Определение № 414 от 29.09.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Враца, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600587 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Д. П. С. от гр. Враца, с ЕГН**********, обвиняем по ДП №409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр.

№2631/2025г. по описа на РП Враца, чрез адв. С. К. от АК Враца, в качеството му на служебен защитник против определение №347/19.09.2025г., постановено по ЧНД №921/2025год. по описа на Районен съд Враца, с което е била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на обвиняемия Д. С..

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че не са налице основанията, визирани в чл. 63, ал.1 НПК, т.к дори и да се приеме, че е налице обоснованото подозрение за съпричастност на обв. С. към престъпленията, по отношение на него не е налице нети една от двете опасности- от укриване или извършване на престъпление. Твърди се, че обв. С. е с постоянен адрес в гр.

Враца и е работел доскоро, че не се е укривал от правораздавателните органи, а е бил на сезонна работа в Слънчев Бряг, като след прекратяване на срочния му договор се е завърнал в града. Твърди се, че по делото са извършени всички процесуално- следствени органи и няма опасност обвиняемият да попречи на разследването. Иска се да му бъде наложена по- лека мярка за неотклонение „гаранция“ или „домашен арест“.

1

В с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателят Д. С. се явява лично и със служебния си защитник адв. С. К. от ВрАК, като поддържат жалбата, с искане да бъде изменена мярката за неотклонение в по- лека такава. Навеждат се доводите изложени в частната жалба за липса на реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление и с това да попречи на разкриването на обективната истина по случая.

В предоставеното му право на лична защита обв. Д. С. поддържа казаното от защитника си.

В последната си дума обвиняемия С. моли да бъде изменена мярката за неотклонение в по- лека такава.

Представителят на Окръжна Прокуратура Враца изразява становище за неоснователност на жалбата и като такава моли същата да бъде оставена без уважение, а определението на Районен Съд Враца, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Навежда доводи за достатъчно данни по делото за реална опасност обв. С. да извърши престъпление и да се укрие, като по този начин осуети разследването.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с постъпилата жалба, с доводите на страните изразени в с.з., както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към ДП №409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №2631/2025г. по описа на РП Враца, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съобразявайки изискванията на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Враца, в мотивите към съдебния акт е обсъдил кумулативно дадените законови основания, които следва да са налице, за да се определи най-тежката репресивна мярка "Задържане под стража", каквато е поискана от РП Враца по отношение на обвиняемия.

Видно от представените доказателства, по ДП №409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №2631/2025г. по описа на РП Враца, с призовка връчена лично на Д. С. на 15.07.2025год. в 18.20часа, същия е призован за явяване в качеството му на обвиняем за предявяване на постановление за привличането му в това качество на 22.07.2025год. по ДП. Поради неявяването на лицето Д.

2

С. на съответната дата, разследващия орган на 22.07.2025год. е постановил принудителното му довеждане. С Постановление от 17.09.2025год. Д. С. е привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на 17.05.2025 г., около 07:30 часа, в гр.Враца, пред магазин „***“, находящ се в ж.к. „***“, ***, е отправил закана с убийство спрямо И. П. З. с думите „Курво, да знаеш, че ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и за това, че в периода от 26.02.2025 г. до 05.07.2025 г., в гр.Враца, системно е следил И. П. З., и това би могло за възбуди основателен страх за живота и здравето й, като осъществявал спрямо нея поведение със заплашителен характер, показвал й, че я наблюдава и навлизал в нежелана комуникация с нея, обиждал я, причаквал я е на различни места в гр. Враца, в това число пред и зад дома й в гр. Враца, находящ се в ж.к. „***“ *** и я е наблюдавал; пред работното й място - кафе „***”, пред хранителен магазин, ***, намиращ се в гр. Враца, ж.к. „***“, *** и пред хранителен магазин в ж.к.

„***“, находящ се до ***, пред детска градина „Знаме на мира“, намираща се в гр. Враца, ж.к. „*** до ***, която посещавал сина й, в парк „***“ в ж.к. „***“ заговарял я, вървял след нея, пресрещал я на различни места в града и я обиждал с думите „парцал“ и „курво“ - престъпление по чл. 144а ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по чл.64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано предположение за съпричастност към авторството на деянието е била обсъдена в мотивите на първоинстанционния съд, дотолкова доколкото е необходимо в производството по вземане на мярка за неотклонение.

Обоснованото подозрение за съпричастността на обвиняемия към авторството на деянията, дори в този първоначален етап на разследване, се подозира на първо място от показанията на пострадалата И. З. и свидетелите А. Г., Б. Т., Е.

