Определение № 2572 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2572 гр. София, 18.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002100992 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Л. С., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Д. Г., против Решение №6689 от 06.11.2025г. по в. гр. д. №3629/2025г. по описа на Софийския градски съд, в частите му, с които след отмяна на Решение № 613/13.01.2025г. по гр.д. № 59483/2023г. по описа на Софийски районен съд съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Рая Т.ова К.а, ЕГН **********, и детето Ева Т.ова К.а, ЕГН **********, на бащата Т. С. К., ЕГН **********, при когото те да живеят; определил е режим на лични отношения на майката З. Л. С., ЕГН **********, с детето Рая Т.ова К.а, ЕГН **********, и детето Ева Т.ова К.а, ЕГН **********, както следва: -всеки първи петък и следващите непосредствено след него събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък (а ако децата са на училище – след края на учебните занятия) до 19.00 часа в неделя с преспиване; - всяка трета седмица на месеца от 09.00 часа в понеделник (а ако децата са на училище – след края на учебните занятия) до 18.00 часа в неделя с преспиване; -всяка четна година от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на петнадесети юли; -всяка нечетна година от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на петнадесети август; -всяка нечетна година през есенната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката- от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; -всяка нечетна година през междусрочната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката- от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; - всяка четна година през пролетната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните Великденски празници- от 1

10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните Великденски празници – всяка четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник; -всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и шести декември; -от 19.00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 19.00 часа на втори януари на следващата нечетна година; - всяка година от 10.00 часа (а ако децата са на училище – след края на учебните занятия) на седми май до 10.00 часа (а ако децата са на училище- след края на учебните занятия) на осми май; осъдил е З. Л. С., ЕГН **********, да заплаща на малолетните си деца Рая Т.ова К.а, ЕГН **********, и Ева Т.ова К.а, ЕГН **********, действащи чрез своя баща и законен представител Т. С. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 195 лева за всяко от тях, считано от 01.11.2023г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; и е предоставил на основание чл.56, ал.1 СК, на Т. С. К., ЕГН **********, ползването на семейното жилище с административен адрес гр.София, ж.к. „Сухата река“, бл.108, вх.А, ет.3, ап.7.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и решаване на делото по същество, като родителските права по отношение на децата, както и ползването на семейното жилище, бъдат предоставени на касаторката, а на бащата бъде определен режим на лични отношения с децата и същият бъде осъден да им заплаща издръжка. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Т. С. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Л. Б., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са сключили граждански брак на 07.09.2012г. и са родители на малолетните деца Рая Т.ова К.а, родена на 21.12.2012г., и Ева Т.ова К.а, родена на 28.05.2014г.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд бащата Т. С. К. е заявил, че разполага с добра работа, сигурен доход, създал е дом за децата и стабилна среда, притежава добър родителски подход и с него те се чувстват добре. Споделя, че не поддържа комуникация с майката, не отговаря на 2 съобщенията, изпратени от нея чрез мобилно приложение, тъй като тя ги използва срещу него. Поради това счита за неподходящо съвместното упражняване на родителските права. Сочи, че до месец юли 2023 г. децата са отглеждани съвместно от него и майката, а от месец октомври същата година той полага грижи за тях и може да разчита на помощта на майка си.

Причината децата да останат при него е желанието на Рая и Ева след преживят от тях акт на домашно насилие, упражнено от майката. Понастоящем живее с децата и баба им по бащина линия в жилище, собственост на последната, в което детето Ева има самостоятелна стая, а детето Рая дели едно помещение със своята баба. Семейното жилище също е собственост на майка му, но в него понастоящем живее майката З. Л. С., поради постановените в първоинстанционното производство привременни мерки. Твърди да не ограничава контактите на дъщерите си с тяхната майка, но последната рядко се среща с децата и срещите им се случват предимно в училище. Счита за подходящо на децата да бъде определен режим на лични контакти с майката, който да включва срещи три до четири пъти седмично. Посочва, че понастоящем няма партньор, работи като старши счетоводител, като изпълнява трудовите си задължения предимно от дома си. Декларира, че не притежава недвижими имоти. През месец септември 2025г. детето Ева по свое желание е прекарало в дома на майката една седмица, като той е транспортирал нея и вещите й до дома на последната.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд майката З. Л. С. заявява желание да упражнява родителската отговорност по отношение на двете си дъщери, тъй като е поела грижите за тях от раждането им и е полагала такива до 2023 г. Смята, че бащата не притежава родителски капацитет, тъй като настройва децата срещу нея и е предизвикал отчуждението им от нея. През периода, в който грижите са поети от бащата, Рая и Ева спрели посещения на извънкласни занимания. Понастоящем комуникацията й с децата била силно затруднена, контактите били редки, като по- често такива се случвали с Ева. Декларира, че не би спряла девойките да се виждат с другия родител, но намира за подходящо на Т. С. К. да бъде определен режим на лични отношения с тях от четвъртък до неделя през седмица. Заявява, че пред първоинстанционния съд се е отказала от претенцията за ползване на семейното жилище, не желае да живее в него, но понастоящем се намира там в изпълнение на съдебен акт за привременни мерки, надявайки се децата да се върнат там. Посочва, че не притежава недвижими имоти, след фактическата раздяла с въззивника е наела апартамент, за да осигури дом на децата. Напуснала семейното жилище, поради упражнено от бившия й съпруг насилие спрямо нея. Семейното жилище разполага с обособена стая, която двете деца да споделят. Твърди, че може да разчита на подкрепата на своята майка за отглеждане на децата и за осигуряване на жилищни нужди, като в миналото семейството живеело в нейния дом. Заявява, че е трудово ангажирана през делничните дни, работи по график, като пет до седем дни месечно посещава офиса на работодателя, а в 3 останалата част от времето работи от дома си. Ева сама е пожелала да остане с нея в продължение на една седмица през месец септември 2025 г. и е била разстроена, когато си е тръгвала.

