Решение № 471 от 02.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Русе, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.а Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Т.а Г. Казасова Гражданско дело № 20254520105349 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба за съдебна делба на недвижим имот, във фазата по допускане на делбата.

Т. Д. П. твърди, че с Н. И. Т. са съсобственици при равни права на жилище от 54 кв.м. на ет.1; изба 1а и изба 1б, находящи се в масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ********** със застроена площ 98 кв.м., построена в имот с административен адрес: ********, който имот е със стара номерация УПИ №*******, в квартал 9 по кадастралния план на гр.******, с площ 1115 кв.м.

Излага следните обстоятелства, свързани с възникване на съсобствеността:

С влязло в сила съдебно решение от ********г., постановено по гражданско дело №*******г., Районен съд Русе поставил в дял на М. С. П., Т. Д. П. и П. Д. П. жилище „А“ на първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо парцел ІІІ-***, в кв.9 по плана на село ******, с изба 1А и изба 1Б.

М. С. П. дарила на децата си Т. Д. П. и П. Д. П. собствените си идеални части от жилището, описано в предходния абзац (нотариален акт №*****, дело №********г. по описа на нотариус при РРС).

На 01.07.2008г. П. Д. П. – Н. дарила на брат си Т. Д. П. собствената си ½ идеална част от спорния имот, договор обективиран в нотариален акт, вписан в СВ вх.рег.№********г. В нотариалния акт обектът бил описан като обособено по правилата на етажната собственост жилище със застроена площ 54 кв.м., намиращо се на първия етаж в масивна двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място с адрес: село ******, ул.*****.

През м.октомври 2008г. ищецът продал на П.Г.А. и Й. Д. А. ½ идеална част от обособеното по правилата на етажната собственост жилище със застроена площ 54 кв.м. - 1 нотариален акт №***********г. по описа на нотариус с рег.№***.

Купувачите учредили ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД върху собствената си ½ идеална част от имота - нотариален акт №*******г. по описа на нотариус с рег.№***.

Предвид невъзможността да обслужват отпуснатия кредит, ипотекарният кредитор образувал изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ И.Х., приключило с влязло в сила Постановление за възлагане, вписано в СВ вх.рег.№********г., въз основа което Н. И. Т. придобил ½ идеална част от „обособеното по правилата на етажната собственост жилище със застроена площ 54 кв.м., намиращо се на първия етаж в масивна двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място с адрес: село ******, ул.**********, представляващо УПИ **** в кв.9, състоящо се от спалня, хол – дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, заедно с изба 1А и изба 1Б.

Т. Д. П. моли съда да допусне до делба описания имот при равни права между страните

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Н. И. Т. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърди, че е придобил имота по давност. В тази връзка сочи, че през м.април 2015г., след влизане в сила на постановлението, с което съдебния изпълнител възложил имота, предприел ремонтни дейности и обновил изцяло жилището. Пояснява, че се наложило да смени катинара, тъй като старият бил негоден за употреба. Поддържа, че единствено той и семейството му имали достъп до имота. През последните десет години никой, никога, по никакъв начин не оспорил владението, ползването и собствеността му върху цялото жилище. Ищецът не предявил никакви претенции повече от 10 години.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

С решение от ********г., постановено по гражданско дело №*******г., Районен съд Русе поставил в дял на М. С. П., Т. Д. П. и П. Д. П. жилище „А“ на първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо парцел ІІІ-***, в кв.9 по плана на село ******, с изба 1А и изба 1Б.

На ********г. М. С. И. дарила на децата си П. Д. П. и Т. Д. П. следния свой недвижим имот: 1/9 идеална част от дворно място, цялото с площ 1115 кв.м. в село ******, образуващо парцел **** в квартал 9 по плана на село ****** и от масивна двуетажна жилищна сграда с площ 115 кв.м., обособена по правилата на етажната собственост 1/3 идеална част от жилище „А“ на първия етаж, цялото със застроена площ 54 кв.м., състоящо се от спалня, хол – дневна, кухненски бокс и сервизни помещения с Изба №1а и 1а, гараж №1 без канал; 1/3 идеална част от общата изба и от тухлена кабина на избата, с общо ползване на дворното място с останалите съсобственици (нотариален акт нотариален акт №*****, дело №********г. по описа на нотариус при РРС).

През м.юли 2008г. П. Д. П. – Н. дарила на брат си Т. Д. П. следния недвижим имот:

1/6 идеална част от дворно място, цялото с площ 1151 кв.м., в град ******, улица ********, представляващо урегулиран поземлен имот **** в квартал 9 по кадастралния план на град 2

******, при граници на имота: улица „**********“, имот ********* и от построената в дворното място масивна двуетажна жилищна сграда, цялата със застроена площ 112 кв.м., ½ идеална част от обособеното по правилата на етажната собственост жилище със застроена площ 54 кв.м. на първия етаж, състоящо се от спалня, хол – дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, заедно с изба №1а, изба №1б и гараж №1 без канал, заедно с 1/6 идеална част от общата изба и от тухлена кабина на избата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата (нотариален акт, вписан в СВ вх.рег.№********г.).

