Решение № 2073 от 27.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2073 гр. Плевен, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430104966 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№4966/2025г. по описа на ПлРС е образувано по искова молба от П. Д. Д., от ****, против АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, с която е предявен иск по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1974лв.- съставляваща стойност на причинени имуществени вреди на притежаваният от него лек автомобил ****, в резултат на ПТП, настъпило на 08.12.2024г. по път II- 13, км.100 +898 /полигон за борба с градушки/ от гр. Искър към гр. Д. Дъбник, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Твърди се, че на 08.12.2024г., ищецът е управлявал собственият си лек автомобил ****, рег№ ****, по път II- 13, км.100 +898 /полигон за борба с градушки/ от гр. Искър към гр. Д. Дъбник. Твърди се, че около 19.30 часа автомобилът е попаднал в необозначена и необезопасена неравност на пътя- дупка на пътя, с размери ок. 1,80/1,15 метра и дълбочина ок. 15 см. Сочи, че ищецът е успял да спре и установил, че по автомобила има видими щети- два бр. изкривени джанти, два бр.- спукани гуми с размери 215/65/16 марка ****; сочи се, че повредени са били предна дясна и задна дясна гума и джанта. Сочи се, че не е могъл да продължи да се движи, извикал е полиция и е съставен протокол за ПТП. Сочи се, че ищецът е направил разходи в размер на претендираната сума от 1974лв. Излага, че ответникът АПИ е имал задължение по чл. 167 от ЗДП да сигнализира препятствията по 1 пътя, но не е изпълнил това свое задължение, поради което ищецът не е имал възможност да види и да предотврати ПТП, особено в тъмната част на деня, не неосветен участък от пътя. Сочи се, че отв. АПИ като възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, обективно е допуснал наличието на неравност на пътното платно, сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която не е отремонтирал или обезопасил; сочи, че отговорността на ответника, като гаранционно-обезпечителна, е обективна. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор, АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, чрез юрк.

С.В. изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че на пътния участък от републикански път път II- 13, км.100 +898 /полигон за борба с градушки/ от гр. Искър към гр. Д. Дъбник, на км. 99-000, са налице пътни знаци, сочещи съществуването на неравности- пътен знак А12 /неравности по платното за движение/, Т2 /2000м- дължина на участъка с неравности, В26 /70/ забранено движението със скорост по- висока от означената от 70 км/ч. Сочи се също, че не са представени доказателства за скоростта на движение на автомобила , както и относно причинноследствената връзка между ПТП и щетите по автомобила. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото се установява, съобразно представеният към ИМ талон за регистрация.- част Първа, че ищецът П. Д. Д. е собственик на лек автомобил ****, рег. № ****, цвят тъмно сив. Установява се също, съборазно представеният протокол за ПТП, от 08.12.2024г, че на посената дата, около 19,30, часа, на път II- 13, км. 100 +898 /полигон за борба с градушки/ от гр.

Искър, посока към гр. Д. Дъбник, посоченият лек автомобил, управлявано от собственика си- ищец, е преминал през образувала се дупка на платното за движение, с размери ок. 180см на 115 см. и дълбочина ок. 15 см. ; в протокола е отразено също, че са настъпили материални щети- два броя изкривени джанти и спукани гуми, с размери 215/65/16 марка ****. По делото, от страна на ищеца са представени 3 бр. фактури – за закупени гуми и ремонт, на обща стойност 1974лбв с ДДС.

По делото, като свидетел е разпитан М. И.- съставител на протокола за 2

ПТП, от показанията на който се установява следното : свид. И. сочи, че е посетил на място ПТП и е съставил представеният по делото протокол; сочи, че през същият период е било масово, тъй като пътя е бил в много лошо състояние. Посочва, че на място е установил автомобила, със спукана гуми, който не е могъл да продължи движението си. посочва също, че лично е измерил пътната неравност и е отразил в протокола за ПТП размерите й, както и мярката на гумите. Посочва, че не си спомня точно метрологичните условия, но е било тъмно, вероятно е имало и мъгла. Свид. И. сочи също, че към момента на ПТП не е имало маркировка на пътя.

По делото е безспорен между страните факта, че път II- 13, км. 100 +898 /полигон за борба с градушки/ от гр. Искър, посока към гр. Д. Дъбник, е част от републиканската пътна мрежа.

Установява се също, съобразно представеният от ответника Двустранен констативен протокол №5/22.-03.2024г, че на пътен участък км. 99-000, са налице пътни знаци- А12 /неравности по платното за движение/, Т2 /2000мдължина на участъка с неравности и В26 /70/ забранено движението със скорост по- висока от означената от 70 км/ч.

