Решение № 14656 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14656 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110105102 по описа за 2025 година

Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че ответницата М. Ц. М. е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот в С. град, общ. Т., ж.к. „С.“, бл. ..., вх. .., ет. . ателие ....

Ищецът „Т.С.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на заявителя сума в общ размер: сумата от 2954,32 лева, представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2021 г. до м.12.2022 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 618,05 лева за периода от 15.09.2021г. до 16.07.2024 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 25,15 лева, представляваща главница за периода от м.04.2022 г. до м.12.2022 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,29 лева– лихва за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане, постановено по гр.д. № 46631/2024 г. по описа на СРС, 38 състав е издадена Заповед за изпълнение срещу горепосочения длъжник.

Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което се води настоящия установителен иск.

Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на

ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ищеца и се одобряват от КЕВР. Поддържа, че същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Поддържа, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат ежемесечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Изтъква, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Т. с.“ ЕООД.

Ищецът моли съда да приеме за установено, че М. Ц. М., ЕГН **********, дължи на заявителя суми в общ размер: сумата от 2954,32 лева, представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2021 г. до 1 м.12.2022 г., (след допусната поправка в исковия период и съответно в проекто-доклада по делото) ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 618,05 лева за периода от 15.09.2021г. до 16.07.2024 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 25,15 лева, представляваща главница за периода от м.04.2022 г. до м.12.2022 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,29 лева– лихва за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата – М. Ц. М., чрез назначения й особен представител, в който отговор заявява, че оспорва предявените претенции като неоснователни.

Счита, че от страна на ищцовото дружество не са представени доказателства, от които да е видно, че ответника се е съгласи да плаща по прогнозни сметки. Посочва, че липсват и доказателства, за определените и изразходвани количества за топлоенергия и гореща вода от ответницата, както и доказателства, че тя е уведомена за тях. Оспорва като доказателство и моли да не се приема „лист“ на който няма отбелязано какво представлява, като няма подпис и печат, на който са отбелязани номера на документи, месеци и суми по документи, главница и лихва. Счита, че посочените в документа суми са съвсем различни по месеци и години от посочените суми по двете общи фактури, като същите са в по – голям размер. Твърди, че от представения нотариален акт № 17 е видно, че ответницата е продала ателие № 23 на дата 21.12.2022 г. на К. В. Ц., като последният със заявление – декларация от 02.01.2023 г. е поискал от ищцовото дружество партидата на имота да бъде вписана на негово име. Посочва, че новият собственик е представил приемо – предавателен протокол за въвод във владение на имота с дата 23.12.2022 г., където са отбелязани и показателите на топломерите и топлата вода. Изтъква, че в представеното като доказателство – Протокол от 28.12.2000 г. на Общото събрание не фигурират имената нито на ответницата – М. М., нито на собственика преди нея – Г. Л. М.. Счита, че е налице противоречие в посочения в исковата молба период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за който период ищеца претендира от ответника главница от 2954,32 лева и отчетните периоди по представените две общи фактури – едната от 31.07.2022 г. за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и втората с дата 31.07.2023 г. за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2022 г. Счита, че ищцовото дружество може да претендира за неплатени задължения само за периода от 01.05.2021 г. до 21.12.2022 г. – датата на която ответницата е продала процесния имот на лицето К. Ц.. Намира исковата претенция за погасена по давност за периода от 01.05.2021 г. до 30.07.2021 г.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства, намира иска за неоснователен.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответницата е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата относно обстоятелството, че не е налице съгласие на ответницата за заплащане на прогнозни сметки, доколкото такова не е необходимо предвид наличие на методика, за определяне размера на задължения по прогнозни цени, поради което е налице задължение за заплащане на доставките извършени в същия период.

Независимо от това обаче, съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните, се установява, че за процесния период в абонатната станция не е било прикачено годно измервателно средство, което да отчете реалното количество на доставената топлинна енергия.

Според заключението общият топломер в процесната абонатна станция не е преминал през периодична проверка през 2020 г. и 2023 г., като същевременно с това не се установява последваща такава, поради което не може да даде категорично заключение за годността през процесния период.

Доколкото ответницата е оспорила изразходвани количества за топлоенергия и гореща вода, в тежест на ищеца е било да установи в условията на пълно и главно доказване елементите на правопораждащият спорното право фактически състав, който включва и доставянето на топлинна енергия в твърдените количества. Поради изложеното и предвид че в абонатната станция не е бил монтиран годен измервателен уред за процесния период, то не може да се направи категорично заключение дали е доставяна топлинна енергия и в какви количества. От последното следва, че разпределението по индивидуалните партиди на потребителите на топлинна енергия също би било неточно.

С оглед гореизложеното предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

2

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски, но такива не са сторени, тъй като е представлявана от особен представител и не е реализирала разходи за разноски, не е заявила и искане за присъждането им. Така мотивиран, съдът

Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.

С., ул. „Я.” № ...Б, срещу М. Ц. М., ЕГН ********** за сумата от 2954,32 лева, представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2021 г. до м.12.2022 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 618,05 лева за периода от 15.09.2021г. до 16.07.2024 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 25,15 лева, представляваща главница за периода от м.04.2022 г. до м.12.2022 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,29 лева– лихва за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на ищцовата страна - „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3