Определение № 67 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502521 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ондин“ ЕООД, чрез адв. К. Д., срещу Определение № 9631/27.08.2024г., постановено по гр. дело № 8587/2024г. по описа на РС-Варна, с което на основание чл. 389, ал. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от И. Д. Х. срещу „Невша“ ЕООД и „Ондин“ ЕООД иск по чл. 440, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че „Невша" ЕООД не е собственик на жилище, съставляващо обект с идентификатор ****.1.16 по КККР, което според данни от кадастралната карта е с площ 48, 26 кв. м., ведно с прилежащите 8, 0721 % ид. ч. от общите части на сградата, при граници: обекти на същия етаж:

****.1.17; под обекта: ****.1.15; над обекта: ****.1.18, намиращо се в седем етажна сграда в процес на строителство в гр. Варна, ул. „*****" № 32, в поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрена със Заповед РД-1898/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, последно изменена със Заповед 182610-02.04.2015г. на началника на СГКК – Варна, при граници имоти с идентификатори: 164; 194; 198; 196, целият с площ 249 кв. м., чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 751/2024г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова № 719 по отношение на горепосочения имот при условията на внесена парична гаранция в размер на 4 500 лева по сметка на РС-Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно , незаконосъобразно, постановено при нередовна искова молба и недопустим иск. На първо място жалбоподателят посочва, че ищецът е собственик на 68, 82 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идент. № **** по КККР по силата на договор за замяна, а не на претендираните 72, 82 кв. м. ид. ч. от описания имот (целият с площ 245 кв. м.), което според жалбоподателя представлява нередовност на исковата молба. Навежда, че през 2012 г. „Невша“ ЕООД е 1 придобило самостоятелни обекти в построената в поземления имот сграда, която е била завършена до степен „груб строеж“ още през 2009г., за което е издаден акт обр. 14. Освен тях дружеството е придобило и поземления имот, върху който е построена сградата, видно от НА № 141, т. III, рег. № 4162, дело № 413/2012г., поради което тези обекти валидно са били прехвърлени на „Невша“ ЕООД, заедно с поземления имот. Посочва също, че е кредитор на „Невша“ ЕООД с парично вземане в размер на 31 371,48 лв., което се изпълнява принудително по изп. дело № 751/2024г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова № 719. Настоява за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечение на предявения от Илия Д. Х. иск чрез налагане на горната обезпечителна мярка.

В писмени отговори, подадени в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, И. Д. Х.

(ищец) и „Невша“ ЕООД – ответник и задължителен другар на ответника и настоящ частен жалбоподател „Ондин“ ЕООД, изразяват становище за неоснователност на частната жалба и настояват да бъде оставена без уважение. В обобщение посочват, че в поземления имот, от който ищецът притежава идеални части от правото на собственост, не е налице построена сграда.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 8587/2024г. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от И. Д. Х., срещу „Невша“ ЕООД и „Ондин“ ЕООД иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че „Невша“ ЕООД в качеството му на длъжник по изп. дело № 751/2024г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова № 719, не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ****.1.16 по КККР, който според твърденията на ищеца е част от сграда в процес на строителство, находяща се в поземлен имот с идентификатор **** по КККР в гр. Варна на ул. „*****“ 32.

Наведени са следните твърдения по отношение на последващо добавения петитум към исковата молба, допуснат от съда чрез изменение на иска:

Ищецът е собственик на 72,82 кв. м. идеални части от ПИ с идент. **** по КККР, в който имот е започнало, но не е завършило включително до степен „груб строеж“ строителство на жилищна сграда, поради което не е възникнало право на собственост по отношение на самостоятелни обекти в тази сграда.

Излага, че „Невша“ ЕООД е длъжник по изп. дело № 751/2024г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова, по което изпълнително дело въз основа на искане от взискателя „Ондин“ ЕООД изпълнението е насочено върху обект с идентификатор ****.1.16 по КККР. Уточнява, че поради това, че липсва изградена до степен на „груб строеж“ сграда в имота, построеното има характер на подобР.е към поземления имот, поради което като собственик на 72, 82 кв. м. идеални части от земята, е собственик и на толкова идеални части от незавършеното строителство. Настоява да бъде допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на 2 изпълнението“ на горепосоченото изпълнително дело, поради това, че то е насочено срещу несъществуващ обект, който не е собственост на длъжника по изпълнението „Невша“ ЕООД.

С обжалваното определение № 9631/27.08.2024г., съдът е намерил предявеният иск за допустим и вероятно основателен, съобразно представените доказателства. Приел е, че поисканата обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителния интерес на ищеца, поради което е допуснал исканото обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 751/2024г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова № 719 по отношение на самостоятелния обект с идент. ****.1.16 по КККР, при условие, че молителят представи доказателство за внесена гаранция в размер на 4 500 лева.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 389, ал. 2 ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове. Обезпечителната мярка винаги има привременен характер, чиято цел е да запази съществуващото фактическо и правно положение, с което гарантира изпълнението на постановено от съда решение. Обезпечението се допуска само когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, т. е., когато е предявен или ще бъде предявен иск, който е процесуално допустим, вероятно основателен и е налице нужда от обезпечаване – в този смисъл е ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предявен е иск с пр. осн. чл. 440, ал. 1 ГПК, за допустимостта на който се изисква наличието на правен интерес. За да е налице такъв е необходимо ищецът да твърди, че защитава собствено право по отношение на имущество, върху което е насочено изпълнение.

