Присъда № 11 от 08.04.2025, Окръжен съд - Хасково

Мотиви към Присъда рег. № 11/08.04.2025г. постановена по ВНОХД № 301/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С Присъда № 260000 от 28.03.2023г., постановена по НОХД № 4/2021г., по описа на Районен съд-Димитровград, подсъдимия К. Д. Х., с ЕГН ********** от с.Р. обл.Х, е признат за виновен в това, че на 03.11.2018г. в с.Р., общ.Д., е причинил на Х. В. И. с ЕГН ********** от грЧ., средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема – разкъсвания на черния дроб и капсулата на задстомашната жлеза и кръвоизлив в коремната кухина, при което е причинено разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на осн.чл.129 ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, е осъден на 1 година ,,лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия като частен обвинител, сумата от 800 лв. разноски за повереник, а в полза на Държавата по сметка на ОД - МВР -Хасково, сумата от 837.57 лв. представляваща разноски на досъдебното производство. Извършено е разпореждане и с веществените доказателства, като за чифт маратонки марка „**** ****“ е разпоредено да се върнат на подсъдимия като техен собственик, а 1 бр.дървена бухалка да остане на съхранение по делото и след влизане в сила на присъдата, да се унищожи като вещ без стойност.

Недоволна от така постановената присъда е останала адв.С. от АК – София, която като защитник на подсъдимия, я обжалва в срок с блакнетна жалба, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, включително за наложеното наказание, иска отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. В допълнението към въззивната жалба, защитникът доразвива оплакванията си против присъдата. Сочи, че от доказателствата не се установило по несъмнен и безспорен начин подсъдимия да е извършил престъплението в което е обвинен, както и инкриминираната телесна повреда, да е причинена на пострадалия по изложеният в обвинителният акт механизъм, чрез удари от подсъдимия с бухалка. В тази насока се твърди, че от доказателствата се установило, че телесната повреда била причинена на пострадалия при изритването му с крак в корема докато бил паднал, от св. И. Ж. И. на когото обвинение не било повдигано. Твърди се, че неправилно за действията на посочения свидетел, първоинстанционния съд не кредитирал показанията на пострадалия, макар да кореспондирали на установеното от останалата доказателствена съвкупност, включително на изложеното от вещото лице по съдебномедицинската експертиза. В допълнението се сочи също, че съдът неправилно градил изводите си за виновността на подсъдимия и върху показанията на св.К. К., който бил полицейски служител, пред когото подсъдимия направил извънпроцесуално признание, в нарушение на правото му на защита. С тези доводи в резюме, се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

Възражения против въззивната жалба не са депозирани от РП – Хасково - ТОДимитровград и от частния обвинител или повереникът му. От последните присъдата не е и атакувана, чрез протест или жалба.

Делото се разглежда за втори път от ОС – Хасково като въззивна инстанция.

Първоначално по същата въззивна жалба против присъдата, е било образувано ВНОХД № 573/2023г. по описа на ОС-Хасково, приключило с присъда № 33/10.10.2023г., с която първоинстанционната присъда е отменена в наказателната част и в частта за разноските и подсъдимият е признат за невинен и оправдан, по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. С Решение № 267/30.04.2024г. по к.н.д.№ 275/2024 г. на ВКС, по протест на прокурор при ОП – Хасково и жалба от повереника на частния обвинител, посочената нова въззивна присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия по допускане на доказателства. В касационното решение е прието наличието на касационното основание по 1 чл.348 ал.1 т.2 от НПК, изразяващо се в допуснато от въззивният съд нарушение на процесуалните правила, при проверката и оценката на доказателствата и формиране на вътрешното му убеждение. Дадени са и указания за попълване на доказателствената съвкупност, за установяване на обективната истина. След връщането, е образувано настоящото ВНОХД № 301/2024г. по описа на ОС – Хасково, по което в изпълнение указанията на касационната инстанция, за изясняване на делото от фактическа страна и установяване на обективната истина, бе допуснат и проведен преразпит на свидетелите П.

И., Т. П., К. К., И. Ж. И., на вещото лице д-р Х. Е. изготвил съдебно медицинската експертиза на досъдебното производство, като на същото вещо лице бе назначена и изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Бе допуснат и разпит на св. М.

И., както и преразпит на частния обвинител Х. И., които не бяха проведени поради неявяването им пред въззивната инстанция, въпреки положените усилия в тази насока, включително чрез обявяването им за общодържавно издирване с цел призоваването им за разпит. За двамата се установи, че са напуснали страната и се намират в чужбина на неизвестни адреси, поради което св.М. И. не бе намерен за да бъде призован и разпитан, а частният обвинител макар редовно призоваван за съдебните заседания чрез повереникът си, не се яви за преразпит, като според заявеното от повереникът му, същият е изразил категоричното си нежелание да се явява по делото.

При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, Окръжна Прокуратура-Хасково изпраща представител, който намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, и иска да бъде потвърдена. В пледоарията си прокурорът посочва, че от събраните доказателства, включително от показанията на пострадалия и заключението по допълнителната съдебномедицинска експертиза, не могло категорично да се установи дали съставомерното телесно увреждане на пострадалия е причинено от ударите с бухалка нанесени му от подсъдимия, или от изритването му в корема от св.И. Ж. И. на когото обвинение не било повдигнато. Според прокурора събраните доказателства сочели на съучастието им в престъплението и макар такова обвинение да не било повдигано на подсъдимия и такива факти да липсвали в обвинителния акт, това не изключвало съставомерността на деянието от страна на подсъдимия, чието участие в престъплението било несъмнено доказано. С тези доводи прокурорът иска потвърждаване на присъдата.

