Решение № 375 от 23.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Пловдив, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20225300500859 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на Н. Ж. Т., ЕГН **********, и на С. М. С., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. А. П., против Решение №262564 от 30.11.2021г., постановено по гр.д. №13171/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., в частите му, с които всеки от тях е бил осъден да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН **********, сумата от 211,82 лв., представляваща частта от увеличената стойност на сграда с идентификатор *** съобразно притежаваните от всеки от тях 50/1650 идеални части от правото на собственост, и сумата от 1468,49 лв., представляваща частта от увеличената стойност на сграда с идентификатор ***. В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на претенциите.

Ответните страни по въззивните жалби- Д. С. Г., ЕГН **********, 1 и Л. С. Г., ЕГН **********, в писмен отговор чрез пълномощника си по делото адв. Г. Б., оспорват същите и искат оставянето им без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които имат право да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявена във фазата по извършване на съдебна делба претенция по сметки на Д. С. Г., ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН **********, против Н. Ж. Т., ЕГН **********, и на С. М. С., ЕГН **********, за заплащане от всеки от ответниците на сумата от по 550,60 лв., представляваща частта от увеличената стойност на сграда с идентификатор *** в резултат на извършени от ищците строително- ремонтни работи съобразно притежаваните от всеки от тях 50/1650 идеални части от правото на собственост, и сумата от по 2670,30 лв., представляваща частта от увеличената стойност на сграда с идентификатор *** в резултат на извършени от ищците строително- ремонтни работи съобразно притежаваните от всеки от тях 50/1650 идеални части от правото на собственост. С обжалваното решение съдът е приел, че претенциите са частично основателни, като е осъдил всеки от ответниците да заплати на ищците суми съответно по 211,82 лв. и 1468,49 лв., представляващи увеличената стойност съответно на сграда с идентификатор

*** и сграда с идентификатор ***, като за разликата над уважените размери до пълните размери на претенциите е отхвърлил предявените искове. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила. тъй като са налице предпоставките на чл.31, ал.2 от ЗС.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, 2 че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

От фактическа страна по делото няма спор между страните, че с влязлото в сила решение по допускане на делбата е била допусната съдебна делба на сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, при квоти за Д. С. Г., ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН **********- общо 1544/1650 идеални части, а за всеки от ответниците Н. Ж. Т., ЕГН **********, и

С. М. С., ЕГН

**********- по 50/1650 идеални части.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Д.- служител във фирма на ищците, се установява, че се занимава с поддръжката и ремонта на процесните сгради от 2005г. През 2008-2009г. бил правен основен вътрешен ремонт на същите- подови настилки, смяна на В и К тръбите, мивките и тоалетните в баните и тоалетните, смяна на дограмата, мазилка и шпакловка на стените, окачен таван и вътрешна термоизолация на тавана в офиса и стаята за отдих, замазка на пода и мозайка в хладилните камери. През 2012г. били направени външна изолация на южната и западната страна на сградите, както и мазилки и плочки на первазите. През 2016г. била направена хидроизолация и термоизолация на сградите, а отделно бил иззидан борд с бетонови колонки. Направени били общо шест броя барбакани с олук, както и външна изолация със стиропор, мазилка и шпакловка на останалите 3 стени в офиса и стаята за отдих. През 2019г. била направена изолация на източната и северната страна на сградите. Всички ремонти били организирани и заплатени от Д. и Л. Г..

Съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в неотменената част на Тълкувателно решение №85/1968г. на ОСГК на Върховния съд, в случаите когато съсобственикът е извършил подобренията, без да е манифестирал намерение да владее имота за себе си, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици, съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС- ако подобренията са извършени с тяхно съгласие, и съобразно правилата за неоснователното обогатяване- ако те са се противопоставили на извършването на подобренията. В случая по делото не се установява ищците по претенцията Д. и Л. Г. да са владяли процесния имот само за себе си, нито процесните строително- ремонтни работи да са били извършени от тях със съгласието или въпреки противопоставянето на ответниците Н. Т. и С. С.. Предвид горното отношенията между страните следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Доколкото подобренията са били извършени и в интерес на самите ищци, то в случая е приложима разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД, предвиждаща, че заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. В тази хипотеза трайната съдебна практика приема, че отговорността на останалите съсобственици се ограничава до по- малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот.

