Решение № 249 от 23.10.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. С., 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500324 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 40/19.05.2023 г. по гр. д. № 255/2022 г. З. районен съд е осъдил „РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС“ ЕООД гр. З., да заплати на С. Ф.

А. сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ във връзка с възникнала трудова злополука със същия на 31.07.2022 г. в с. Е.Р., рудник „А.“, кота 720, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, както и да заплати имуществени вреди в размер на 97, 25 лева.

Със същото решение ответникът е осъден на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат В.Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 5 458 лева, а в полза на РС – З. разноски за СМЕ в размер на 450 лева и 2 404 лева ДТ върху уважения размер на исковете.

Това решение са обжалва пред С.ски окръжен съд от ответникът „РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС“ ЕООД гр. З., чрез пълномощник адв. С.К., с оплаквания, че е неправилно, поради което се иска неговата отмяна.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че от районният съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: в разрез със задължението си по чл. 7 ал. 1 от ГПК съдът е отменил определението си за допускане на съдебно-техническа експертиза и е решил делото без такава експертиза, която да изясни механизма на злополуката и допуснатите нарушения на нормативната уредба.

1

На следващо място в жалбата се правят доводи, че съдът е кредитирал изцяло показанията на водените от ищеца свидетели, като не е отчетено както обстоятелството, че свидетелите са съпруга и близък роднина на ищеца, както и че техните показания влизат в противоречие със заключението на съдебно-медицинската експертиза. В тази връзка се прави позоваване на заключението на съдебно-медицинската експертиза, което сочи, че лечението на фрактурите на глезена е в зависимост от вида на счупването и наличието на разместване на фрагменти, като най-често изборът е оперативно лечение с остеосинтеза и гипсова имобилизация с продължителност от два месеца; счупването на глезена налага последваща рехабилитация и физикална терапия, за провеждането на която не е налична документация по делото. Сочи се, че според заключението при добре и гладко протекъл възстановителен период със спазване на препоръчания хигиеннодиетичен режим и проведена необходима рехабилитация, претърпяната фрактура не би причинявала на пострадалия болки, дискомфорт и/или неудобства в ежедневните дейности.

Твърди се във въззивната жалба, че с оглед доказателствата присъдения размер за неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишен; явно е, че не става въпрос за справедливо обезщетение, като се вземе предвид тежестта на настъпилите увреждания и получените от нея травматични увреждания. Според жалбоподателя, след съобразяване с характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление, характера на засегнатите нематериални блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди е сумата от 18 000 лева. В тази връзка се твърди, че настъпилото увреждане е от характер, който не е довел до трайно разстройство на здравето, ищецът в рамките на 3 – 6 месеца се е възстановил напълно от увреждането, не е налице негативна прогноза за в бъдеще.

Твърди се по-нататък във въззивната жалба, че в случая е налице основание за приложение разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В тази връзка се прави позоваване на Постановлението за прекратяване на наказателно производство по ДП № 141/2022 г. на РПУ – З., в което е възприето заключението на минно-техническата експертиза, която сочи, че установените допуснати нарушения, възникнали на 31.07.2022 г. в района на надшахтова площадка „А.“, при които е настъпила трудова злополука с работника С. А., са пряко свързани с поредица пропуски и неправилни действия на работника, пряко свързани с механизма на злополуката, с които е извършил нарушения на чл. 34 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 34 от Правилника за безопасността на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин …С. А. е следвало преди започване на работата 2 да вземе мерки, за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд, които са свързани с обезопасяване на работното му място, на което е назначен, съоръженията и инструментите, с които ще работи.

Твърди се на следващо място във въззивната жалба, че размерът на уважения иск не е съобразен със съдебната практика по дела, касаещи обезщетения за неимуществени вреди, в това число и такива, настъпили в резултат на счупен крак. Прави се позоваване на Решение № 21/17.03.2021 г. по гр. д. № 158/2021 г., потвърдено от ОС – С., и Решение № 21/17.03.2022 г. по гр. д. № 158/2021 г. на РС - З.; прави се съпоставка на присъденото обезщетение и вида на травматичните увреждания, предмет на Решение № 332/29.12.2022 г. по В. гр. д. № 354/2022 г.

Твърди се от жалбоподателя, че поради непредставяне на списък на разноските не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която иска е уважен за сумата над 18 000 лева до 60 000 лева, като в тази част решението следва да бъде отменено, както и в частта, с която е присъдено на основание чл. 36 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 5 458 лева, както и ответникът е осъден да заплати ДТ и разноски в полза на РС – З.. Претендират се разноски пред двете инстанции съобразно отхвърлената част от иска.

В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна.

В съдебно заседание за жалбоподателя „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД гр. З. пълномощникът адв. М.О. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия С. Ф. А. пълномощникът адв. В.Р. оспорва въззивната жалба.