Частният обвинител Х. И., редовно призован чрез повереникът му, не се явява. Явява се повереникът му адв.И., която намира подадената против присъдата въззивна жалба за неоснователна и също иска присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена. В пледоарията си повереникът посочва, че от събраните доказателства се установила обективната невъзможност, съставомерното телесно увреждане на пострадалия да е причинено от изритването му с крак от св.И. Ж. И., понеже последния държал вратата на къщата и се намирал на около три метра от пострадалия. За показанията на последния, повереникът счита, че те в частта им в която заявил, че бил изритан с крак в корема от св. И., не следвало да се кредитират поради употребения от пострадалия алкохол и невъзможността докато бил на земята, да види кой го изритал в корема. Повереникът намира за необосновано и заключението на вещото лице по допълнителната съдебно медицинска експертиза, както и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, за възможността съставомерното телесно увреждане на пострадалия, да е причинено не от ударите с бухалка, а от изритването му с крак в корема. В тази насока повереникът намира за обоснована първоначалната съдебно медицинска експертиза и заявеното от вещото лице пред първата инстанция, от които счита за установено, че телесната повреда била причинена на пострадалия единствено от нанесените му от подсъдимия удари с бухалка, а не от удар с крак в корема от св.И.. С тези доводи повереникът иска потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият К. Д. Х., редовно призован, се явява лично и със защитникът си адв.З. С., която поддържа жалбата против присъдата и изложените в допълнението си, доводи. В пледоарията си защитникът посочва, че от доказателствата събрани и при повторното 2 разглеждане на делото от въззивната инстанция, в изпълнение указанията на ВКС, не установило по несъмнен и категоричен начин чрез ударите с бухалка, подсъдимият да е причинил съставомерното телесно увреждане на пострадалия, който в показанията си категорично заявил, че не подсъдимия, а св. И. Ж. И. го ритал в корема. В последната насока защитникът твърди, че било и заключението на вещото лице по допълнителната съдебно медицинска експертиза от което се установило, че съставомерното телесно увреждане на пострадалия било именно от изритването му в корема. Защитникът посочва, че по делото не било повдигано обвинение за съучастие в престъплението по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, между подсъдимия и св.И., като такива фактически твърдения не се съдържали и в обвинителния акт. С тези доводи защитникът намира за недоказани фактите по обвинението относно механизма на престъплението и авторството му от страна на подсъдимия, като иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият в личната си защита се придържа към заявеното от защитникът си. Отрича да е нанасял удари в корема на пострадалия и иска да бъде оправдан. Такова е искането му и в последната му дума.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и изцяло служебно на осн. чл.314 ал.1 от НПК, намира следното: Съдебното производство пред РС – Димитровград, е образувано по обвинителен акт на РП - Димитровград / сега РП - Хасково -ТО Димитровград/, с който на подсъдимия К. Д. Х. е повдигнато обвинение за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителният акт, са изложени фактически твърдения, че на инкриминираната дата и място, подсъдимия след като ударил пострадалия по главата с бухалка и последния паднал, му нанесъл с бухалката силни удари по тялото – по гърба, по ребрата, отстрани и така му причинил средната телесна повреда, за която е предаден на съд и с обжалваната присъда признат за виновен и осъден. Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.1 от НПК. В разпоредителното заседание са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, пострадалия представляван от повереникът си, е конституиран като частен обвинител. От първоинстанционния съд е одобрено по реда на чл.372 ал.3 от НПК, съгласието на страните да не се провежда разпит на свидетелите Х. В. И. - пострадалия, З. Д. Б., Т. П., П. И., И. Л.

И., А.С., Ж.Н. и В.В., като при постановяване на присъдата да се ползват показанията им от досъдебното производство, за които е прието от първата инстанция, че са извършени при условията и реда на НПК. Така в хода на съдебното следствие, разпит от първата инстанция е проведен на свидетелите И. Ж. И. и К. К., изслушано е заключението на вещото лице д-р Е. по назначената съдебно медицинска експертиза, досежно причинените телесни увреждания на пострадалия, със съгласието на страните е прочетено заключението по съдебно медицинската ДНК експертиза, изслушани са и обясненията на подсъдимия в които отрекъл да е нанасял удари с крак в корема на пострадалия, не отрекъл, че маратонките са негови, за бухалката заявил, че не била негова и към момента на случилото се била оперирана лявата му ръка с която си служел - имал нарушен цилиндричен захват. В тази насока е представена и медицинска документация за битова травма от лятото на 2018 г. Въпреки положените многократни усилия от първата инстанция, св.М. И. не е намерен за да бъде разпитан и е заличен, както се случи и пред настоящата инстанция.

От събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, е установено от фактическа страна следното: Пострадалият Х. В. И., с ЕГН **********, бил роден в гр.Ч. и към началото на месец ноември на 2018 г. бил на ** години. На 03.11.2018г. пострадалия отишъл в с.Р. общ.Д., където се видял със св.П. Н. И. и го помолил да пренощува в домът му.