Решение № 19 от 09.03.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ловеч, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600005 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК

Постъпил е въззивен протест с вх. № 5573/28.11.2022г. от прокурор при РП – Ловеч, ТО – Тетевен - Николай Пончев против Присъда № 25/16.11.2022г. по НОХД 20224330200212 по описа за 2022 година на РС – Тетевен в частта, с която на основание чл.216, ал.1 вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК е наложено на Р. И. Р., ЕГН **********, от с. Г., област Л., български гражданин, неженен, безработен, с основно образование, неосъждан наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:

„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ с.

Г. , обл. Л. , ****** за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при периодичност два пъти седмично, на основание чл.42а, ал.2, т.1 вр. чл. 42б, ал.1 НК;

„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, на основание чл.42а, ал.2, т.2 вр.

1 чл. 42б, ал.2 от НК;

Протестът атакува присъдата само в частта на наложеното наказание.

С цитираната присъда подсъдимият Р. И. Р., ЕГН **********, от с. Г., област Л., български гражданин, неженен, безработен, с основно образование, неосъждан е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че: на 17.04.22 г., във времето от около 02 ч. и 45 м. до около 03 ч., в с. Г., област Л.., на ****** и в двора на № ****, противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № ****, собственост на И.М.М. от с. Б., обл. Л., като счупил: предно панорамно стъкло, преден ляв и преден десен фарове, стъкло на предна дясна врата, стъкло над заден десен калник, стъкло над заден ляв калник, задно стъкло, ляв стоп, десен стоп и причинил повреди: на преден капак и предна дясна носеща греда на купе, с което причинил материални вреди на обща стойност 1740.00 лева, поради което и на основание чл. 216, ал.1 от НК вр. чл. 58а, ал.4 вр. чл. 55, ал.1, т.2 б."Б" от НК му е НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:

„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ с. Г. , обл. Л. , ****** за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при периодичност два пъти седмично, на основание чл.42а, ал.2, т.1 вр. чл. 42б, ал.1 НК;

„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, на основание чл.42а, ал.2, т.2 вр. чл. 42б, ал.2 от НК;

На основание чл.53, б. „А“ НК е отнето в полза на държавата един брой метална брадва с дължина на режещата част 10.5 см. и пречупена дръжка в едно с метална част с дължина 24.5 см. на дървената част.

Подсъдимия Р. И. Р., ЕГН ********** , е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч направените разноски по ДП № 93/2022г. на РУ Тетевен в размер на 393.08 лева, на основание чл.189, ал.3 НПК.

Въззивният протест атакува постановената присъда само в частта за наложеното наказание. В протеста са изложени съображения, че присъдата е неправилна, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, че и най-лекото предвидено в закона наказание – три месеца лишаване от свобода, условно, може да се окаже несъразмерно тежко с подсъдимия. Твърди, че са налице обстоятелства, което налагат наказание 2 лишаване от свобода под средния размер за престъплението, а именно три години, което да се определи при условията на чл.58а, ал.1 НК, като се намали с една трета и изпълнението на така наложеното наказание да се отложи при условията на чл.66, ал.1 НК. Твърди се, че това наказание би било справедливо с оглед причинените вреди. Позовава се, че деянието е извършено при тежки обстоятелства – с брадва повреждане на лек автомобил, счупване на всички стъкла, стопове, причиняване деформация на купето, придружено с телесни увреждания, ругатни и липса за възстановяване на щетите от страна подсъдимия (Възражение за отегчаващи обстоятелства).

Моли съда да измени присъдата като увеличи наказанието, определяйки вида и размера като наложи наказание от една година лишаване от свобода, който размер на основание чл.58а, ал.1 НК да бъде намален с една трета и да отложи изпълнението на наказанието при условията на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години.

В хода на производство не са постъпили допълнителни писмени изложения към въззивната жалба, на основание чл.320, ал.4 НПК.

Не са постъпили отговори от подсъдимия и неговия защитник по отношение на подадения въззивен протест.

Срещу така постановеното присъда не е постъпила жалба от подсъдимия или неговия защитник.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ОП – Ловеч се представлява от прокурор Д. Д., който заявява, че поддържа протеста. Счита, че от доказателството по делото не може да се установи наличие на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли протеста да бъде уважен и да са наложи поисканото в протеста наказание.

Подсъдимият Р. И. Р., редовно призован за о.с.з., не се явява не се представлява. Същият няма защитник за въззивното производство, а с оглед приетото с определението по чл.327 НПК, съдът е приел, че защитата не задължителна, като препис от определението е връчено на подсъдимия и възможността делото да се гледа в негово отсъствие на основание чл.269 НПК.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, като взе предвид депозираното в жалбата, съобрази доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.345, ал.4 вр. чл.3133 314 НПК изцяло правилността, законността, обосноваността справедливостта на съдебния акт, установи следното: и

Предмет на въззивното производство е присъдата, в частта, с която на основание чл.216, ал.1 вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК е наложено на Р. И. Р., ЕГН **********, от с. г., област Л., български гражданин, неженен, безработен, с основно образование, неосъждан, наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:

„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ с. г. , обл. Л. , ****** за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при периодичност два пъти седмично, на основание чл.42а, ал.2, т.1 вр. чл. 42б, ал.1 НК;

„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, на основание чл.42а, ал.2, т.2 вр. чл. 42б, ал.2 от НК;

Следователно предмет на въззивното производство е правилността на Присъда № 25/16.11.2022г. по НОХД 20224330200212 по описа за 2022 година на РС – Тетевен, само досежно индивидуализацията на наказанието. В останалата част присъдата е влязла в сила, поради необжалване, на 28.11.2022г. Следователно въззивният съд е обвързан от установените факти и обстоятелства досежно датата, мястото, механизма на деянието, условията, предметите, обстоятелствата при което е извършено и следва да се ползва и позовава на тях.

Производството е по реда на чл.371, т.2 НПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1.1 ТР № 1 от 06.04.2009г. по тълк. д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС, за да протече производството по чл.371, т.2 НПК следва да има признание на фактите по обвинителния акт, съгласие да не се събират доказателства по обвинението и обоснованост на самопризнанието, съгласно приобщеното в досъдебното производство (ДП) доказателства. Не е необходимо да има основателност на самопризнанията, а същите да са обосновани от доказателствата по ДП. В настоящото дело направеното самопризнания изцяло се подкрепя от събраните по ДП материали. След направен обстоен анализ на доказателствата по делото съдът установи, че същите са всеобхватни, пълни и последователни, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото обвинение е доказано.

Представените доказателства са надлежно събрани в хода на ДП, които 4 заедно със самопризнанието са достатъчни да потвърдят по несъмнение начин описаната фактическа обстановка на прокурора.

Съгласно т.8.2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. по тълк. д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС възивният съд проверява дали процесуалната дейност на първоинстанционният съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба, а именно дали са налице предпоставките по чл.371 НПК. Настоящият състав приема, че диференцираната процедура е напълно законосъобразно проведена – налице е самопризнание, съгласие да не се събират доказателства и същите се подкрепят в достатъчна степен от обвинението(л.151 от първонистанционното дело). Правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствата се подкрепят с направените самопризнания по реда на чл.371, т.2 НПК, поради което производството е протекло по диференцираната процедура. Настоящият съд прие, че са спазени изискванията на чл.373, ал.2-3 НПК.

Не са налице съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия или частният обвинител и гражданския ищец, които да не са отстранени от настоящия съд и да налагат връщане на делото и разглеждане му отново от РС – Тетевен, на основание чл.335, ал.2 НПК.

Фактическата обстановка по делото е представена от първостепенния съд въз основа на описаното в обвинителния акт. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, факта на извършване на деянието, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено, както и данни за индивидуализацията на наказанието по чл.12 НК. Правните изводи на РС – Тетевен са пълни, обхватни и задълбочени. Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да променя или изменя същата. Въпреки това Окръжен съд – Ловеч е съд както по фактите, така и по правото, т. нар. „втора първа инстанция“, поради което дължи да изложи свои собствени мотиви, анализ на доказателствата и да направи съответните правни изводи.

На основание, че делото е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК, настоящият съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на 5 основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме, фактически положения, несъвместими с признатите факти (в този смисъл е ТР № 1 от 06.04.2009г. по тълк. д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС). Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 181 от 11.06.2012г. по н.д. № 486/2012г ., когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно основа, което е задължително за първоинстанционната присъда. В този смисъл настоящият съд може да изложи същата фактическа обстановка, каквато е в присъдата.

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО

Наказанието по чл.216, ал.1 НК предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Престъплението не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Размерът на материалните щети са в размер на 1740 лева.

Обществената опасност на процесното деяние се определя като средна.

Подсъдимият Р. И. Р. не е осъждан (л.76 ДП). Всичко това води до възможния правен извод за ниска обществена опасност на дееца.

Подбудите за извършване на деянието са незачитане на установените правила за правото на собственост.

К а т о смекчаващи обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало (Решение № 240/29.01.2020 г. по н. д. № 820/2019 г. на ВКС), изразеното съжаление в залата. Подсъдимият работи. Съдействал на органите на ДП за разкриване на фактите от обективната действителност. Така направените самопризнания още в хода на досъдебното производство, се поддържат и на съдебна фаза и има оказано съдействие на разследващите органи (Решение № 140/07.12.2020 г. по н.д. 459/2020 г.; Решение № 6 от 24.02.2021 г. по н. д. № 446 / 2020 г. ) Подсъдимият има добри характеристични данни (Решение № 259/23.01.2020 г. по НОХД 938/ 2019 г., Решение № 38/22.05.2020 г. на ВКС по НОХД 1176/2019 г .). Деянието е инцидентна проява в живота на подсъдимия. Налице е ниска стойност на предмета на посегателство – под 3 МРЗ към 17.04.2022 (3 x 710 = 2130), а вредите са в размер на 170 лева. В този смисъл е Решение № 80/19.06.2020 г. по н.д. 148/2020 г. на ВКС. Подсъдимият е проявил самокритичност и съжаление за стореното (Решение № 193/1991 г., н.д. № 35/19991г. на ВКС ).