Решение № 4743 от 04.08.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ....... гр.София, 04.08.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 7 състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гергана Коюмджиева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7844 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение №3626 от 20.05.2019 г. по описа на СГС, 7 състав, с което З. „А.” АД, ЕИК: ******** е осъдено да заплати на М.З.А., с ЕГН: ********** сумата

7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 13.12.2015г. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ . Същият е бил представляван в процеса от адв.Р.М., който в хода на устни състезания е представил списък на разноски с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.

С молба от 08.07.2020г., ищецът М.А. чрез пълномощника си адв.Р.М. е поискал поправка на ОФГ на горното решение, като се присъди на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2 от НМВРАМ, като сочат, че в мотивите съдът е приел, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение, но в диспозитива е пропуснал да се произнесе.

Молбата е връчена на ответното дружество, като в указания срок, не е взело становище.

Съдът намира, че е сезиран с искане по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на явна фактическа грешка.

Съгласно чл. 247, ал. 3 ГПК при искане за поправка на явна фактическа грешка в съдебния акт съдът призовава страните в открито съдебно заседание, когато прецени това за необходимо. В настоящия случай съдът намира, че не е налице необходимост от призоваване на страните във връзка с произнасянето и по двете искания, поради което последното следва да се извърши в закрито съдебно заседание.

По отношение на искането по чл. 247 ГПК.

Същото е основателно – видно от мотивите на решението по делото, че на л.12 от съдебния акт, съдът е приел, че с оглед изхода на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.Р. М. възнаграждение за един адвокат в размер на 342 лв. с ДДС. В мотивите е установен фактът на дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, като съдът е изчислил и дължимия размер от 342 лв. съгласно чл.7, ал.2, от НМВРАМ. В диспозитива обаче, съдът е пропуснал да се произнесе. Налице е разминаване между формираната воля на съда, намерила израз в мотивите на настоящото дело и обективираната в диспозитива на решението, което разминаване следва да бъде преодоляно чрез допускане поправката на явна фактическа грешка в диспозитива на решението, като се присъди на адв.Р. М. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2от НМВРАМ в размер на 342лв. с ДДС.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 3626/20.05.2019г. постановено по гр.д.№ 7844/2017 г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав, като след израза: „като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до целия предявен размер от 50 000 лв.“ да се чете израза:

„ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адвокат Р.М. сумата 342 /триста четиридесет и два/ лв. с ДДС, възнаграждение за един адвокат.“

Настоящото решение може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: