Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 03.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5012/2019
Вид
Решение № 43
Подписан
03.01.2020
В сила
03.01.2020
Състав
ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 03.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Марина Гюрова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №5012 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.01.2019 год., постановено по гр.дело №12475/2013 год. по описа на СРС, ГО, 84 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Б.А.Ж. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 975.98 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.юни 2010 год. до м.май 2011 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.******, абонатен №013229, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №6271/2013 год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в – 18.04.2013 год. до окончателното й изплащане и сумата от 267.54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.07.2010 год. до 05.02.2013 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски по делото в размер на 996.31 лв. и направените разноски в заповедното производство в размер на 62.41 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че искът за главницата в размер на 410.43 лв. следва да бъде отхвърлен, като не бил взел предвид обстоятелството, че съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия месечната дължима сума от купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинната енергия. Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния период били начислени /фактурирани/ от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в процесната сграда на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. Следователно цялата претендирана главница била дължима, доколкото топлинната енергия била реално доставена до имота на ответника. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Б.А.Ж. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Поддържа, че ищецът не бил ангажирал доказателства за претендираното количество топлинна енергия било реално доставено. Продажбата на топлинна енергия се подчинявала на общите правила на договора за продажба, като купувачът дължал заплащането на продажната цена винаги само и единствено за реално предоставената стока. Представените по делото документи от ищеца и третото лице-помагач били частни /чл. 180 ГПК/ и удостоверявали изгодни за издателите им обстоятелства и не се ползвали с доказателствена стойност. В този смисъл заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, които се базирали на тези документи, не можели да служат за доказване на твърдените от ищеца правопораждащи факти. Ищецът не бил доказал какви били показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на средството за търговско измерване /водомер/ и на средствата за дялово разпределение в имота на ответника и в останалите жилища в сградата, както и че действащите през исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода са такива, че обуславят заплащането на претендираната сума. Не било установено също така, че разпределението на количеството топлинна енергия в абонатната станция било извършено в съответствие с нормативните изисквания.

Видно било от заключението по съдебно-техническата експертиза, че ищецът не бил изпълнил задълженията си, свързани с извършването на последващи проверки на средството за измерване, което подлежало на метрологичен контрол през две години. Т.е. не било установено, че средството за измерване е било годно през исковия период, респ. било налице лошо изпълнение от страна на ищеца. Освен това липсвали доказателства, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, както и че има качеството на негов ползвател, респективно наличието на валидно облигационно правоотношение.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по л. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Б.А.Ж..

Жалбоподателят поддържа, че по делото не било доказано възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, респ. че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.Напротив, било доказано, че върху него било учредено вещно право на ползване – видно от договор за дарение. Ищецът бил представил удостоверение за наследници и акт за смърт на К.Б.Ж.и А.Ж.Г.едва след обявяване на делото за решаване, поради което тези доказателства не следвало да бъдат обсъждани. През исковия период титуляр на клиентската партида бил А.Ж.Г./дарител/. Освен това по силата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ доставката на стока или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично или предварително искане от негова страна било забранено. Липсвали доказателства, че третото лице-помагач било избрано да извършва услугата дялово разпределение през исковия период, т.е. след изтичането на срока на договора от 22.02.2002 год., който бил четиригодишен и бил изтекъл през 2006 год. Ищецът не бил ангажирал доказателства за претендираното количество топлинна енергия било реално доставено. Продажбата на топлинна енергия се подчинявала на общите правила на договора за продажба, като купувачът дължал заплащането на продажната цена винаги само и единствено за реално предоставената стока. Представените по делото документи от ищеца и третото лице-помагач били частни и удостоверявали изгодни за издателите им обстоятелства и не се ползвали с доказателствена стойност. В този смисъл заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, които се базирали на тези документи, не можели да служат за доказване на твърдените от ищеца правопораждащи факти. Ищецът не бил доказал какви били показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на средството за търговско измерване /водомер/ и на средствата за дялово разпределение в имота на ответника и в останалите жилища в сградата, както и че действащите през исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода са такива, че обуславят заплащането на претендираната сума. Не било установено също така, че разпределението на количеството топлинна енергия в абонатната станция било извършено в съответствие с нормативните изисквания. Видно било от заключението по съдебно-техническата експертиза, че ищецът не бил изпълнил задълженията си, свързани с извършването на последващи проверки на средството за измерване, което подлежало на метрологичен контрол през две години. Т.е. не било установено, че средството за измерване е било годно през исковия период, респ. било налице лошо изпълнение от страна на ищеца. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ответника.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Доказано е също така, че ответникът е собственик на процесния апартамент №3, находящ се в гр.София, ул.“Доспат“ №14, вх.1 – видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.06.1993 год., удостоверения за наследници и преписи-извлечения от акт за смърт. Учреденото в полза на дарителите К.Б.Ж.и А.Ж.Г.вещно право на ползване се е погасило със смъртта им съответно през 2005 год. и през 2007 год.

– чл. 59, ал. 1 ЗС. СРС не е допуснал процесуално нарушение при допускане на доказателства с определението по делото от 23.08.2018 год., с оглед настъпващата в първоинстанционното производство поетапна преклузия – чл. 131, ал. 2, чл. 143, ал. 2, чл. 144, чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ГПК, доколкото искането за тяхното събиране е било направено своевременно от ищеца – преди провеждането на първото открито съдебно заседание. В този смисъл следва да се приеме, че Б.Ж. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.

150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.