Решение № 332 от 16.10.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. гр.Велинград, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210101111 по описа за 2022 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 66, ал. 4 ЗС, във вр. чл. 56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ и чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване на установено по отношение на Г. Г. Ц., че В. И. Б. е собственик на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. Велинград, ул.*********** № 35, със застроена площ от 135 кв. м., брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул.*********** № 35, с площ по скица от 520 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: парцел ХП-85, квартал 447 по регулационния план на гр. Велинград, при граници и съседи на обекта: същия етаж няма други самостоятелни обекти, под обекта: втори етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, над обекта: тавански етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, на основание учредено право на надстрояване със Заявление по 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./, евентуално на основание давностно владение за периода от учредяване на правото на строеж през 1998г. и построяване на третия жилищен етаж на етап груб строеж през 1999г., в продължение на повече от 20 години.

Ищецът твърди, че е титуляр на правото на собственост върху посочения имот – трети жилищен етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на 1

ИД на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, придобито на основание учредено право на надстрояване на съществуваща сграда в поземления имот.

Правото на надстроявани било учредено със заявление до общината с нотариална заверка на подписите от 16.03.1998г. от В. И.а Г., майка на ищеца и собственик на ½ ид.ч. от парцел XII отреден за имот пл.85 в кв.447 по плана на гр. Велинград, при съседи: улица, А. Ц., А. К. и В.П. и от нея, като законен представител на ответника Г. Г. Ц., брат на ищеца и собственик на останалата ½ ид. част от дворното място. Със заявлението било дадено съгласие В. Б., да надстрои трети етаж върху собствената им жилищна сграда, находяща се в парцел ХП-85, в кв.447 по плана на гр. Велинград, по утвърден архитектурен проект, като стане изключителен собственик на този трети етаж. Съгласието било дадено формата предвидена в чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./-нотариално заверено и било вписано в нотариалните книги.

Ищецът реализирал правото на строеж и със свои средства построил третия етаж от жилищната сграда, а през 1999г. цялата сграда била построена в груб вид. С реализиране на правото на строеж придобил правото на собственост на третия етаж, след като правото на строеж се трансформирало в право на собственост.

Ответникът Г. Ц. оспорвал правото му на собственост, с доводи, че заявлението не пораждало права, защото не била спазена предвидената в закона форма и имало други констатирани нарушения. Считал се за собственик на построения в груб вид трети жилищен етаж, по силата на приращение, като собственик на целия имот, от който притежавал ½ ид. част на основание покупо-продажба, обективирана в нотариален акт – 169/05.06.1992г., нот. дело № 334/1992г. на съдия при РС Велинград, а останалата ½ ид. част от имота, ведно с ½ ид. част от построената в имота сграда с идентификатор ***. 1 по КККР на гр. Велинград, на основание договор за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 43/04.08.2020г. по нот. дело № 239/2020г. на Нотариус с район на действие РС Велинград.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г. Г. Ц., че ищецът В. И. Б. е собственик на построения в груб вид трети жилищен етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-181214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. Велинград, ул.*********** № 35, със застроена площ от 135 кв. м., брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота съгласно скица № 15-661534/24.07.2020г., изд. от СГКК Пазарджик: гр.

Велинград, ул.*********** № 35, с площ по скица от 520 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: парцел ХII-85, квартал 447 по регулационния план на гр.

Велинград, на основание учредено и реализирано право на строеж със 2 заявление 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./, евентуално, на основание давностно владение в продължение на двадесет години след 16.03.1998г.-1999г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска.

Не оспорва, че в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград е построена, съгласно Разрешение за строеж № 75/02.07.1992г. триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, както и че последните три етажа са изградени на етап - груб строеж, съгласно Удостоверение за описание на сграда № 92/18.02.2013г., издадено от Община Велинград.

Не оспорва, че със Заявление от 16.03.1998г. майка му - В. И.а Г., е предоставила възможността ищецът В. Б. да построи трети жилищен етаж на къщата от 135 кв.м.

Оспорва твърдението, че ищецът В. Б. със собствени средства е реализирал строителство, като е построил трети жилищен етаж в жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград някъде през 1999-2000г., тъй като е построен от родителите му - В. И.а Г. и Г. Т. Ц. бивш жител на с. Юндола, Община гр. Велинград, починал на 17.08.2011 г..

През този период ищецът не е живял на адреса в гр. Велинград, *********** № 35, където се намира къщата, а при съпругата си на ул.*********** в гр.

Велинград и не е построил третия жилищен етаж.

Оспорва представеното от ищеца Заявление от 16.03.1998г., тъй като било оформено по начин, от който не можело да се разбере действителната воля на заявителите. Същото било подписано от освен от В. Б.а лично и като законен представител на ответника и от ищеца В. Б., който обаче не е бил титуляр на вещни права върху имота и не е могъл да изрази волята си като даде заявление, с което да си разреши сам на себе си да построи трети жилищен етаж. В същото заявление не следвало да фигурира името на ищеца В. Б., като така направено заявлението противоречало на морала, в тази връзка било нищожно на основание чл. 26 ЗЗД и не пораждало желаните от страните правни последици като документ.

Счита, че не е налице хипотезата на чл. 56 от ЗТСУ (отм.). Със самото заявление не било учредено право на строеж, а само било дадено съгласие да се извърши строителство по утвърдени строителни книжа. В случая не се твърдяло, че има такива книжа и такива за строителство, специално за третия жилищен етаж, не били представени. Самото дадено съгласие не замествало учреденото право на строеж, което задължително следвало да се сключи във формата на нотариален акт. С такова заявление не се учредявала суперфиция, даваща право след реализиране на самото строителство, въз основа на този документ лицето, в чиято полза е дадено такова, да стане собственик на построеното.

В самото заявление не била посочена хипотезата на чл. 56 ал. 2 т. 2 ЗТСУ, която изрично посочвала, че по силата на даденото съгласие върху незастроеното място, което е част от парцел се учредява право на строеж в полза на строителя. В конкретния случай жилищната сграда към момента на заявлението е била изградена на два жилищни етажа, а по същество ищецът в 3 този случай трябвало да надстрои съществуваща жилищна сграда, но не и да построи такава, като именно това изключвало хипотезата на т. 2, както неправилно тълкувал нормата ищецът. Съгласно нормата на чл. 56 ал. 4 ЗТСУ в случаите по ал. 2 и 3 се заплащали дължимите държавни и местни такси върху стойността на учредените или прехвърлени вещни права при вписване на заявлението в нотариалните книги, а ищецът не извършил такова плащане.

Оспорва твърденията, че собствеността върху третия жилищен етаж е придобита по давност от ищеца. В полза на ищеца не бил изтекъл предвидения в закона десет годишен давностен срок, за да се приеме, В. Б. е станал собственик на третия жилищен етаж. Етажът нито бил построен, нито владян от него в продължение на минимум десет години. Третия жилищен етаж и към настоящия момент бил на етап груб строеж, ищецът никога не бил живял там, не го ползвал, за да се приеме че в негова полза е изтекла давността, определена в чл. 79 ЗС. Не било установено владение, което да е непрекъснато, явно, необезпокоявано. Ищецът не е осъществявал фактическа власт върху третия етаж. Реално в жилищната сграда живеел ответникът със семейството си, който осъществявал фактическа власт върху процесния трети етаж от жилищната сграда, и то повече от 10 години. Позовава се на изтекла в негова полза давност. В. Б. и към настоящия момент нямал достъп до сградата, още по-малко пък до третия етаж.

Счита, че като собственик на ½ ид. част от Парцел XII-85, отреден за имот с планоснимачен номер осемдесет и пети в квартал 447, който е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, на основание покупко-продажба от 05.06.1992г. е придобил собствеността и върху процесния трети жилищен етаж по приращение в идеални части с майка му, а след като тя му е продала собствената си ½ ид. част, от 2020г. изцяло.

С оглед гореизложеното, претендира искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното:

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 169/05.06.1992г. по гр. д. 334/1992г. на съдия при РС Велинград, ответникът Г. Т. Ц. и неговата майка В. И.а Г., майка и на ищеца В. И. Б. придобили правото на собственост, при равни дялове всеки по ½ ид. част, от парцел XII, отреден за имот пл. № 85 в кв. 447 по плана на гр. Велинград, при съседи улица, А. Ц., А. К. и В.П.а, заедно с построената върху него едноетажна къща на 40 кв. м. Имотът е идентичен дворно място, представляващо с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Велинград, ул. *********** № 35, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. Имотът закупили от бащата на ответника Г. Т. Ц., с когото В. П. живеела на съпружески начала.

4

На 08.07.1992г. на името на В. П. било издадено разрешение за строеж на нова жилищна сграда в дворното място.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обоснована и компетентно изготвена, в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград е построена триетажна многофамилна жилищна сграда, със сутерен етаж, частично вкопан в земята, въз основа на одобрен архитектурен проект от 02.07.1992г. и издадено разрешение за строеж от 08.07.1992г. на името на В. Г.. Сградата е изградена в съответствие с одобрения архитектурен проект.