Решение № 7348 от 21.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47029/2025
- Вид
- Решение № 7348
- Подписан
- 21.04.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7348 гр. София, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ........... при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20251110147029 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основА.е чл. 411, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата от 781.56 лева. Тази сума представлява: 766.56 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Автокаско". 15.00 лв. – ликвидационни разноски. Претендира се и законна лихва от датата на исковата молба (24.09.2025 г.). Ищецът твърди, че на 20.09.2024 г. в гр.
........ е настъпило ПТП. Водачът на МПС "....." с рег. № ........ (застрахован при ответника по "Гражданска отговорност") е причинил виновно ПТП. Ищецът твърди, че виновният водач, при навлизане в кръгово кръстовище, е ударил спрялото в същото време на входа на кръговото МПС "..... ......." с рег. № ........ Автомобилът с рег. № ....... е бил застрахован при ищеца по "Автокаско". Вследствие на ПТП са причинени щети (облицовка предна броня, ляв фар, ляв преден калник). Ищецът ......... е изплатил обезщетение за ремонт в размер на 766.56 лв. на 02.12.2024 г.. С плащането ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу ответника (застраховател по ГО на виновния водач). Ответникът оспорва иска изцяло по основА.е и размер, като твърди липса на вина у своя застрахован и прави възражение за съпричиняване от страна на водача на ищеца.
Предявеният регресен иск е с правно основА.е чл. 411, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
За основателността на иска за обезщетение на имуществени вреди следва да се установи по делото, че са настъпили в причинна връзка със събитие, съставляващо покрит риск по сключената от ответника застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", и настъпило вследствие от противоправното поведение на застраховА.я при ответника водач.
1
Ето защо, по иска по чл. 411 от КЗ, в тежест на ищеца е да докаже, че в следствие на виновно и противоправно поведение на деликвента е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са му причинени вреди, наличието на валидна гражданска отговорност към момента на деянието на деликвента при ответното дружество. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване, както и при доказване от страна на ищеца на горните обстоятелства – че е погасил задължението си чрез плащане.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
В доклад по делото е прието за безспорно и ненужно за доказване между стрА.те, че н а 20.09.2024 г. в гр. ........ е настъпило ПТП между МПС "....." с рег. № ........ и МПС "..... ......." с рег. № ........ Към датата на ПТП, МПС с рег. № ....... е имало валидна застраховка "Автокаско" при ищеца ЗД .......... Към датата на ПТП, МПС с рег. № ........ е имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ....... 4. Ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 766.56 лв.. (Ответникът не оспорва факта на плащането, а неговата дължимост и размер спрямо увреждането)
Настъпването на ПТП на 20.09.2024 г. е доказано и чрез Двустранен констативен протокол (ДКП), подписан от двамата водачи. МехА.змът на събитието беше обект на детайлно изследване чрез гласни доказателства и съдебно-автотехническа експертиза.
В хода на съдебното дирене бяха разпитА. свидетелите ....... (водач на увреденото МПС) и Антоанета А. (пътник в ответното МПС). Съдът извърши съпоставка на техните разкази:
Свидетелката ....... излага ясни и последователни твърдения, че към момента на удара нейният автомобил се е намирал в състояние на пълен покой (спрял), изчаквайки ред за навлизане в кръгово кръстовище. Тя посочва, че ответното МПС, намиращо се в лявата спрямо нея лента, е предприело маневра за навлизане, при която е навлязло в нейната пътна лента и е пресякло траекторията чрез завой надясно. Свидетелката изцяло потвърждава отразеното в Двустранния констативен протокол (ДКП).
От друга страна, свидетелката А. (съпруга на водача на ответния автомобил) твърди, че и двата автомобила са били в движение. Тя описва ситуацията като „успоредно движение“, при което в един момент колите просто са се „опрели“, без да може да посочи конкретна причина или виновно поведение. Същевременно, при предявяване на ДКП, свидетелката признава, че тя лично е попълнила схемата в протокола на мястото на инцидента, което сочи на различни факти и обстоятерлства около сблъска, а именно: разказА.те от св. ........
С оглед горното, съдът дава пълна вяра на разказа на св. ....... и не кредитира показА.ята на св. А. в частите, в които те противоречат на писмените доказателства. Решаващо за този извод е признА.ето на св. А., че тя е автор на схемата в ДКП, която сочи на описаното от св.
........ На тази схема ясно е начертано пресичане на траекториите, при което ответният автомобил навлиза в лентата на ищцовия. Това обстоятелство опровергава твърденията в съдебна зала за „успоредно движение“ и потвърждава версията на св. ........ Вътрешното противоречие в показА.ята на св. А., съчетано с нейната заинтересованост като съпруга на единия водач (чл. 172 ГПК), налага същите да бъдат оставени без уважение.
2
Фактическата обстановка, описана от св. ......., се потвърждава изцяло и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Вещото лице е категорично, че деформациите по предната лява част на ищцовия автомобил съответстват на удар при пресичане на траекторията, а не на успоредно триене. Техническият анализ сочи нарушение на чл. 25, ал.
1 от ЗДвП от страна на водача на „..... 7“, който не се е убедил, че маневрата му е безопасна.
С оглед горното - представени и приети писмени доказателства Протокол ДПК, свидетелските показА.я на св. ....... и заключението прието в открито съдебно заседА.е по САТЕ на вещото лице инж. Й., съдът приема за установено и доказано, че произшествието е настъпило вследствие на пресичане на траекториите на двата автомобила при навлизане в кръговото кръстовище, при което лек автомобил „..... 7“ е засякъл пътя на лек автомобил „.....
3“ чрез маневра надясно. Налице е пълно съответствие между описА.я мехА.зъм на сблъсъка и локализацията на деформациите по предната лява част на „..... 3“, което доказва, че всички претендирА. щети са в пряка причинна връзка с инцидента. Стойността на необходимите ремонтни дейности за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 932.69 лв. с ДДС, което надвишава размера на изплатеното от ищеца и претендирано по делото обезщетение. Не се доказа възражението за съпричиняване, направено и балнкетно в отговора на искова молба.
Налице е противоправно и виновно поведение от страна на водача, застрахован при ответника. Тъй като ищецът е изплатил сумата по застраховка „Автокаско“, той правомерно встъпва в правата на увредения (чл. 411, ал. 1 КЗ). Размерът на щетата и ликвидационните разноски са доказА..
По разноските:
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......., ЕИК ........., да заплати на ......., ЕИК .........., на основА.е чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 781.56 лв. (седемстотин осемдесет и един лева и 56 ст.), равняваща се на 399.61 евро по курс 1.95583 лв. за 1 евро, представляваща регресна претенция по щета № ....... за ПТП на 20.09.2024 г. в гр. ........, ул. „.........“, за имуществени вреди на МПС с рег. № ......., застраховано при ищеца, причинени виновно от водача на МПС с рег. № ........, застраховано при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ....... ЕИК ......... да заплати на ....... ЕИК .......... сумата от 730.00 лв.
(седемстотин и тридесет лева), равняваща се на 373.24 евро (триста седемдесет и три евро и 24 цента) по курс 1.95583 лв. за 1 евро, представляваща разноски по делото (50 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за САТЕ и 480 лв. адвокатски хонорар).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от 3 връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4