По делото е изслушана СТЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е съобразило приложените по делото писмени доказателства, от които е установил следното: за да се получат наличните деформации по предна и задна дясна гума, е необходимо косо преминаване на гумите спрямо външната лява стена на участък, с низходяща денивелация спрямо основната пътна повърхност; този участък трябва да е с широчина по- голяма от 30 см. и с дължина- по- голяма от контактната повърхност на гумата с пътната настилка. За да се деформира външния борд на джантата на процесия л.а., е необходимо дълбочината на дупката да е не по- малка от 12 см. В протокола за ПТП са записани геометрични размери на дупката -194/29/41 см. ВЛ сочи, че при наличие на низходяща денивелация, с широчина по- голяма от 30см. дължина по- голяма от контактното петно на гумата и дълбочина, съотносима с височината на протриването спрямо протектора на гумата и джантата, е технически възможно уврежданията на по процесия л.а. да възникнат по описания начин и същите да са в причинно- следствена връзка с ПТП. ВЛ е посочило, че реална стойност на щетите, при възстановяване в специализиран сервиз с нови части, без овехтяване е в размер на 785,76лв. При изслушване на 3

ВЛ в с.з. същото сочи, че по делото липсват обективни данни за скоростта на автомобила, след преминаването му през низходящата денивелация, но уточнява, че скоростта на движение не е във функционална зависимост да се получат посочените увреждания, като самата дълбочина и размери на неравността са достатъчни да се получат съответните деформации.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че поделото безспорно се установи наличието на фактическият състав, по чл. 49, ал.1, вр. чл. 45 от ЗЗД, за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Както бе посочено, пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.8 ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19 ал.1 т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП, ответната Агенция има задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на този участък.

Задължения за същата произтичат и от разпоредбата на чл.167 от ЗДвП, задължаваща я да поддържа стопанисвания път в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Тя отговаря на основание чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени вследствие неизпълнението или неточното изпълнение на тези задължения. В случая е налице изпълнение на задължението за ремонт и поддържане на процесия пътен участък- факт, който съдът приема за безспорно установен от събраните по делото доказателства. Ответникът е проявил бездействие, изразяващо се в бездействие на негови служители, натоварени с тези функции, да изпълни задължението си да поддържа пътя, на който е станало ПТП в такова състояние, че да обезпечи непрекъснато, удобно и безопасно движение на пътните превозни средства по всяко време на денонощието. От страна на 4 ответника е налице проява на бездействие при изпълнение на задълженията да сигнализира препятствието и да организира движението по начин, осигуряващ безопасността му- задължения, произтичащи от закона.

Съдът приема, съобразно заключението на ВЛ, че е налице причинноследствена връзка между ПТП и вредите, в посоченият от него размер от 785,76лв. Съдът приема за установено, също съобразно изявлението на ВЛ в с.з., че скоростта на движение на автомобила не е фактор за настъпване на уврежданията.

На основание изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е основателен до размера на сумата от 785,76лв., съставляваща стойност на причинени имуществени вреди на притежаваният от него лек автомобил ****, в резултат на ПТП, настъпило на 08.12.2024г. по път II- 13, км.100 +898 /полигон за борба с градушки/ от гр. Искър към гр. Д.

Дъбник, и ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 16.01.2025г., като за разликата до пълният предявен размер от 1974лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Изрично ВЛ при изслушването си подчертава, че част от ремонта по фактура не е в причинно- следствена връзка с ПТП.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 449,40лв.

Следва в полза на ответника да бъде присъдено юрк. възнаграждение, което съдът определя в размер на 300лв.; съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрк. възнаграждение от 180,60лв.

По компенсация, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума от 268,80лв.- разноски по делото, по компенсация.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, гр. София, БУЛСТАТ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония, №3, ДА ЗАПЛАТИ НА П. Д. Д., ЕГН**********, от ****, ****, сумата от 785,76лв. съставляваща стойност на 5 причинени имуществени вреди на притежаваният от него лек автомобил ****, в резултат на ПТП, настъпило на 08.12.2024г., по път II- 13, км.100 +898 /полигон за борба с градушки/ от гр. Искър към гр. Д. Дъбник, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 16.01.2025г., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 1974лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, гр. София, БУЛСТАТ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония, №3, ДА ЗАПЛАТИ НА П. Д. Д., ЕГН **********, от ****, ****, сумата от 268,80лв.- разноски по делото, по компенсация.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението, пред Окръжен съд Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6