При изслушването по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет пред въззивния съд детето Рая заявява категорично желание да остане да живее с баща си, тъй като при него й е по- удобно и приятно. Твърди, че майка й не се грижи за нея и сестра й, не им готви и чисти, не се занимава с тях и при нея не й е приятно.

Лесно й е да споделя с баща й, който я съветва и й дава насоки. Той ги водел на училище. Посочва, че с майка си не може да говори, тъй като тя не я разбира, не винаги я изслушва, реакциите й не са такива, каквито очаква.

Добре се чувствала, когато действал режим на лични контакти с майката втора и четвърта събота и неделя от месеца. Отношенията със сестра си определя като добри. Понастоящем не посещава извънкласни занимания по танци и пиано, тъй като изгубила интерес. Споделя за упражнено от майката насилие спрямо нея (нанесени й два- три удара) и сестра й по повод ограничаване ползване на мобилни устройства. Твърди, че майка й не я търси, понякога се засичат пред училище и тогава контактуват за кратко. Храната в дома им се приготвя от баба й.

Изслушано от въззивния съд, детето Ева посочва, че живее със сестра си, баща си и баба си по бащина линия. В жилището тя има самостоятелна стая, а сестра й дели една с баба им. Заявява, че двете със сестра й се разбират добре и си помагат, но не могат да спят в едно легло. Вкъщи двете деца участвали в домакинските задължения, в дома на майка им нямали конкретни задължения, а в периода на съжителство с двамата родители също имали разпределение на задълженията. Споделя по- лесно с баща си, на него би се оплакала и от него би потърсила съвет.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че и двамата родители имат запазени базисни родителски умения. Техният родителски капацитет е засегнат от невъзможността да управляват по-добре конфликта помежду си, да се въздържат от стъпки, поведения и изказвания, чрез които да компрометират родителската роля на другия. Бащата демонстрира поведение, отхвърлящо ролята на майката, въпреки формално заявеното, доколкото не комуникира с нея, заема защитна позиция, не предприема активни мерки за възстановяване на отношенията на децата с нея.

И двете деца са имали изградени емоционални и доверителни връзки с всеки от родителите си, били са привързани в обичайна степен и към двамата.

Страните са били и в голяма степен продължават да са значими фигури в живота и на двете момичета, но понастоящем майката е изолирана и очаквано няма възможност да упражнява същото влияние в живота им. Бащата показва по-голяма емоционалност в контакт с децата, но с известно приемане на поприятелски подход с размиване на границите в семейството, което крие и рискове. Майката е емоционално по-оттеглена, с повишен самоконтрол, с поригидни правила и граници, когато е изпълнявала пълноценно родителската 4 си роля, което е довело до протест в ситуация на криза и с настъпване на пубертета. Невъзможността на двамата родители да разрешат конструктивно конфликта помежду си представлява съществен риск за децата. Това е причина двете подрастващи да са въвлечени в тежък конфликт на лоялност спрямо своите родители.

При детето Рая експертите са установили отчуждение от майката и роднините по майчина линия, дължащо се на комплекс от фактори, включващи въвличането му в родителския конфликт, пубертетната фаза на развитие с противопоставяне на авторитети, емоционален дистрес от раздялата на родителите и маладаптация с отхвърляне на майката като инициатор на раздялата в очите на подрастващата, влиянието на средата, в която се отглежда, някой затруднения в комуникацията с този родител. При поголямата дъщеря на страните основна фигура на привързаност е тази на бащата, което представлява разрешение и рационализиране на конфликта на лоялност. При детето Ева е констатирана повишена тревожност в контекста на въвличането му в родителския конфликт, към който е проявило по- голяма адаптивност, но с повече интернализирани прояви и е отчетен риск от отчуждение от майката. По- малката дъщеря на страните е все още привързана и към двамата си родители, по-слабо към майката поради персистиращото повече от две години значително ограничаване на контактите им и невъзможност за поддържане на емоционални и доверителни отношения.