Ответниците по претенцията Н. Ж. Т. и С. М. С. са направили възражение за погасяване по давност на претенциите на ищците, което е частично основателно. Вземанията на ищците се погасяват с петгодишна давност съгласно чл.110 от ЗЗД, която е започнала да тече от извършване на съответните строително- ремонтни работи. Претенцията по сметки е предявена на 02.12.2020г., към която дата са били погасени по давност вземанията за извършените подобрения преди 02.12.2015г. От показанията на разпитания свидетел Д. Д. се установява, че след посочената дата са били извършени хидроизолация и термоизолация на 4 покрива и външна изолация на стените на сградите. От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че общата стойност на посочените строително- ремонтни работи за сграда №3, описани в заключението в колона 1.7 „ремонтни работи по фасада и покрив на сградата“ възлиза на 42578,19 лв. с ДДС, а увеличената стойност на имота с така изпълнените подобрения е 28310 лв. Общата стойност на строително- ремонтните работи за сграда №2, описани в заключението в колона 2.4 „ремонтни работи по фасада и покрив на сградата“ възлиза на 10225,95 лв. с ДДС, а увеличената стойност на имота с така изпълнените подобрения е 6990 лв. Предвид горното претенциите на Д. и Л. Г. против Н. Т. и С. С. са основателни до размера на притежаваните от последните по 50/1650 идеални части от увеличените стойности на всяка от сградите, а именно- за 857,87 лв. за сграда №3 и за 211,82 лв. за сграда №2. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение в частта му, с която претенциите на Д. и Л. Г. за сграда №3 са били уважени за разликата над 857,87 лв. до 1468,49 лв., като вместо това посочените претенции следва да бъдат отхвърлени за сумата над 857,87 лв. В останалата му обжалвана част, с която претенциите против всеки от ответниците Н. Т. и С. С. са били уважени за сумата от 857,87 лв.- за сграда №3 и за 211,82 лв.- за сграда №2 решението следва да бъде потвърдено.

С частичното отхвърляне на претенциите обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която всеки от ответниците Н. Т. и С. С. е бил осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на исковете за сумата над 42,78 лв. до присъдения размер от 67,21 лв. В полза на Н. Т. и С. С. следва да бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение по претенциите по сметки за първата инстанция в размер на по 94,78 лв.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят Н. Т. е направил разноски за държавна такса в размер на 33,61 лв., от които с оглед изхода на делото следва да му се присъдят 12,21 лв.

Пред въззивната инстанция жалбоподателката С. С. е направила разноски за държавна такса в размер на 180,91 лв., от които по претенциите по сметки следва да се приеме, че са били заплатени 33,61 5 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., от които при липса на други указания в договора за правна защита и съдействие следва да се приеме, че по претенциите по сметки са били заплатени 347,62 лв. Общият размер на направените от нея разноски по претенциите по сметки е 381,23 лв., от които с оглед изхода на делото следва да й се присъдят 138,54 лв.

Пред въззивната инстанция ответниците по въззивните жалби Д. и Л. Г. са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв. с ДДС. Видно от представения договор за правна защита и съдействие /л.43 от въззивното дело/, сключен с Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, посочените разноски са направени за изготвяне на отговор и процесуално представителство пред въззивната инстанция по въззивните жалби на Н. Ж. Т. и С. М. С., които са били насочени срещу първоинстанционното решение в частта му за определената пазарна стойност на изнесените на публична продан имоти и в частта му, с която са били осъдени да заплатят на Д. и Л. Г. суми по претенциите по сметки. При липса на извършено от страните разграничаване в договора следва да се приеме, че по претенциите по сметки са били заплатени 834,28 лв. с ДДС, колкото би било минимално дължимото адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес по тези искове във въззивното производство. С оглед изхода на делото по посочените претенции всеки от жалбоподателите Н. Т. и С. С. следва да бъде осъден да им заплати сума от по 265,54 лв. с ДДС.

С писмена молба по чл.248 от ГПК ответниците по въззивните жалби Д. и Л. Г. са направили искания да им бъдат присъдени и направените разноски за адвокатско възнаграждение по върнатите въззивни жалби на Н. Т. и С. С. срещу частта от първоинстанционното решение, с което е било постановено изнасяне на имотите на публична продан.

Постъпил е отговор на така подадената молба от ответните страни по нея Н. Ж. Т. и С. М. С., чрез пълномощника им адв. А. П., с който се излагат доводи за нейната недопустимост и неоснователност.