Решение № 375 от 23.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001000396 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №261263/18.11.2020 г. по гр. дело № 1680/2019 г., СГС, ГО, I-15 състав e осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на Община Луковит , на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 79580,74 лв., дължима по Договор за безвъзмездна финансова помощ DIR 5112122-С002 от 11.07.2012 г. за изпълнение на проект “Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит”, и сключен въз основа на него Договор с предмет “Строителство на външни връзки за РЦУО-Регион Луковит по проект “Изграждане на регионална система за управление на отпадъците регион Луковит”, която сума съставлява финансова корекция в общ размер 79 580.74 лв., писмо изх. № 08-00-4573/07.12.2012 г. на директора на Дирекция КПОС и ръководител на УО на ОПОС. Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на община Луковит на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 100,65 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Министерство на околната среда и водите, което моли то да бъде отменено. Поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон; противоречи на целта на закона; постановено е при несъобразяване и необсъждане в тяхната съвкупност на представените писмени доказателства, и в противоречие на установената съдебна практика. В писмо изх. № 08-00-4573/07.12.2012 г. на директора на Дирекция КПОС и ръководител на УО на ОПОС били констатирани 5 броя нарушения на ЗОП, но първоинстанционният съд обсъдил произволно две от тях. Поддържа, че в резултат на осъществен от страна на УО на ОПОС последващ контрол за законосъобразност на проведената обществена поръчка е наложена финансова корекция за установени нарушения, описани в становище на отдел „Предварителен контрол”, което е предоставено на община Луковит от УО с писмо изх. № 08-00-3454/17.10.2012 г. и потвърдено с писмо изх. № 08-00-4573/07.12.2012 г. за налагане на 1 финансова корекция, също изпратено на ищеца. Осъществяването на последващ контрол (ПК) е едно от основните задължения на УО на ОПОС, в която насока били договорът между страните; чл. 87, ал. 1 и ал.2 от Общите условия на ДБФП; чл. 89, ал. 5 от Общите условия на ДБФП, съгласно който когато становището на Междинното звено е, че процедура за обществени поръчка не е проведена законосъобразно, Договарящият орган има право да откаже да възстанови на Бенефициента извършените разходи за съответната обществена поръчка до този момент, както и всякакво последващо финансиране на разходи по тази поръчка или да наложи финансова корекция по чл. 69. В тази насока бил и текстът на чл. 68, ал. 4 от Общите условия на ДБФП, даващ възможност на Договарящия орган при установяване на нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки и/или държавните помощи, включително при неизпълнение на задължения на Бенефициента във връзка с предоставянето на държавни помощи в рамките на проекта, които са предвидени в Специалните условия, да изисква от Бенефициента възстановяване на неправомерно получените от него суми, заедно със съответните лихви. Подлежащи на възстановяване са сумите, съгласно чл. 68, заедно с дължимата лихва от датата на извършване на подлежащото на възстановяване плащане, и се приспадат от всякакви суми, дължими по Договора от Договарящия орган на Бенефициента /чл. 69 от Общите условия на ДБФП/. Задължение на Бенефициента е да възстанови на Договарящия орган всички неправомерно изплатени суми, надвишаващи размера на сертифицираните разходи и дължими суми, в резултат на установени нередности /чл. 68, ал. 1 от Общите условия на ДБФП/. На това основание УО на ОПОС приспаднал /отказал верификация и плащане на/ суми до размера на наложената финансова корекция от последващи искания за средства, входирани в МОСВ от страна на ищеца. Допустимите разходи трябва да бъдат верифицирани и сертифицирани, а недопустимите разходи не подлежат на възстановяване.

В чл. 65, т. 10 от Общите условия на ДБФП било закрепено правото на Договарящият орган да налага финансови корекции по чл. 69 и/или при препоръка от страна на Одитиращия орган, както и по искане на Европейската комисия. Последващият контрол бил в изпълнение и на чл. 60, буква „а" от Регламент № 1083/2006, предвиждащ отговорност на УО на ОПОС за управлението и изпълнението на оперативната програма, при спазване на принципа за „добро финансово управление“ и в частност за осигуряването на съответствие на избраните за финансиране операции (проекти) с европейското и национално законодателство. Проектите следвало да бъдат осъществявани при спазване на законите в областта на държавните помощи, опазването на околната среда, възлагането на обществени поръчки и спазването на принципа за равни възможности, което Регламент (ЕО) № 1828/2006 въвеждал като неразделна част от системата за управление и контрол на оперативните програми. Подробно е посочена нормативната уредба на Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС, която вменявала правомощие за Република България да предотвратява, открива и отстранява нарушения и да осигурява възстановяването на неправомерно изплатени суми и да налага финансови корекции във връзка с нарушения, установени в оперативните програми, без да е необходимо приемането на каквито и да било допълнителни вътрешни нормативни актове. Задължението за извършване на финансови корекции произтича от ангажиментите на държавата като член на Европейския съюз. Това било подкрепено и от националното ни законодателство. Посочени са органите ангажирани с цялостната дейност по оперативните програми и междинните звена за управление на средствата от Структурните фондове на Европейския съюз в Република България. Дирекция „Национален фонд“ на Министерство на финансите била създадена съгласно Меморандум за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия и била определена за сертифициращ орган на направените по ОПОС разходи. В изпълнение на нормативно определените й функции, дирекцията издала редица задължителни указания за управляващите органи. Съгласно т.46 от ДНФ № 5/21.10.2010 г. относно сертифициране на разходите по оперативни програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионните фондове на Европейския съюз по препоръка на одитни или контролни органи или на база на свои констатации, управляващият орган на съответната оперативна програма имал не само 2 право, но и задължение да наложи необходимите финансови корекции при извършени нарушения от страна на бенефициентите по ОПОС.