С.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което от 27.08.2020 г. до 01.04.2022 г. ищецът А. работи в ответното дружество като „Подземен електромеханошлосер 1 ст.“, а след тази дата е преназначен на длъжност „Подземен р-к обсл. пр. пр-во РЖПЛ“.

На 31.07.2022 г. ищецът бил на работа първа смяна в с. Е.Р., участък „А.“, кота 720, като с още други осем работника изпълнявали задължения като спомагателна група по смяната на въжетата на асансьорна клетка. Ищецът А. и колегата му М.М. контролирали развиването на новото стоманено въже от ролка; двамата следвало да придържат ролката при развиване на въжето, с опорна дъска, закована на ролката. Поради тежестта на ролката – 1 тон и 50 кг., контролът при развиването на въжето бил 3 изключително труден. От тежестта на ролката при развиването на стоманеното въже, опорната дъска се счупила, вследствие на което ищецът А. е изхвърлен на около 1, 5 м. встрани, паднал на ръба на циментовата площадка, на която се извършвала работата по развиването на ролката, като ищецът ударил десния си крак в ръба на циментирания праг и паднал на земята по гръб, вследствие на което усетил силна болка в глезена на десния крак. Ищецът бил транспортиран с линейка на „Бърза помощ“ първоначално в болницата в гр. З., а от там в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр. К., където е констатирано счупване на други части на подбедрица, с видима деформация и оток на дясна глезена става, крепитаций в областта на глезена; осъществена е оперативна интервенция под обща анестезия на десния глезен с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.

Ответното дружество е депозирало пред ТП на НОИ – С.

Декларация по чл. 55 ал. 1 от КСО, както и Протокол от 02.08.2022 г. за извършена проверка по възникнала трудова злополука, конкретни обстоятелства и причини и обяснения на В.М. – началник смяна, М.М. – подз. шинар и ищеца А..

С Разпореждане № 5104-20-57/11.08.2022 г. на ТП на НОИ – С. злополуката със С. Ф. А. на 31.07.2022 г. е приета за трудова злополука по чл.

55 ал. 1 от КСО.

От представените медицински документи – епикризи и болнични листи, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при претърпяната злополука на ищеца е причинено счупване на други части на подбедрицата. Извършените образни изследвания: рентгенография на подбедрица, установяват бималеоларна фрактура на десен глезен, състояние след МОС, фрактури с луксация на дясна глезенна става.

От оперативния протокол от 01.08.2022 г. е видно, че на ищеца под обща анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула.

Пролежаването на ищеца след операцията е до 08.08.2022 г., след което е бил в отпуск по болест и на домашно лечение. На 26.09.2022 г. ищецът е постъпил в Отделение по Ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“ АД гр. К., като от оперативния протокол от 27.09.2022 г. се установява, че на ищеца под анестезия е извършен отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула; изписан е на 30.09.2022 г., след което е в отпуск по болест и на домашно лечение.

В заключение съдебно-медицинската експертиза сочи, че на ищеца А. в резултат на трудовата злополука на 31.07.2022 г. е причинено „Бималеоларно счупване на дясна глезенна става, наложило оперативна интервенция с поставяне на вътрешна метална фиксация“. Вещото лице сочи, че описаното травматично увреждане е причинено най-общо по механизма на удар с или върху тъп предмет и е възможно по време и начин да е причинено така, както е отразено в анамнезата на епикризата, а именно при падане от 4 височина 1, 5 м. Според вещото лице д-р Х., лечението на фрактурите на глезена е в зависимост от вида на счупването и наличието на разместване на фрагментите, като най-често изборът е оперативно лечение с остеосинтеза и гипсова имобилизация с продължителност 2 месеца; счупването на глезена налага последваща рехабилитация и физикална терапия с цел максимално функционално възстановяване, за провеждането на която от ищеца не е налична медицинска документация по делото. Относно възстановителния период при ищеца, зарастването на костите и възстановяване функцията на крайника е необходим преглед от специалист /ортопед – травматолог/ и евентуално извършване на образно изследване при нужда; при извършване на такъв преглед би могло да се даде и отговор на въпроса дали е необходимо извършването на допълнителни интервенции и ако да, какви. Според д-р Х., при добре и гладко протекъл възстановителен период със спазване на препоръчания хигиенно-диетичен режим и проведена необходима рехабилитация, претърпяната фрактура не би причинявала на пострадалия болки, дискомфорт и/или неудобства в ежедневните дейности. Според експерта, бималеоларното счупване на дясна глезенна става с наложена оперативна интервенция и поставяне на метална остеосинтеза се преценя като довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за срок по-голям от 30 дни.

В съдебно заседание д-р Х. пояснява, че подбедрицата се състои от две кости – тибия /голям пищял/ и фибула /малък пищял/, които две кости се събират в глезенната става, като в случая при ищеца счупването е преди да се съберат двете кости от външната страна. Вещото лице сочи, че описано е за самата става, че има разместване, което на разговорен език е така нареченото „изкълчване“; не е описано да има травми по самите връзки.