Решение № 2569 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2569 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110124118 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от Ю.С.К., срещу „Д.Л.“ АД, с търговското представителство в България „Д.Л.“, установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година вр. с чл. 99 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 782,33 лева /400 евро/, представляваща обезщетение за закъснял с над 3 часа полет LH1707, част от обща дестинация от летище София – международно летище Мюнхен – международно летище Валенсия, Испания, пристигащ по разписание на 23.01.2024 г., прехвърлено с Договор за цесия от Д.П.К.С в полза на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 76185/2024 г. по описа на СРС, 174-ти състав.

Ищецът твърди, че между Д.П.К.С, с дата на раждане 27.05.1993 г. и Авиокомпанията е сключен договор за въздушен превоз, съобразно който, пътникът е следвало да бъде превозен с полет LH1707 от Летище София (SOF), със свързващ полет LH1842 в Международно летище Мюнхен (MUC), до крайната му дестинация VLC, Международно летище Валенсия, Испания, с полет пристигащ по разписание на 23.01.2024 г. (местно време). Общата резервация за полетите била потвърдена. Полет LH1707, част от общата резервация, бил изпълнен със закъснение, което попречило на пътника да хване свързващия си полет, което от своя страна довело до закъснение с повече от три часа, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание до крайната му дестинация. Твърди, че с договор за цесия от 23.01.2024 г. пътникът му е прехвърлил вземането си срещу ответника, като на същата дата сочи, че е изпратил до ответника уведомление за извършено прехвърляне на вземания и покана за доброволно заплащане на паричното обезщетение, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че пътникът Д.П.К.С е имала билет за пътуване по маршрута София-МюнхенВаленсия, който е следвало да се осъществи с два полета, а именно: LH1707/23.01.2024 от София до Мюнхен, LH1842/23.01.2024 от Мюнхен до Валенсия. Не оспорва и че полет LH 1707/23.01.2024 от София до Мюнхен е закъснял. Оспорва наличието на сключен между 1 ищеца и пътника Д.П.К.С договор за цесия. Оспорва закъснението на полет LH1707/23.01.2024 от София до Мюнхен да е довело до невъзможност за прекачване на другия полет LH1842/23.01.2024 от Мюнхен до Валенсия. Оспорва закъснението на полет LH 1707/23.01.2024 от София до Мюнхен да се дължи на причини, за които отговаря авиокомпанията. Развива подробни съображения в насока, че между пътника и ищеца не е сключен договор за цесия, като оспорва и да е уведомен за извършеното прехвърляне.

Твърди, че е имал възможност да извърши процесния полет, но поради лоши метеорологични условия се наложило на летището да бъдат извършени действия по обезледяване на пистата и на самолетите, извършващи полети. Извън посоченото, твърди, че е предложил безплатно първия възможен заместващ полет на пътника и той е достигнал до своята крайна дестинация още в същия ден. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото, съдът е отделил за безспорни между страните обстоятелствата, че между Д.П.К.С и ответника е сключен договор за въздушен превоз по маршрут СофияМюнехн-Валенсия, който е следвало да се осъществи с два полета, а именно:

LH1707/23.01.2024 от София до Мюнхен, LH1842/23.01.2024 от Мюнхен до Валенсия; че полет LH 1707/23.01.2024 от София до Мюнхен е закъснял, както и че разстоянието на изпълнения полет е между 1 500 и 3 500 километра.

От страна на ищеца е представен Договор за възлагане, 2024-01-23, с който клиентът Д.П.К.С прехвърля на „Ю.С.К.“ пълната собственост и законово право върху своето парично вземане съгласно Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Ищецът е представил 3 бр. бордни карти /в превод на български език/, първата от които е по направление София – Мюнхен /с време на качване 05:45/, втората по направление Мюнхен – Валенсия /с време на качване 08:30/ и третата по направление Мюнхен – Барселона /с време на качване 14:55/.

Представена е разпечатка от електронна кореспонденция, видно от която на 23.01.2024 г. ищцовото дружество е изпратило имейл до ответника, с искане за заплащане на обезщетение, като в писмото е посочено и че претенцията му е прехвърлена съгласно форма за прехвърляне. На 24.01.2024 г. ответното дружество е изпратило отговор, в който е посочено, че следва да се използват формулярите на дружеството за обратна връзка.

От представените от страна на ищеца доказателства, се установява, че полетът от София до Мюнхен е пристигнал със закъснение от 1 час и 22 минути.

Ответникът е представил извлечение от информационната система на „Д.Л.“ за направени резервации на името на пътника, от което се установява, че пътникът е имал резервации за полети от София до Мюнхен, от Мюнхен до Валенсия. Посочени са и алтернативни опции за пререзервация, предложени от авиокомпанията, с отбелязване, че пътникът е използвал алтернативна възможност за транспорт, предложена от авиокомпанията.

С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил по реда на чл. 193 ГПК положения подпис в договора за цесия от страна на пътника. В тази връзка ищецът е заявил, че ще се ползва от оспорения документ, поради което с определение № 38074/12.09.2025 г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК и е предоставил възможност на ищеца да направи доказателствени искания, като му е указал и каква е доказателствената му тежест във връзка с направеното оспорване.

Ищецът е представил общи условия, актуални към дата на цесията, копие от паспорта на пътника, правно становище на адвокат и извлечение от гражданския кодек на Република Литва.

По делото е изслушана съдебно-авиационна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена от лице с необходимата професионална квалификация.