Жалбоподателят поддържа, че при проведения открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка по реда на НВМОП (отм.) са констатирани нарушения относно процесната финансова корекция, описани в становище, предоставено на община Луковит от УО с писмо изх. № 08-00- 3454/17.10.2012 г. и потвърдено с писмо изх. № 08-004573/07.12.2012 г. за налагане на финансова корекция, които били подробно описани, с които са нарушени: 1/ изискванията на чл. 8, ал. 4 от НВМОП (отм.); 2 / императивната разпоредба на чл. 38, ал. 8 от НВМОП (отм.), в която законодателят е уточнил, че срокът за представяне на липсващи документи или отстраняване на нередовностите не може да бъде по-голям от пет дни и той тече от дата на получаване на протокола.; 3/ Изложените от комисията мотиви са много общи, бланкетни и не могат да се определят като мотивиращи присъждането на съответните точки.; 4/ нормата на чл. 41, ал. 1, т. 4 от НВМОП, с което се засягат основните принципи на публичност и прозрачност. 5/ Констатирано е несъответствие в офертата на участника Консорциум „Външни връзки за РЦУО регион Луковит”, който с Решение № 177/15.05.2012 г. на кмета на община Луковит е бил класиран на първо място и определен за изпълнител на обществената поръчка, при условие че е следвало да бъде отстранен от участие. В процесния случай имало очевидно нарушение на националното право - Закона за обществените поръки, което създава потенциалната възможност за нанасяне на вреда, както за националния, така и за общия бюджет на Европейския съюз. Това обстоятелство не било съобразено от първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение, предвид което е стигнал до неправилни изводи за липса на основание за определяне на финансова корекция. Искът бил оспорен и в неговия размер, като това не било обсъдено в решението.

Допълнително въззивникът сочи, че в мотивите липсва произнасяне по направено възражение на основание чл. 111, буква „б“ и буква „в“ in fine ЗЗД за изтекла в полза на ответника погасителна давност на претендираните от ищеца вземания.

Въззиваемият Община Луковит оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото не били събрани никакви доказателства относно основателността на наложената финансова корекция. Счита, че не всяко нарушение на общностното право води до налагане на такава, а само това, което има или би имало последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Финансовата корекция не била санкция, тъй като целта й била не да накаже бенефициента, а да препятства възможността за неправомерно разходване на средства от бюджета на ЕС. В подкрепа на това бил чл.10 от МОФК в редакцията му към датата на писмото от 07.12.2012 г.

Пропорционалният метод по чл.9, ал.1 от МОФК, който бил приложен допускал финансови корекции да бъдат налагани и когато размерът на вредата не можел да бъде установен, което обаче не означавало, че наличието на финансово отражение на нарушението не следва да бъде констатирано. Не били представени доказателства за изпълнението на процедурата, предвидена в МОФК досежно избора на метод за определяне на размера на финансовата корекция. Ответникът директно приложил пропорционалния метод и удържал 5% от стойността по всяка представена за верифициране фактура. Съгласно условията на ДБФП договарящият орган финансирал 95% от общата стойност на допустимите разходи, а бенефициентът осигурявал останалите 5%, поради което било недопустимо налагане на финансова корекция върху цялата сума. Процесните вземания не били периодични, поради което по отношение на тях не била изтекла погасителната давност.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства, намира 3 следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора по реда на чл.271 от ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Община Луковит срещу Министерство на околната среда и водите иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 79580,74 лв. – направени, но неверифицирани от МОСВ разходи по проект DIR -5112122-С002/11.07.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че между Министерство на околната среда и водите от една страна, Община Луковит в качеството на бенефициент и партньорите й бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR -5112122-С002/11.07.2012 г., с предмет предоставяне на 95% безвъзмездна финансова помощ от стойността на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит“ на стойност 15 626 301,19 лв. Останалите 5% са собствен принос на общината. След обществена поръчка ищецът сключил договор с консорциум „Външни връзки за РЦУО – регион Луковит“ на стойност 1 339 409,28 лв., като 95% или сумата от 1 272 438,82 лв. е следвало да бъдат финансирани чрез безвъзмедна финансова помощ, предоставена от ответника в изпълнение на договора. Ищецът твърди, че неоснователно ответникът е отказал верификация на сума на в общ размер 79 580.74 лв.