Решение № 3 от 06.01.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Павликени, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20224140100387 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирА. от А. Х. Д. с ЕГН ********** против А. Х. И. с ЕГН ********** искова молба, с която са предявени иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № ***, том III, рег. № ***, н.д. №***/2018 г., съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 87 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба на същия имот представляващ жилище – апартамент № 2, в жилищна сграда – блок № 2, вх. „А“, намираща се на ул. „***“ № ***, гр. П., построена в УПИ I, квартал 177 по ПУП на гр. П. и състоящо се от: стая, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ 38.09 м², ведно с избено помещение № 57 с площ 3,57 м² и 1,07 % ид. части от общите части и правото на строеж, при съседи: от изток – апартамент на И. и Т. К.; от запад – апартамент № 3; от север – апартамент № 1 на И. и Т. К. и стълбищна клетка; от юг – двор; над апартамента – апартамент № 6 на П. Г. К.; под апартамента – изба;

Ищцата извежда съдебно предявените си права от следните факти: на 21.04.2022 г. ищцата установила, че притежавания от нея недвижим имот, подробно индивидуализиран по-горе е прехвърлен на ответника посредством покупко-продажба, обективирА. в НА № ***, том III, рег. № ***, н.д. № ***/2018 г. на нотариус П. П.. Поддържа, че нямала спомен да е посещавала нотариална кантора, нито да е упълномощавала трето лице да се разпореди с нейно имущество. До този момент - 21.04.2022 г. смятала имота за свой и възнамерявала да го прехвърли на съжителката на сина си И. – Д., тъй като полагала грижи за нея. Излага твърдения, че е във влошено здравословно състояние, налагащо употреба на медикаменти оказващи въздействие върху мисловните й процеси и паметта. Не оспорва, че подписа и имената изписани в нотариалния акт са нейни. Твърди, че през 2016 г. била хоспитализирА., поради анемична криза. След изписването от болничното заведение ищцата била отведена в дома на сина си Х. Д.. в с. С. р., общ. С. Д. била неподвижна и не можела да напуска жилището, не получавала парични средства от пенсия, ренти, установила, че получавани до момента социални помощи били преустановени, разбрала за пълномощно в полза на М. Ч., по силата на което последната била овластена да получава плащания, предназначени за Д..

Твърди, че банковата карта, посредством която получавала пенсията си била държА. от М. Ч.

1 и ищцата нямала достъп до нея.

Помолила сина си И. да я транспортира до с. К., където да се сдобие с информация за причината, поради която са преустановени социалните придобивки. Тогава узнала от сина си И., че социалните помощи били спрени, тъй като продала процесния недвижим имот на ответника А. Х. И.. Поддържа, че била въведена в заблуждение от М. Ч. да подпише прехвърлителната сделка, като с помощта на сина си Х. ищцата била заведена до офис в гр.

П., където й били предоставени документи за подпис с увещание, че тези документи са за да могат последните (М. и Х.) да вземат пенсията й, а в последствие на ищцата било обещано, че ще бъде заведена при сина си И.. Отделно излага твърдения, че към момента на изповядване на сделката била в състояние, в което не могла да съзнава значението на постъпките си, поради употреба на лекарствени продукти. Поддържа, че не е получавала парична равностойност на имота, посочена в НА.

С тези твърдения към съда е отправила искане за унищожаване на договора за покупкопродажба поради измама, евентуално поради невъзможност да разбира и ръководи действията си при сключването му и искане в условията на евентуалност за развалянето му по съдебен ред, с довод, че не е получена продажната цена.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната стрА., с който се оспорват предявените искове с твърдения, че договор за покупко-продажба между страните с предмет процесния недвижим имот е сключен на посочената в исковата молба дата и цената е заплатена преди изповядване на сделката. Поддържа, че ищцата е била в състояние да формира воля относно разпореждане с недвижимия си имот, заявявала е това не еднократно пред трети лица. Оспорва ищцата да е била ограничавА. в контактите си с другия си син И., като след сделката помолила сина си И. да напусне имота, в който се бил самонастанил.