С договор, обективиран в нотариален акт №***********г. по описа на нотариус с рег.

№***, Т. Д. П. продал на П.Г.А. и Й. Д. А. собствените си: 1/3 идеална част, равняваща се на 383 кв.м. от дворно място в град ******, цялото с площ 1151 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот **** в квартал 9 по кадастралния план на град ******, с адрес: ул.**********, при граници на имота: имоти №№*****, улица „**********“, **** на ********, *** на М. Й. С., **** на С. Н. А., **** на Е. И. П. и от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, цялата със застроена площ 112 кв.м., ½ идеална част от обособеното по правилата на етажната собственост жилище със застроена площ 54 кв.м. на първия етаж, състоящо се от спалня, хол – дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, заедно с изба №1а, изба №1б и гараж №1 без канал, заедно с 1/3 идеална част от общата изба и от тухлена кабина на избата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

С нотариален акт №*******г. по описа на нотариус с рег.№*** в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е учредена договорна ипотека върху описаните в предходния нотариален акт имоти, за обезпечаване вземането на банката по договор за банков кредит, усвоен от П.Г.А. и съпругът й Й. Д. А..

С постановление от **********г., влязло в сила на 15.04.2015г. ипотекираните имоти са възложени върху купувача Н. И. Й..

Приложени са скица и данъчна оценка на делбеното имущество.

От схема №******г. е видно, че имотът е с идентификатор **********.1 За установяване релевантни за спора факти, свързани с възражението на ответната страна за придобиване имота по давност е допуснат разпита на: И. В. П., Р. О. И. и М. Б. А..

И. П. - съсобственик на процесното дворно място и втория етаж от къщата твърди, че през 2015г. ответникът закупил и оттогава държи ½ идеална част от жилището на първия етаж. Пояснява, че през последните четири години живее на втория етаж от къщата.

Поддържа, че на първия етаж, в делбения имот никой не е живял постоянно повече от 30 години. Предполага, че ищецът няма ключ за имота си, но често го посещавал, т.е. ходел в съсобствения имот. През лятото на 2025г. свидетелят присъствал на разговор между Т. П. и Н. Т., на който страните по делото договаряли евентуална покупко – продажба. Ищецът предложил на ответника да откупи собствената му ½ идеална част за сумата 30 000 лева и Н.

Т. се съгласил. В края на лятото ищецът поискал, ответникът да му плаща наем за времето, през което ползвал неговата част от имота.

И. П. не помни кога Н. Т. ползва имота, но предполага, че през лятото на 2015г. започнал ремонтни дейности. След въвода във владение на дворното място, ответникът 3 направил отделен вход откъм улицата и заградил неговата част от дворното място.

Р. И. и М. А. изнасят данни, свързани с предприетите от ответника ремонтни дейности на делбения имот. Р. И. заявява, че няколко седмици, след като Н. Т. купил имота го помолил да затвори канал в гаража. Впоследствие му помагал да: смени прозорците и вратите; шпакловал; боядисвал; направил изолация на таваните от вътрешната страна.

Ответникът си направил отделен вход и държал ключовете за имота. Първата година докато работели, влизали в частта, покрай гаража, а след това направили отделен вход. Свидетелят не си спомня през коя година е направен новия вход. Основния ремонт отнел повече от година и половина – две.

М. А. видял за първи път имота приблизително седмица, след като ответникът го закупил. След това ходел там, когато ответникът го посещавал. През годините се отбивал в имота и помагал при ремонтните дейности.

Никой от свидетелите не е чувал някой да е предявявал претенции срещу Н. Т., свързани със собствеността на имота. Твърдят, че ответникът живеел в гр.Русе, но стопанисвал имота, откакто го купил. Изградил оранжерия и отглеждал зеленчуци.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Решението по допускане на делбата има установително действие по отношение лицата, имотите и квотите на всеки от съделителите. Това налага в първата фаза на делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко от лицата върху имотите, чиято делба се иска и частта на всеки в имуществената общност.

Не е спорно, че ищецът е собственик на ½ идеална част от спорното жилище вследствие делба и последващи разпоредителни сделки, а въз основа постановление за възлагане, влязло в сила на 15.04.2015г., ответникът придобил собствеността върху останалата ½ идеална част.

Ответникът релевира възражение за придобиване собствената на ищеца идеална част от имота по давност, което съдът намира за неоснователно по следните съображения:

Оригинерният способ за придобиване право на собственост по давност е уреден в материалната разпоредба на чл.79, ал.1 ЗС и включва наличие на следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот, което е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Фактическата власт върху имота следва да е упражнявана в период по-дълъг от 10 години, без противопоставяне от страна на титуляря на правото на собственост, както и демонстрирано по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване собственически правомощия в пълен обем. Действително, намерението за своене се предполага, съгласно чл.69 ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, е нужно това владение да е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно, т.е. намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика и да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като 4 такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява, чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.