Определение № 19173 от 22.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19173 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110105015 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на А. Й. Б. срещу „Стик-Кредит“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД е подал отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.06.2026 г. от 09:40 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от А. Й. Б. срещу „Стик-Кредит“ АД при условията на обективно евентуално съединяване следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за кредит № 1645620/10.02.2026 г. поради противоречие на закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в него; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване 1 нищожност на неустоечната клауза на чл. 27, ал. 1 от договора поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за кредит № 1645620/10.02.2026 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 400 евро за срок от 30 дни, като той се задължил да върне сума в размер на 511 евро и по договора били уговорени ГПР в размер на 34.80 % и ГЛП в размер на 36 %. Сочи, че бил задължен да осигури обезпечение след сключването му, а при непредставянето му – да заплаща неустойка в размер на 0.9 % от размера на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, платима периодично с всяка погасителна вноска. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие със закона. Счита, че договорът е в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изтъква, че не е посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, доколкото не става ясно дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Излага, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което не става ясно кои компоненти са включени в него, включително дали неустойка при непредоставяне на обезпечение е включена и как точно годишната лихва се съотнася към ГПР. Счита, че с уговорката за заплащане на неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР, като посоченият ГПР не е реално прилаганият в отношенията между страните, защото неустойката на практика е добавък към възнаградителната лихва. Последното сочи, че представлява заблуждаваща търговска практика, обуславяща неравноправност на клаузите относно ГПР. При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата неустоечна клауза. На първо място, счита че с нея се нарушава забраната по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. т. 5 и т. 19 ЗЗП. Възразява, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави. Счита, че неустойката цели единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции, като нарушава принципите на добросъвестност и справедливост. Изтъква, че е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила, при положение че е свързана с вторично задължение на потребителя, като същевременно тя прехвърля върху него риска от неизвършването от кредитора на оценка на кредитоспособността му и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че приложеният към исковата молба договор не е бил сключен между страните и не е породил действие. Сочи, че ищцата е подала искане за сключването му онлайн, след което дружеството й е изпратило СЕФ и проект на договор, но впоследствие заявката за сключването му е отменена и договор не е сключен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на договора, евентуално – на неустоечна клауза от него, е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за кредит № 1645620/10.02.2026 г. и неговото съдържание; твърдените пороци на договора, евентуално – на неустоечната клауза.

В тежест на ответника е да докаже, че сключването на договора е резултат от индивидуално договаряне, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на ищцата, че не сочи други доказателства за сключването на договора освен самия договор.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, като 2 им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3