В случая, ищецът твърди, че изпълнението по изп. дело № 751/2024г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова № 719 е насочено срещу самостоятелен обект с идент. № ****.1.16 по КККР, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна на ул.

„*****“ № 32. Освен че не твърди да е собственик на същия самостоятелен обект, излага и че такъв въобще не съществува в правния мир, доколкото сградата не е довършена и не е налице годен предмет на правото на собственост по отношение на процесния обект. Изложените твърдения не обуславят правен интерес за ищеца от предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК касаещ правата по отношение на обекта с идент. № ****.1.16 по КККР, в това число и на иск за оспорване, че същият не принадлежи на длъжника по изпълнението – „Невша“ ЕООД. Не е мотивирано по какъв начин насочването на изпълнението върху един според твърденията на ищеца несъществуващ в правната действителност обект засяга или би засегнал правото му като собственик на идеални части от ПИ с идентификатор **** по КККР. Освен това исковата молба е нередовна, тъй като е налице несъответствие между твърдяното да е притежавано от ищеца право и защитаваното такова, а именно между право на собственост по отношение на идеални части от дворно място и право върху самостоятелен обект в жилищна сграда. Аналогична би била хипотезата и при твърдения за съществуване на обект с идентификатор ****.1.16 по КККР като самостоятелен такъв при липса на твърдения за притежавани от ищеца права по отношение на него.

3

Уточненията в молбата от 11.07.2024г., че като собственик на 72,82 кв. м. идеални части от ПИ с идент. № **** по КККР притежава по приращение и толкова идеални части от незавършената до етап „груб строеж“ сграда обосновават правен интерес от искова претенция с предмет защита на правото на собственост на съответните идеални части от дворното място, ведно с подобР.ята и приращенията върху него, но не и от иск за защита на право върху самостоятелен обект в сграда в имота. Петитумът на предявения иск обаче не е за оспорване правата на длъжника по отношение на дворното място с подобР.ята върху него, които нямат самостоятелен характер, а е такъв за отричане на права по отношение на самостоятелен обект в сграда, за който ищецът твърди, че не съществува в правната действителност. Освен това, изпълнението по горепосоченото дело не е насочено срещу дворното място с идент. № **** по КККР, а е срещу самостоятелен обект с идент. № ****.1.16 по КККР в сграда на същия адрес, видно от представеното с уточняващата молба обявление за насрочена публична продан.

Както се посочи по-горе, изложените в исковата и уточняващата молба фактически твърдения на ищеца не кореспондират на заявения петитум на предявения иск, което се явява нередовност на исковата молба и е пречка за формиране на положителен извод за допустимостта на предявения иск. Не са налице и другите елементи за основателност на молбата по чл. 389 ГПК: липсват твърдения, обосноваващи извод за обезпечителната нужда, липсват и доказателства за предмета и страните на изпълнителното дело, чието спиране се иска като обезпечителна мярка.

В обобщение обжалваното определение е неправилно, същото следва да се отмени и да се постанови друго, с което молбата на ищеца по чл. 389 ГПК да се отхвърли.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9631/27.08.2024г., постановено по гр. дело № 8587/2024. по описа на РС-Варна, 42 състав, с което на основание чл. 389, ал. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от И.

Д. Х., срещу „Невша“ ЕООД и „Ондин“ ЕООД иск по чл. 440, ал. 1 ГПК за приемане за установено между него и ответниците, че „Невша" ЕООД не е собственик на жилище с идент. ****.1.16 по КККР, което според данни от кадастралната карта е с площ 48,26 кв. м., ведно с прилежащите 8.0721 % ид. ч. от общите части на сградата, при граници: обекти на същия етаж: ****.1.17; под обекта: ****.1.15; над обекта: ****.1.18, намиращ се в седем етажна сграда, която е в процес на строителство в гр. Варна, ул. „*****" № 32, в поземлен имот с идент. **** по КККР, одобрена със Заповед РД-1898/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, последно изменена със Заповед 182610-02.04.2015г. на началника на СГКК – Варна, при граници имоти с идентификатори: 164; 194; 198; 196, целият с площ 249 кв. м., чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 751/2024г. по 4 описа на ЧСИ Станислава Янкова № 719 по отношение на горепосочения имот, срещу представяне на парична гаранция в размер на 4 500 лв. по сметка на РС-Варна и ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на това определение обезпечителна заповед от 30.08.2024г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 389, ал. 1 ГПК, молбата вх. № 68449/27.08.2024г. по рег на РС-Варна, подадена от И. Д. Х. за допускане на обезпечение на предявения срещу „Невша" ЕООД и "Ондин" ЕООД, иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за приемане за установено между него и ответниците, че „Невша" ЕООД не е собственик на жилище с идент. ****.1.16 по КККР, което според данни от кадастралната карта е с площ 48,26 кв. м., ведно с прилежащите 8.0721 % ид. ч. от общите части на сградата, при граници: обекти на същия етаж: ****.1.17; под обекта: ****.1.15; над обекта: