Решение № 2167 от 06.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2167 гр. Пловдив, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. П. като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330117781 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 против Г. И. Ц., ГН ********** и М. Т. Ц., ЕГН **********, с която са предявени обективно и пасивно субективно съединени в условията на солидарност установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9, чл. 11, т.7, т.11, чл.

33 ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за банков кредит № ..... от 20.09.2012 г. с ответниците – кредитополучатели, с предоставена сума от 4850 евро, при дължими дог. и нак. лихва при просрочие и срок за погасяване - 25.09.2022 г.

Поради липса на плащане, се снабдил със Заповед по чл. 417 ГПК № 3281/19.05.2023 г. по ч.гр.д. № 7088/23 г. на ПРС, за неплатените суми, срещу която в срок постъпили възражения за недължимост, поради което се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли за установяване дължимостта на следните суми при условията на солидарност – 4850 евро – главница;

5677,86 евро – договорна лихва за периода 25.10.2012 г. – 25.09.2022 г. вкл.; 5479,95 евро – наказателна лихва за периода 25.10.2012 г. – 17.05.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 18.05.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор от ответниците, с който оспорват исковете. Възразяват за недействителност на договора, съгл. чл. 22 ЗПК, поради нарушения на изискванията на: чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК – с неясна методика на изчисления на приложимия референтен лихвен % и неговата промяна; т. 10 – непосочени допускания при изчисление на ГПР, в който не били включени и всички разходи, в т.ч. – еднократна такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит и комисиона от 2 % за това; т.12 – липса на вписано право на потребителя по всяко време да може да получи справка за извършени и предстоящи плащания; т.20 – липса на уговорки за прекратяване на договора и последиците от това. Представените ОУ не били подписани, а било и неясно кои от двете се прилагали за правоотношението.

Главница не била дължима поради плащането й. Договорна и наказателна лихви също, поради недействителност на договора и на клаузите за начисляването им, в т.ч. като неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП, а отн. наказателната – и поради противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Релевират възражение за погасителна давност.

Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възраженията за недължимост са подадени в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е подписан процесният договор за банков кредит №...... от 20.09.2012 г., по който предоставената сума е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1725/09.02.2024 г.

– л. 56-57/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

В договора с кредитополучатели – ответниците е посочена предоставена сума от 4850 евро, платима в срок до 25.09.2022 г., при 120 вноски, дължими на 25 число, при лихвен процент 18, формиран от БЛП на банката за евро в размер на 7,99 %, увеличен с надбавка от 10,01 пункта и ГПР 20,62 %. Договорът е сключен при общи 2 условия /ОУ/, като съобразно съдържанието му, с подписването кредитополучателите са декларирали, че са им представени и са запознати с ОУ на банката за кредити на физически лица и приемат прилагането им при уреждане на отношенията между тях и банката, поради което съдът приема, че представените ОУ, в сила от 21.11.2011 г., валидно обвързват ответниците като кредитополучатели.

С оглед датата на сключване на договора, приложим е ЗПК в ред. ДВ бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г., към който момент не е било налице изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК за подписване на ОУ /ред. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, като съобразно § 13 от ПЗР към ЗИДЗПК /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на изрично посочените случаи. В тази връзка, неоснователни са възраженията на ответниците за липса на необходимо договорно съдържание, съобразно изискванията на ЗПК, док. съгласно т. 7.3. ОУ, кредитополучателят има право при погасяване на главницата да получи безвъзмездно при поискване, във всеки един момент от изпълнението на договора, погасителен план за извършените и предстоящите плащания, а съобразно т.

7.4. – има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора при посочените в клаузата условия.

Няма спор и от заключението на ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, се установява, че отпуснатата сума е усвоена по посочената разплащателна сметка в т. 1 от договора на 20.09.2012 г., като е посочено, че за целия период на действие прилаганият размер на договорната лихва е фиксиран на 18,00 %, без промяна на договорения в т. 4 от договора размер, а размерът на ГПР, изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, е 20,62 % при включени разходи – само договорната лихва. Посочено е, че процентът, с който би се оскъпил кредитът, ако еднократната такса за разглеждане искането за кредит и комисиона за отпускане на кредита по т. 6 и т. 7 от договора се включат в разходите за формиране на ГПР, е годишно – 0,2264 % и месечно – 0,0019 %.

Предвид изложеното, съдът приема, че подписаният договор за банков кредит валидно обвързва страните по него, като не са налице сочените от ответниците пороци, водещи до неговата цялостна недействителност на основание чл. 22 ЗПК.

Същият съдържа необходимата информация съобразно чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 12 и 20 ЗПК. Относно посочения размер на ГПР – от заключението на ССЕ се установява, че при включване на посочените такси, същият би се променил минимално, доколкото увеличението на годишния размер е под 1%, а на месечния – под 0,00 %, което разминаване е незначително.

Относно търсените суми:

Главницата е предадена и подлежи на връщане съобразно уговорения падеж – 3

25.09.2022 г. Същият е настъпил към датата на сезиране на съда със заявлението по чл.

417 ГПК – 18.05.2023 г. Ищецът претендира сумата от 4850 евро – неплатена главница, която съвпада с установената от ВЛ. Неоснователно като недоказано е възражението на ответниците за погасяването й чрез плащане.

Възражението в ОИМ за изтекла погасителна давност обаче – своевременно въведено, е частично основателно. Съобразно Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който е прекъснат с подаване на заявлението на 18.05.2023 г., при което всяка част от главницата с падеж преди 18.05.2018 г. принципно би била погасена по давност, т.е. такава би била главницата за периода 25.10.2012 г. – 17.05.2018 г. или това са вноските с падежи до 25.04.2018 г. вкл. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, поради което давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и отново е започнал на 22.05.2020 г., съгласно § 13 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Приетата с това изменение разпоредба гласи, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Тъй като спирането на давностните срокове, продължило 2 месеца и 1 седмица, следва да се вземе предвид – не се явяват погасени по давност и вноските в частта за главницата с падежи 25.03.2018 г. и 25.04.2018 г. /при съобразяване на посочения период, погасена по давност е всяка част от главницата с падеж преди 10.03.2018 г., т.е. такава е главницата за периода 25.10.2012 г. – 09.03.2018 г. или това са вноските с падежи до 25.02.2018 г. вкл./. Съобразно заключението на ССЕ, главницата за периода от погасителна вноска с падеж 25.03.2018 г. до 25.09.2022 г. е в размер на 3280,33 евро /таблица „а“ към Приложение № 2 от ССЕ – л. 99-100/. По изложените съображения, искът за главница е доказан и основателен до размера от 3280,33 евро за периода 25.03.2018 г. – 25.09.2022 г., ведно със законната лихва като последица, а за разликата следва да бъде отхвърлен.

4

Относно дог. лихва:

Дължима е в уговорения размер, при лихвен % 18. За процесния период като размер, възлиза на исковата сума, според заключението на ССЕ.

Възражението за давност за нея също е частично основателно.

За дог. лихва се прилага кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б.”в” ЗЗД. Тя е прекъсната с подаване на заявлението на 18.05.2023 г., при което всички лихви с падеж преди 18.05.2020 г. принципно биха били погасени по давност, т.е. такава би била лихвата за периода 25.10.2012 г. – 17.05.2020 г. или това са вноските с падежи до 25.04.2020 г. вкл. С оглед вече изложените съображения за спиране на давностните срокове на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и предвид § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗдр. (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) – за период от 2 месеца и 1 седмица, не се явяват погасени по давност вноските за лихвата с падежи 25.03.2020 г. и 25.04.2020 г. /при съобразяване на посочения период, погасени по давност са лихвите с падеж преди 10.03.2020 г., т.е. такава е лихвата за периода 25.10.2012 г. – 09.03.2020 г. или това са вноските с падежи до 25.02.2020 г. вкл./. Съобразно заключението на ССЕ, възнаградителната лихва за периода от погасителна вноска с падеж 25.03.2020 г. до 25.09.2022 г. е в размер на 568,24 евро /таблица „а“ към Приложение № 2 от ССЕ – л. 99-100/. Искът е доказан и основателен до размера от 568,24 евро и за периода 25.03.2020 г. – 25.09.2022 г., а за разликата следва да бъде отхвърлен.

Относно нак. лихва:

Искът за нея е погасен по давност за периода 25.10.2012 г. – 09.03.2020 г., предвид приложимостта на кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б.”в” ЗЗД и изложените вече съображения за спиране на давностните срокове на основание чл. 3, т.

2 ЗМДВИП и предвид § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗдр. (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) – за период от 2 месеца и 1 седмица, но съдът намира, че и принципно това вземане е недължимо изцяло, поради недействителност на клаузата за начисляването му. Уговорено е в т.10 на раздел II от договора, че плащания, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел II, т.4 лихвен процент /БЛП плюс надбавка от 10,01 пункта/ плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.