Прави възражение за изтекъл 3 – годишен давностен срок, в който да се иска прогласяване на унищожаемостта.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа стрА. следното:

Ищцата А. Д. живеела в с. К., общ. К., обл. С.. От 2016 г. поради констатирани заболявания – „Триклонова коронарна болест“, „Умерена аортна стеноза“, „Исхемичен инсулт в БДСМА“, „Дислипидимия. Корова атрофия“, „Застойна сърдечна недостатъчност.

Хипертониччно сърце със застойна сърдечна недостатъчност. Предсърдно мъждене“ е хоспитализирА. нееднократно в болнично заведение на територията на гр. С.. По повод посочените заболявания е назначавА. и провеждА. медикаментозна терапия. Ищцата притежавала недвижим имот в гр. П., а именно апартамент № 2, в жилищна сграда – блок № 2, вх. „А“, намираща се на ул. „***“ № ***. На 27.09.2018 г. заедно със сина си Х., снаха си М. Ч. и ответника посетили гр. П., където в кантората на нотариус П. П. била изповядА. сделка – покупко-продажба, по силата на която Д. прехвърля правото на собственост върху процесния апартамент на внука си и ответник по делото А. Х. за сумата от 6100 лева.

Последното обстоятелство не е спорно между страните, а се установява от представения с исковата молба НА за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том III, рег. № ***, н.д.№ *** от 2018 г. на нотариус П. П.. Желанието на ищцата било да прехвърли имота на своя внук, което тя заявила и пред нотариуса. Страните имали намерение имотът да бъде прехвърлен на А. Х. чрез дарение, но след разясняване от стрА. на нотариуса евентуалната възможност за атакуването му по съдебен ред, чрез намаляване размера на запазената част, взели решение имотът да бъде прехвърлен посредством покупко-продажба. Последният разяснил на страните по сделката последиците и след като се уверил в съгласието им изповядал сделката. В периода от около Коледните празници през 2019 г. ищцата пребивавала до месец май 2020 г. в гр. Павликени, а след това била заведена от сина си И. Д. в с. К.. Тъй като не можела да се обслужва сама помолила сина си Х. да я вземе в с. С. р., където пребивавала до месец април 2022 г., когато другият й син И. я транспортирал отново в с. К.. Ищцата установила, че е преустановено получаването на социални надбавки и на 21.04.2022 г. била транспортирА. от сина си И. Д. в гр. П., от когото разбрала причината за преустановените плащания – получен доход от продажба на недвижимо имущество – процесния апартамент.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени 2 доказателства, медицинска документация, в това число и заключенията на вещите лица по изготвените СМЕ и СПЕ и свидетелски показания.

Между страните не е спорно, а и от представения с исковата молба НА за покупкопродажба на недвижим имот № ***, том III, рег. № ***, н.д.№ *** от 2018 г. на нотариус П.

П., се установява, че на посочената в акта дата – 27.09.2018 г. А. Х. Д. е прехвърлила посредством покупко-продажба на А. Х. И. правото на собственост върху следния свой недвижим имот, а именно жилище – апартамент № 2, в жилищна сграда – блок № 2, вх. „А“, намираща се на ул. „***“ № ***, гр. П., построена в УПИ I, квартал 177 по ПУП на гр. П. и състоящо се от: стая, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ 38.09 м², ведно с избено помещение № 57 с площ 3,57 м² и 1,07 % ид. части от общите части и правото на строеж, при съседи: от изток – апартамент на И. и Т. К.; от запад – апартамент № 3; от север – апартамент № 1 на И. и Т. К. и стълбищна клетка; от юг – двор; над апартамента – апартамент № 6 на П. Г. К.; под апартамента – изба; В акта е посочена продажната цена 6100 (шест хиляди и сто) лева, като е отразено, че са заплатени преди подписване на договора. Отразено е и предаването на владението върху недвижимия имот.

Нотариалният е подписан от А. Д., като не са оспорени автентичността на подписа, положен за продавач, както и изписаните три имена.

Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ и се ползва както с формална (каквато притежават всички документи), така и с материална доказателствена сила досежно извършените от нотариуса действия, като тази материална доказателствена сила важи спрямо всички.

