Решение № 437 от 28.02.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...........................

Гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ :

РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА при секретаря Елеонора Георгива, като разгледа докладваното от съдията търговско дело

N 1331 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и **0 ТЗ за установяване вземания на ищеца срещу ответниците, при условията на солидарна отговорност, в качеството им на кредитополучател и солидарни длъжници по договор за кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“№ ВL 8927/21.11.2007г. за сумата от

446 655,02 лв., представляваща непогасена главница, чиято предсрочна изискуемост е настъпила, ведно със законна лихва за периода от 08.01.2014 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 3**57,32 лв. за периода от 21.06.2013г. -07.01.2014 г. и такси в размер на 112,31 лв. за периода 10.06.2013 г. -07.01.2014 г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 759/2014 г. по описа на СРС, 119 състав. Претендират се и разноските за исковото производство.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитор и ответниците е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът отпуснал на кредитополучателя ММ С.ООД потребителски кредит в размер на 390000лв., срещу задължение на ответника да върне получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва , като останалите двама ответници са се задължили да отговорят солидарно за задълженията на кредитополучателя. С анекси от 21.10.2009г. и 29.03.2011г. страните предоговорили условията на кредита, като част от неплатената лихва била преоформена като главница. Ответниците преустановили плащанията на 21.06.2013г., като считано от 25.07.2013г. банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За вземанията срещу кредитополучателя на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 759/2014г. на СРС, 119 състав. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, поради което се претендира установяване на оспорените вземания по заповедта.

Ответниците са депозирали отговор в установения от закона срок, като оспорват исковете по съображения, че ищецът без основание едностранно е увеличавал лихвата по договора, като платените суми от ответниците били достатъчни да покрият задълженията му съобразно уговорката в договора относно размера на лихвения процент и следователно не е налице неизпълнение. На следващо място, считат, че дори да е налице такова, то забавеното плащане на две вноски е несъществено и не може да обоснове настъпването на последиците на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречие на добрите нрави. Оспорват да са уведомявани от банката за упражняване на правото й да обяви кредита за предсрочно изискуем. Оспорват действителността на уговорките в договора за натрупване на просрочени лихви към главницата, както и посочената във втория анекс сума да е действителния размер на задълженията към датата на сключването. Ответникът едноличен търговец развива доводи да се ползва от Закона за защита на потребителите, респективно за нищожност на клаузите за едностранно увеличаване на лихвите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, размера на задължението, включително предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост, както и че е уведомил всички длъжници за това, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

В тежест на ответниците е да докажат, че задълженията са погасявани своевременно.

Няма спор между страните, а се установява и от представения договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс бизнес оборудване” № BL 8927/21.11.2017 г., че между ищеца, в качеството му на кредитор и ответниците М.С. ООД, в качеството му на кредитополучател и ЕТ Ю.–М.Г., в качеството му на солидарен длъжник е възникнало правоотношение по абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника М.С. ООД кредит под формата на кредитна линия, в размер на 390000 лв. за закупуване на недвижими имоти – пет магазина, изградени в груб строеж, наодящи се в новострояща се жилищна сграда в гр.София- бл.8, в УПИ І, кв.4а, по плана на гр.София, „Южна градска част – ІV“, м.Манастирски ливади, както и за други разплащания, свързани с покупката на имота, като след погасяването на каквато и да е част от сумата, посочена за целево усвояване, кредотополучателят има право да ползва тази част като кредитна линия за посрещане на свои бизнес нужди.

Крайният срок на ползване на кредита е 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Уговорено е сума в размер на

195 000 лв. да бъде преведена по сметка на продавачите на недвижимите имоти, а останалата част, но не повече от 50 % от размера на кредита може да бъде усвояван в брой.

Уговорено е заплащането на възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/, обявен от банката и договорна надбавка в размер на 0,7 пункта, като размерът на лихвата към датата на сключване на договора е 9 %. В чл.3, ал.3 от договора за кредит е посочено, че базовият лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от 21-во число след промяната му, като за промените в него кредитополучателят е солидарния длъжник се считат уведомени с обявяването им в банковите салони и на интернетстраницата на банката, в случай че промяната е отразена в Тарифа на банката.

От приложение от 20.12.2007 г. към договора за кредит се установява, че заемната сметка е открита на същата дата и следователно крайният срок за погасяване на 20.12.2022 г.

Не е спорно между стрните, а се установява и от първоначалното заключение на приетата по делото експертиза, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя още на 21.12.2007 г., като със сумата от 384 150 лв. е заверена заемната сметка на ММ С. ООД, а разликата до 390 000 лв. в размер на 5850 лв. е послужила за погасяване на задължението на кредитополучателя за комисионна по усвояване.

