Определение № 672 от 16.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Стара Загора, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500331 по описа за 2023 година Обжалвано е разпореждане №2069 от 31.03.2023г., постановено по ч.гр.д. № 1008/2023 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „М.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, против М. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ***, с. М.

К., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 270 лева по запис на заповед, издаден на 21.09.2022 г., и за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, като неоснователно.

Частният жалбоподател „М.К.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от управителя С.И.А., чрез пълномощника си адвокат Д. Х. П. обжалва така постановеното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Излагат подробни съображения.

Молят да бъде отменено и съда да върне делото на заповедния съд с указания за продължаване съдопроизводствените действия с оглед издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за сумата в размер 255.00 лв., ведно със законната лихва и претендираните в заповедното производство разноски.

Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.417 и сл. от ГПК.

Процедурата за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е строго формализирана, като в нейните рамки съдът проверява формата на заявлението, с което е сезиран и редовността от външна страна на приложения към заявлението документ, както и дали същия удостоверява конкретно по размер и подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя срещу посочения в заявлението длъжник.

1

/Определение № 577 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 530 /2010 г., II т. о., ТК; Определение № 22 от 14.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 263 /2008 г., I т. о. и др./

В случая, първоинстанционният съд е намерил, че представеният по делото запис на заповед не удостоверя претендираното със заявлението вземане, тъй като видно от допълнително представената молба записът на заповед обезпечава вземане по договор за кредит, приложен към заявлението.

Посочил е, че от съдържанието на същия се установява, че главницата е в размер на 76,69 евро (150 лева), а договорната лихва в размер на 4,58 евро (8,95 лева) или общо сумата от 158,95 лева, а представеният по делото запис на заповед, издаден в деня на подписване на договора за кредит, е за сумата от 270 лева. Едновременно с това в допълнителната молба на заявителя се твърдяло, че сумата от 270 лева по записа на заповед обезпечава и неустойки за неосигурени обезпечения в тридневен срок от подписването на договора за кредит и за допълнителни услуги (за които липсват уговорки в договора за кредит), като очевидно към датата на издаване на записа на заповед не е било ясно дали ще настъпят условията, при които ще са дължими тези суми.

Отделен бил въпроса, че така уговорената клауза за неустойка е нищожна.

Освен това, със заявлението се претендира сума от 270 лева, като с допълнителната молба се признават извършени частични плащания от длъжника, а това не било отразено върху записа на заповед. Поради всичко изложено по - горе първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК изцяло.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК заявителят е посочил, че паричното му вземане е за сумата от 270 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, а като документ, от който произтича вземането е посочил - запис на заповед, издаден на 21.09.2022г. в гр. Стара Загора, платим на предявяване в срок до 5 години от издаването му и предявен на 05.01.2023г., както и законна лихва до окончателно изплащане на заявлението. Приложил е запис на заповед от 21.09.2022г., индивидуален договор за заем код:75468 от същата дата, както и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договор за паричен заем код: 75468/21.09.2022г, приложение 1 към договор №75468/21.09.2022г., разписка № 75468/21.09.2022г.

След като е било оставено без движение заявлението с указания до заявителя същия да уточни кои по договора за кредит вземания и в какъв размер обезпечава записа на заповед, е постъпила молба от заявителя с която прави следното уточнение: с процесния запис на заповед се обезпечават следните вземания, възникнали от процесния договор за заем: главница – 150 лв., договорна лихва 11.09, от които частично платена лихва в размер на 0.98 лв., дължима неустойка в размер на 108.91лв., частично платена в размер на 9.64 лв. и допълнителни такси съгласно договора за предоставяне на 2 допълнителни услуги – 70 лв. посочил е че общата дължима сума е била 340 лева, длъжникът бил заплатил 15 лева и оставала сумата от 325 лв., но в настоящото производство претендирали сумата, посочена в издадения запис на заповед в размер на 270 лв.

При така установеното по делото въззивният съд намира, че правилно е отхвърлено заявлението „М.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. срещу М. Д. И. за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 270 лева по запис на заповед, издаден на 21.09.2022 г., и за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, като неоснователно.

Действително представеният по делото запис на заповед не удостоверя претендираното със заявлението вземане, тъй като видно от допълнително представената молба записът на заповед обезпечава вземане по договор за кредит, приложен към заявлението. От всички представени по делото писмени доказателства се установява, че предоставения паричен заем е в размер на 76,69 евро (150 лева), а представеният по делото запис на заповед, издаден в деня на подписване на договора за кредит, е за сумата от 270 лева.

Едновременно с това в допълнителната молба на заявителя се твърди, че сумата от 270 лева по записа на заповед обезпечава и неустойки за неосигурени обезпечения в тридневен срок от подписването на договора за кредит и за допълнителни услуги (за които липсват уговорки в договора за кредит), като очевидно към датата на издаване на записа на заповед не е било ясно дали ще настъпят условията, при които ще са дължими тези суми.

Отделен е въпроса, че така уговорената клауза за неустойка е нищожна. Освен това, със заявлението се претендира сума от 270 лева, като с допълнителната молба се признават извършени частични плащания от длъжника, а това не е отразено върху записа на заповед.

В допълнение следва да се посочи, че във въззивната частна жалба се сочат различни суми и като крайна сума се претендира 255лв.

Поради всичко изложено по - горе правилно първоинстанционният съд е о отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК изцяло.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ОС - Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2069 от 31.03.2023г., постановено по ч.гр.д. № 1008/2023 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „М.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, против М. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ***, с. М.

3

К., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 270 лева по запис на заповед, издаден на 21.09.2022 г., и за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, като неоснователно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4