2

Експертът посочва, че полет LH 1707/23.01.2024 е планиран да излети от летище София за Мюнхен в 06:10 ч. местно време, като впоследствие излитането е коригирано за 07:49 ч. местно време. Посочва се, че поради лошите метеорологични условия е било необходимо самолетът да бъде подложен на процедура по обезледяване, което довело до обявен „код за закъснение“ 75. Експертът излага, че съгласно Standart IATA Delay Codes код 75 означава – DE-ICING OF AIRCRAFT, removal of ice and/or snow, frost prevention excluding unserviceability of equipment – обезледяване на самолет, отстраняване на лед/и или сняг, защита от замръзване. Съгласно заключението на вещото лице на 23.01.2024 г. в периода от 05:00 ч. местно време до 10:00 ч. местно време, летище София, е било залято от охлаждаща /замръзваща мъгла/, като околната температура е била в порядъка между минус 11 и минус15 градуса по Целзий. Експертът сочи, че това са условия, които обособяват облединението на самолета и с цел безопасност за полета е необходимо извършване на процедура по обезледяване. Според заключението аеродинамичната ефективност на корпуса изисква летателния апарат да се издигне във въздуха с критични повърхности на корпуса, свободни от замръзнали или полузамръзнали отлагания. Посочва се, че това се нарича концепция за „чист летателен апарат“. Според заключението неотстраняването на замърсяването (облединението) от корпуса и/или неспособността му да се предпази от понататъшно замърсяване преди да се издигна във въздуха, може да доведе до внезапна загуба на контрол по време на, или скоро след излитане. Излага се, че в случай на летателни апарати със задно разположени двигатели, всеки лед по вътрешните крила на летателния апарат при излитане може да се отдели и да бъде погълнат от двигателите, причинявайки частична или пълна загуба на тяга. По отношение на двигателите, замръзналите отлагания във всмукателните отвори, вкл. по лопатките на компресорите на реактивните двигатели, се твърди, че могат да се отделят и да бъдат погълнати от същия (ите) двигател (и) по време на последващото подаване на мощност при излитане със съпътстващия риск от неблагоприятни ефекти върху работата на двигателя (ите) по време на потенциално критичния етап на началното набиране на височина, вкл. възможност за спиране на двигателя.

В проведеното на 11.11.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е описал метода, по който пътници сключват договор за цесия с дружеството, като същото е изложено и в представената в о.с.з. молба от страна на ищеца /л.101/, а именно: на интернет страницата има процедура, при която пътникът въвежда данните си - имейл, имена, телефонен номер, както и данни за полета (номер, дата, свързващи полети), като на база предоставените документи се създава форма за възлагане, която се подписва директно в платформата - генерира се екран за подписване, в който пътникът поставя с пръст саморъчен подпис, който впоследствие излиза на цесията, като това се явява електронен подпис При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение между Д.П.К.С и ответника по силата на сключен договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация; закъснението на полета с повече от три часа от предвиденото разписание; потвърдена резервация за полета и представяне на гишето за регистрация в часа, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от ответника или не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане; процесният полет да е между 1 500 и 3 500 километра; че вземането за обезщетение е прехвърлено от Д.П.К.С в полза на ищеца, както и че ответникът е уведомен за прехвърлянето.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета, респ. че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. В тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение.

Между страните няма спор, а и от представените доказателства по делото се 3 установява, че между Д.П.К.С и ответника е сключен договор за въздушен превоз по маршрут София-Мюнехн-Валенсия, който е следвало да се осъществи с два полета, а именно: LH1707/23.01.2024 от София до Мюнхен, LH1842/23.01.2024 от Мюнхен до Валенсия; че полет LH 1707/23.01.2024 от София до Мюнхен е закъснял, поради което пътникът не успява да се качи на полет LH1842/23.01.2024 от Мюнхен до Валенсия.

В тази връзка следва да се посочи, че процесните два полета са свързани помежду си, доколкото са направени с една обща резервация и е следвало да бъдат изпълнени в рамките на по-малко от 12 часа. Съгласно приложимото в случая право на Европейския съюз, водещото до неудобство за пътника закъснение, трябва да се преценява по отношение на предварително планираното време за пристигане в крайната дестинация по разписание.

Понятието „краен пункт на пристигане“ е дефинирано в член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 като дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при директно свързващи полети дестинацията на последния полет. За да се приеме, че е налице един единствен /свързващ/ полет, следва същия да се осъществи без прекъсване в рамките на едно или две денонощия. Такъв именно е настоящият случай. От това следва, че в хипотезата на свързани полети от значение за получаване на обезщетението с фиксиран размер по член 7 от Регламент № 261/2004 г. е единствено закъснението, констатирано по отношение на предварително планираното по разписание време на кацане в крайния пункт на пристигане, разбиран като дестинацията на последния полет, с който лети съответният пътник. Изрично следва да се посочи, че съгласно Решение от 26.02.2013 г. по дело С11/11 на СЕС, обезщетение по чл. 7 от Регламента се дължи на пътник и при свързани полети, ако първият е излетял със закъснение, по-малко от това по чл. 6, но пътникът е достигнал крайния си пункт на пристигане със закъснение от 3 или повече часа след планираното време за пристигане по разписание. Видно от цитираната съдебна практика, правото на обезщетение по Регламента възниква за всички пътници, достигнали в своя краен пункт на пристигане със закъснение, съгласно посоченото в Регламента. От доказателствата по делото е видно, че Д.П.К.С не е била превозена в своя краен пункт на пристигане своевременно, а след предоставяне на заместващ полет. Ответникът не оспорва, че процесният полет е изпълнен със закъснение. Не е спорно също така, че пътникът се е явил навреме на гишето за регистрация, както и че процесният полет е между 1500 и 3500 км.