Х., от заключенията на СППЕ, СТЕ, характеристики, справка за съдимост и др. Всички тези доказателства в своята съвкупност установяват фактите относно времето, мястото, предмета и начина на извършване на деянията.

Събраният до момента доказателствен

3 материал подкрепя обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от обвинението не поставя изисквания за пълнота, прецизност и категоричност, каквито предявява към обвинителният акт. Първостепенният съд е съпоставил събрания до момента доказателствен материал и на фона на ранния етап от разследването е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че всички тези доказателства обосновават в достатъчна степен подозрението, че обвиняемия Д. С. е съпричастен към осъществяване на деянията.

Първоинстанционният съд е приел, че наличните по делото доказателства, свързани с личността на обвиняемия Д. С. сочат наличие на реална опасност той да извърши престъпление. Настоящият съдебен състав намира този извод за правилен и непротиворечащ на събрания по делото доказателствен материал. Видно от събраните доказателства, обв. Д. С. е с обременено съдебно минало, многократно осъждан за тежки умишлени престъпления, за които му е налагано и наказание „Лишаване от свобода“.

Правилно районния съд, за да приеме наличието на реална опасност от извършване на престъпление е отчел и обстоятелството, че по делото се съдържат лоши характеристични данни и множество заявителски материали за обв. С., както и обстоятелството, че последните две осъждания са за същите престъпления, по отношение на същата пострадала. Всичко това сочи, че обв.С. е личност с висока степен на обществена опасност и трайно изградено престъпно поведение. Правилен е извода на първостепенния съд за висока степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянията, за които му е повдигнато обвинение. Това се извежда от упоритостта при извършване на престъплението, краткия период от предишното осъждане и от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за същото такова деяние, което означава, че наложените му наказания по предходните осъждания не са изиграли своя превантивен и възпиращ ефект.

В конкретният случай, настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на районния съд за наличие и на реална опасност обвиняемият С. да се укрие. Видно от материалите по ДП №409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр.

№2631/2025г. по описа на РП Враца, с призовка връчена лично на Д. С. на 15.07.2025год. в 18.20часа, същия е призован за явяване в качеството му на обвиняем за предявяване на постановление за привличането му в това качество на 22.07.2025год. Поради неявяването на С. на съответната дата, 4 разследващия орган на 22.07.2025год. е постановил принудителното му довеждане и едва на 17.09.2025год. Д. С. е привлечен в качеството му на обвиняем. Всичко това потвърждава извода на районния съд, че С. се е укривал от правоохранителните органи, което е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване с мярка „Принудително довеждане“. Макар и обв.

С. да оправдава неявяването си пред разследващите органи с това, че бил на сезонна работа в Слънчев бряг, което се преповтаря от защитата му, това твърдение не разколебава извода на съда за наличие на реална, а не хипотетична опасност С. да се укрие, поради и което доводите в жалбата от страна на защитата в тази насока са неоснователни.

Настоящият съдебен състав, също като първоинстанционния съд приема, че предвид обществената опасност на дееца, времето, начина, мястото на извършване на деянията, по отношение на Д. С. е налице опасност от извършване на престъпление и опасност от укриване, като реализирането им не е хипотетично, а реално и може да доведе до осуетяване на разследването.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитника и обвиняемия в тази насока.

Въззивният съд намира, че в конкретния случай всяка друга мярка за неотклонение, различна от "задържане под стража", в това число и мярката за неотклонение "домашен арест", която се навежда като възможна от защитата и обвиняемия, не би могла да изпълни целите на чл.57 НПК, а именно да попречи на обвиняемия да извърши престъпление или да осуети разследването на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, чрез укриване.

Всички тези обстоятелства, преценени в светлината на чл. 63, ал. 1 НПК и съобразявайки обществената опасност на деянието, на дееца и съответните цели на мярката за процесуална принуда, базират извода за наличието на обоснована необходимост от налагането на най-тежката мярка за процесуална принуда “задържане под стража” по отношение на обвиняемия Д.

С..

С оглед на това и след като при служебната проверка не бяха констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното определение, настоящия състав на ВрОС намира, че същото следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва 5 да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.64 ал.8 НПК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА взетата с определение № 347/19.09.2025г., постановено по ЧНД №921/2025год. по описа на Районен съд Враца по отношение на Д. П. С. от гр. Враца, с ЕГН **********, обвиняем по ДП №409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр. №2631/2025г. по описа на РП Враца, мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Враца, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно наказателно дело № 20251400600587 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Д. П. С. от гр. Враца, с ЕГН**********, обвиняем по ДП №409/2025г. по описа на РУ Враца, пр.пр.