очевидна фактическа грешка , едва след което делото отново да бъде изпратено на Плевенски окръжен съд , вече с консолидиран предмет на спора и с вярно посочване в диспозитива на решението на номера на договора за потребителски кредит.

В изпълнение на тези указания, ПлРС е постановил решение № 811/14.06.2024г. за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение номера на договора за потребителски кредит ,като е посочил, че в действителност се прогласява за нищожна клаузата на чл.11, ал.1 вр. чл.

5 от договор за потребителски кредит № 855103/30.04.2023г.

След това изясняване на предмета на спора ,Плевенски окръжен съд е приел,че няма процесуална пречка за разглеждане по същество както на въззивната жалба от „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869,чрез пълномощника му адв. Х. М. срещу решение № 269/ 11.03.2024г., постановено по гр.д.№ 2

6696/2023г.на Плевенски районен съд и поправено с решение №811/ 14.06.2024г. на ПлРС , така и за разглеждане на подадената частна жалба от Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869,чрез пълномощника му адв. Х. М. срещу определение № 1476/11.04.2024г. , постановено по гр.д.№ 6696/2023г. на Плевенски районен съд, поради което е насрочил открито съдебно заседание за тяхното съвместно разглеждане в рамките на в.гр.д.№ 522/2024г. на Плевенски окръжен съд.

І. Съображения по въззивната жалба :

Като разгледа въззивната жалба от „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869,чрез пълномощника му адв. Х. М. срещу решение № 269/ 11.03.2024г., постановено по гр.д.№ 6696/2023г.на Плевенски районен съд/поправено с решение № 811/14.06.2024г./, при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК , Плевенски окръжен съд намира ,че въззивната жалба е неоснователна, тъй като решението на ПлРС е валидно и допустимо , и заедно с това не страда от сочените във въззивната жалба пороци ,твърдени във връзка с неговата правилност.

При това ,Плевенски окръжен съд намира ,че са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение на Плевенски окръжен съд чрез препращане към мотивите, изложени от Плевенски районен съд,който е изложил съображения по всички съществени за изхода на спора твърдения и възражения на страните по делото ,и които съображения са законосъобразни и правилни.

Плевенски окръжен съд намира за нужно да изложи само някои допълнителни съображения ,които са в подкрепа на основната теза на Плевенски районен съд за нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 вр. чл.5 от Договор за потребителски кредит № 855103/30.04.2023г.

Плевенски окръжен съд намира ,че клаузата на чл. 11 ,ал.1 от договора за потребителски кредит по характера си не представлява обезщетение за неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя , макар привидно да е уговорена като неустойка , а представлява уговорено допълнително възнаграждение за кредитора ,което при това е предвидено за неизпълнение на задълженията на самия кредитор , визирани в чл. 16 от ЗПК,свързани с преценка на кредитоспособността на лицето , което кандидатства за получаване на кредит.

Съгласно чл. 16, ал.1 от ЗПК „Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите“.Тази норма следва да се тълкува и във вр. с нормата на чл. 18. (1) от ЗПК ,която предвижда ,че „ Когато въз основа на извършена проверка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, кредиторът откаже да предостави 3 кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната база данни“. Още на по-голямо основание, за дейността на кредитора по преценка кредитоспособността на кредитоискателя няма да се дължи възнаграждение ,в т.ч. такса или комисионна и когато тази преценка е положителна и кредиторът реши ,че следва да се сключи договор за кредит,като се одобри искането за неговото отпускане.

От съвместното тълкуване на тези две норми следва ,че дейността по преценка на кредитоспособността на кредитополучателя трябва да предшества сключването на договор за кредит при определени условия и че за тази преценка кредитополучателят не дължи възнаграждение на кредитора ,тъй като това е неотменна част от полагането на добра грижа от търговеца за собствените му работи и няма основание неизпълнението на това задължение на самия кредитор /за преценка на кредитоспособността / да се възлага в тежест на потребителя, респ. кредиторът да черпи права от собственото си виновно поведение,когато не е извършил надлежно такава преценка на кредитоспособността .