С анекс № 1 от 21.19.2009г., подписан от ищеца и тримата ответници, страните уговорили 12 месечен срок на облекчено погасяване чрез заплащане на вноски от 2500 лв. месечно за погасяване на част от дължимите възнаградителни лихви, включени в месечните вноски за същите месеци и заплащане на остатъка от възнаградителните лихви на последния падеж, като след изтичане на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява остатъка по редовната главница на кредита, заедно с дължимите лихви, на равни месечни анюитетни вноски в срок до 20.12.2022 г., като размера на вноските се определя с нов погасителен план, представляващ неразделна част от договора, като кредитополучателят се задължава да получи изгответния погасителен план от Банката, а неполучаването му не го освобождава от заплащане на вноските. Със същия анекс като солидарен длъжник на кредитополучателя встъпва дружеството Ю.ООД.

По делото не е представен погасителен план, подписан от страните, нито погасителен план, съставен едностранно от банката въз основа на този анекс, поради което и съдът приема, че такъв не е съставян.

С анекс № 2 от

29.03.2011 г. страните уговорили непогасените от длъжниците суми за просрочена главница, просрочени лихви, дължими такси и комисионни, застраховатлни премии и други разноски да се преоформят служебно на „Датата на преоформяне“ чрез натрупване към редовната главница по първоначално предоставения кредит, като общият размер на дълга по договора кредит към датата на сключване на анекса е в размер на 421578,** лв., която сума страните се съгласява, че е индикативна, като действителният размер на кредита към датата на преоформяне ще бъде посочена в погасителен план, неразделна част от договора., която длъжниците се задължават да получат в 10-дневен срок от сключване на анекса, като неполучаването му не ги освобждава от задълженията им по плана, а за дата на преоформяне е приета датата, на която банката счетоводна ще отрази уговорената промяна. По делото не е представен погасителния план, посочен като неразделна част от анекса, нито във вариант, подписан от страните, нито като едностранно съставен от банката документ.

По твърдения на самия ищеца сумата по главница в размер на 446 655,02 лв., включва освен първоначално усвоената сума от 390 000 лв. и преоформени като главница просрочени задължения въз основа на извършени счетоводни операции. Единственият представен по делото погасителен план е едностранно съставен от банката –ищеца, като в горния му десен ъгъл е посочена датата 13.09.2013 г. и час 16:32, които дата и час е неясно дали отразяват датата на съставяне на документа или на отпечатването му, като същата дата е неотносима към датите на подписване на анексите между страните.

Въз основа на разясненията вещото лице по допусната икономическа експертиза, дадени в съдебно заседание на 02.10.2017 г. и представените от ищеца писмени доказателства – методология за определне на базисни лихвени проценки и извлечения от протоколи на Комитета по управление на активите и пасивите на Ю.Б. АД, проведено на 22.7.2005 г. и от протокол от Заседание № 118/16.07.2010 г., които извлечения са съставени за целите на процеса и съдът приема да не разоплагат с друга доказатествена стойност, освен за съдържащите се в тях неизгодни за съставилата и представилата ги страна факти, съдът приема, че банката – ищец едностранно е променяла лихвения процент за изчисление на дължимата възнаградителна лихва.

Неоснователни са доводите на ответниците за приложимост на разпоредбите относно недействителност на неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него, съдържащи се в Закона за защита на потребителите, тъй като ответниците са търговци, а едноличният търговец, макар и физическо лице, не е ползвател на услугите по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗЗП, а се е задължил да отговаря наред с кредитополучателя и при същите условия.

Съдържащата се в първоначалния договор уговорка, установяваща едностранно право на банката да променя приложимия лихвен процент без постигнато съгласие при какви конкретни условия, при промяна на какви конкретни параметри, с каква тежест и от кой конкретно орган на банката е недействителна поради противоречие с чл.58, ал.1, т.2 от Закона за кредитните институции, предвиждащ като част от минимално задължителното съдържание на договора за кредит посочването на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Договорът за кредит съдържа посочване на лихвения процент към датата на сключването му, но не и метода на изчисляване на лихвата, в частта извън фиксираната надбавка от 0,7 пункта, уговорена между страните. Относно базовия лихвен процент за малки фирми /БЛПМФ/ договорът за кредит не съдържа никакви данни за това как и от кого се определя и в какъв случаи може да бъде променян.

Не следва друг извод от установените по делого факти относно съществуване на вътрешно методология, приета от банката, тъй като договърт за кредит не съдържа съгласие между страните за приложимостта на същата методология, няма доказателства тя да е била известна на страните и да е приета писмено от кредотополучателя и солидарния длъжник, доколкото се твърди да е общо приложима към всички кредитни правоотношение, т.е. да има характеристиките на Общи условия. На следващо място, дори и да се приеме, че методологията за определяне на базовия лихвен процент е част от съдържанието на договора, то сама по себе си тя не съдържа конкретен механизъм относно определянето на лихвения процент, а най –общо посочва отделни параметри на финансовия и банков пазар, които според банката имат значение за цената на кредитния ресурс, но не и съответната тежест на отделните релевантни параметри, позволяващи извършване на изчисления при известност на стойностите.

Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03c98f22-a3b8-460d-930c-a192b812aaca