Първият от спорните по делото въпроси касае обстоятелствата около сключената сделка и по-конкретно въведена ли е била ищцата в заблуждение от лицето М. Ч. да извърши разпоредителна сделка със свое имущество, заблуждението умишлено извършено ли е, създадена ли е невярна представа у ищцата, че собствеността няма да бъде прехвърлена, а ще упълномощи само снаха си М. Ч. да получава пенсията й. Тези обстоятелства не се установяват. Събраните по делото гласни доказателствени средства, в това число и показанията на нотариуса, изповядал сделката установяват, че към момента на изповядването й ищцата е осъзнавала, че ще извърши разпоредително действие със свой имот, естеството му – покупко-продажба, последиците от него. Свидетелство за знанието у ищцата за предприетите от нея действия е първоначално заявена воля пред нотариуса имотът да бъде прехвърлен посредством дарение. Последното е ясна индиция за волята на ищцата да се разпореди със свое имущество в полза на трето лице, което е било съзнавано и очевидно целено от нея. Нещо повече, ищцата признава авторството на положения в нотариалния акт подпис и изписани имена. За наличието на знание у ищцата към момента на изповядване на сделката, съдът ползва като основен източник показанията на нотариус П.

П., който заявява, че в присъствието на ищцата е разяснил последиците от двата вида сделки – дарение и покупко-продажба на недвижим имот при вземане на решението каква сделка да бъде изповядА.. По данни на свидетеля никой друг не е повлиял на ищцата за вземане на решението й, и същата е била съгласна с продажбата. Свидетелят уточнява, че имал установена практика посредством задаване на допълнителни въпроси да се увери във волята на страните, която да обективира писмено в нотариалния акт. Съдът не намира причина да не цени като достоверни показанията на този свидетел, от една стрА. поради липсата на каквато и да е заинтересованост от изхода на спора, от друга поради очевидната им логичност и последователност и при липса на противоречие с остА.лите доказателствени източници. Показанията на този свидетел, придобил преки впечатления от поведението на страните към момента на изповядване на покупко-продажбата на недвижимия имот установяват по категоричен начин липсата на въздействие върху волята на ищцата.

Настоящият състав на съда приема, че както към момента на сключване на сделката, в присъствие на нотариуса, така и преди това не се установи външни фактори да са оказали влияние на ищцата при вземане на решение да се разпореди с имота си. За евентуална намеса при формиране на волята на А. Д. свидетелства заявеното от свид. И. Д. и свид. Д.

М.. Настоящият състав на съда не кредитира като достоверни показанията на тези свидетели. На първо място ясно личи тяхната заинтересованост от изхода на спора, от една стрА. поради близката роднинска връзка, от друга и поради наличието на претенции към процесния имот, ясно обективирано в показанията им чрез изявлението на Д. М. за заявено 3 желание от ищцата да прехвърли именно на нея процесния имот защото добре я гледала. На следващо място, а и в показанията си тези двама свидетели категорично посочват, че желанието на ищцата да прехвърли свое имущество на свид. Д. М. било заявено след като вече имуществото било прехвърлено на ответника, но те самите не знаели за това. Липсва житейска логика едно лице да обективира воля за разпореждане с един имот в полза на трето лице, след като вече само се е разпоредило с този имот. Отделно дори и ищцата да е имала някакво намерение да се разпореди с имота в полза на свид. М. и да не е заявявала пред сина си и съжителката му дали и на кого е прехвърлила имота си, това не е основание да се приеме, че ищцата е била заблудена или подведена от трети лица да извърши конкретно действие на разпореждане със свое имущество. Нещо повече, свидетелят И. Д. в разпита си пред съда посочва, че майка му била доведена в гр. П. и й било казано от сина й Х. „Хайде, подписвай по-бързо, после ще ти обясня“. Направата на подобна реплика предполага това да се е случило по време на подписване на нотариалния акт или непосредствено преди това, за което обаче по делото, данни липсват, а точно обраното – установява се от показанията на разпитания нотариус, че волята на прехвърлителката ищца е била именно да извърши възмездна сделка със свое имущество. В подобен смисъл са и показанията на свидетелката М. Г. пред която ищцата е споменавала, че иска да „припише“ апартамента на внука си А., както й че не е искала за това да знае сина й И.. Последното намира обяснение в заявеното именно от сина на ищцата И. Д., че не е знаел за продажбата и е узнал за нея едва когато е отишъл да плаща данъка на имота.