В случая ,от една страна кредиторът чрез клаузата на чл. 11, ал.1 от договора фактически отказва да изпълни задължението си да проучи кредитоспособността на кредитополучателя и в случай ,че прецени ,че тя не отговора на неговите изисквания , да откаже отпускането на искания кредит или пък да го отпусне само при условие ,че бъде осигурено нужното обезпечение , а заедно с това си уговоря допълнително възнаграждение /прикрито под формата на неустойка / за неизпълнението на задължението си за извършване на горната преценка и за отпускането на недостатъчно обезпечен кредит.

Очевидно е , че въпросното обезщетение,така както е уговорено в чл. 11,ал.1 от договора за потребителски кредит ,не е свързано с неизпълнение на главното задължение на потребителя по договора за кредит ,което е да се върне заетата сума в предвидения срок и в т.см. очевидно няма нито обезщетителна ,нито обезпечителна ,нито санкционна функция по отношение на това главно задължение,т.е. няма характер на неустойка за неизпълнение на главното задължение. Така ,както е уговорено, то би било дължимо независимо от това дали кредитополучателят изпълнява задължението си за погасяване на главното си задължение съобразно договорения погасителен план. В т.см. така уговорената неустойка очевидно излиза извън рамките на характерната за неустойката обезщетителна ,обезпечителна и санкционна функция,което допълнително разкрива привидния характер на тази уговорка.

От начина на сключване на договора за потребителски кредит / от това,че кредитът се отпуска независимо от това дали ще бъде обезпечен по посочения в чл. 5 начин / и от факта ,че въпросната „неустойка „ е предвидено да бъде погасявана като част от дължимата месечна вноска по предварително изготвения погасителен план , става ясно ,че страните предварително са се съгласили договорът да бъде сключен и без обезпечение , но че кредиторът фактически е включил тази „неустойка „ като част от общите разходи по 4 кредита ,което автоматично я превръща в част от годишния процент на разходите по смисъла на чл. 19 ал.1 от ЗПК и който изчислен по този начин обуславя ГПР,което е значително над предвидения допустим ГПР по чл. 19 , ал. 4 от ЗПК. В т.см. нормата на чл. 11, ал.1 от договора за потребителски кредит,като постига заобикаляне изискванията на ЗПК , уговаряйки едно допълнително възнаграждение за кредитора ,което не му се дължи за отпускане на необезпечен кредит , се явява нищожна съгласно чл. 21 ,ал.1 от ЗПК.

Все в т.вр.ПлОС намира ,че нормата на чл. 11 , ал.1 от договора за потребителски кредит е нищожна и поради противоречие с чл. 10а,ал.2 от ЗПК,тъй като може да се разглежда като прикрита такса или комисионна във връзка с усвояване на кредита ,доколкото тя става автоматично дължима след изтичане на тридневния срок от сключване на договора за кредит и при неосигуряване на исканото обезпечение по чл. 5 от договора, като исканата сума се превежда от кредитора ,респ. се усвоява от кредитополучателя независимо от това дали е налице обезпечението по чл. 5 от договора.

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд споделя крайния извод на РС-Плевен за нищожност на клаузата на чл. 11 , ал.1 във вр. с чл. 5 от договора за потребителски кредит ,т.е. счита ,че искът за прогласяване на нейната нищожност правилно е бил уважен от РС-Плевен,поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено. Изходът на спора по другия иск –по чл. 55,ал.1 предл. първо от ЗЗД се намира в пряка зависимост от първия иск за нищожност на чл. 11,ал.1 от договора и при положение ,че е категорично установено по делото/ вж. съдебно-счетоводната експертиза / ,че длъжникът е заплатил при погасяване на задълженията си по кредита и сумата в размер на 177,40 лв.,която представлява именно „неустойката „ по чл.11,ал.1 от договора, то кредиторът дължи нейното връщане на кредитополучателя поради това ,че тя се явява платена при липса на основание.