Решение № 10 от 08.01.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Перник , 08.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500601 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от Е. М. против Решение № 260052/02.09.2020 г. по гр. д. № 1687/2020 г. на РС – Перник, в частта за осъждането му да заплати на Община Перник по предявените обратни искове сумата 692,18 лв. - неплатена главница за доставена ТЕ за апартамент, находящ се в ***, от която главница 632,49 лв. за периода 01.05.2017 г. 31.01.2018 г., вкл. и изравнителна сметка за м. 07.2019 г., сумата 59,69 лв., лихва за забава за периода 09.07.2017 г. - 04.12.2019 г., ведно със законната лихва от заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се твърди, че настанителната заповед № *** г. е на името на майка му В.

Б., като след смъртта й с нарочна заповед № *** г. договорът за наем на жилището е прекратен; че той е направил отказ от наследство при смъртта й; че живее и е адресно регистриран на друг адрес и няма задължение да плаща консумативите. Дори да не се приемат изложените доводи, то следва да се вземе предвид, че Е. М. е бил ползвател по настанителна заповед съвместно с В. Б. и би следвало да отговаря за задълженията по размер ½. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на обратните искове ведно с произтичащите от това последици и присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

1

Въззиваемият Община Перник-ищец по обратните искове, по подробни съображения изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.

Въззиваемият „Топлофикация Перник“ АД оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба и доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:

Със Заповед № *** г. на кмета на общ. Перник, В. Б. заедно с двучленното й семейство: В. Б. и Е. М. е пренастанена в общинско жилище за отдаване под наем, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящо се в *** със срок -постоянен.

Съгласно заповедта, сумите вкл. за топлофикация на жилището се заплащат от В. Б., членовете на семейството й, а при отсъствие или смърт – от роднините и наследниците, независимо от адреса на който се намират, като заповедта е подписана от В. Б. на ***г. като е декларирала, че няма възражения по текста. В. Б. е починала на ***г. /акт за смърт *** г./ и е оставила единствен наследник по закон ответника по обратния иск Е. М. /син/. Със заповед № *** г. на кмета на общ.Перник е прекратено наемното правоотношение за проецсния имот поради смъртта на В. Б. и неплащане на наемната цена и на консумативните разноски за 48 месеца общо от 2371 лв., като със същата заповед на Е. М. му е даден 1 мес. срок да освободи жилището и да изплати дължимите суми за наем и консумативи, като липсва надлежно удостоверяване, че именно въпросната заповед е връчена на лицето /в разписката за връчване липсва конкретно изписване на три имена и заповед, както и подпис на получател/. Видно от удостоверение на ПРС от ***г. Е. М. се е отказал от наследството на В. Б., вписан в спец. книга на съда под № ***г.

С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратния иск, същият е с пр. кв. чл.

232, ал. 2, пр. второ ЗЗД - ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно правоотношение с ответника, изпълнение на задължението си по договора за наем да предаде наемния обект за ползване на ответника-наемател и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора, в следствие на което за ответника-наемател е възникнало задължението за заплащане на консумативните разходи и размера на претендираното вземане по отделни пера за разходи, свързани с ползването на наетия имот.

Преценката в съвкупност на събраните доказателства, обуславя извод на въззивния състав, че по делото липсва писмен договор за наем, сключен между кмета на община Перник и В. Б. и Е. М., въз основа на Заповед № *** г., като основание, наред с настанителната заповед, за възникване на наемно правоотношение. По отношения на наемните правоотношения свързани с имоти, общинска собственост договорът за наем е 2 формален, като за сключването му е предвиден специален ред и писмена форма - тези по чл.

15, ал. 5 от ППЗОС /отм., бр. 23 от 18.03.2005 г., но действащ към момента на издаване на обсъжданата заповед/, респ. чл. 28, ал. 4 от действащата НРУУРОЖ на територията на община Перник /приета с Решение №1147/23.07.2015г. на Общ. съвет Перник/, явяващи се специален закон спрямо ЗЗД, и като такъв дерогиращ общите правила на ЗЗД в частите в които – ППЗОС, респ. НРУУРОЖ е уредил взаимоотношенията между правните субекти.

Дори и да се приеме, че Заповед № *** г. представлява писмен договор по см. на чл. чл. 15, ал. 5 от ППЗОС, респ. чл. 28, ал. 4 от НРУУРОЖ, то същата не е подписана от ответника Е.

М. /обективираното в заповедта изявление изхожда само от В. Б./ и няма формална доказателствена сила спрямо Е. М. за направените в документа волеизявления съгласно чл.

180 ГПК, поради което не представлява документ, съдържащ признание на ответника относно факта, че е наемател на процесния имот с произтичащите от това последици.

В тази връзка не се доказва хипотезата когато клиент на ТЕ за битови нужди е и ФЛ, което ползва ТЕ в жилище, на което е наемател. Липсват писмени волеизявления от ответника за сключване на писмен договор с топлопреносното дружество, респ. за откриване на партида за процесния имот на негово име, и да е прието от топлопреносното дружество по някакъв писмен начин - чл. 149 ЗЕ. Както и/или за надлежно изпълнена процедура, предвидена в чл. 62 от ОУ – подадени от собственика на имота пред топлопреносното дружество договор за наем с наемателя-ответник заедно с декларация за съгласие от собственика, че ТЕ ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за ТЕ, наличието на които поотделно и в съвкупност да обоснове извод, че ответникът е наемател на процесния имот и че носи отговорност спрямо топлопреносното дружество, респ. спрямо собственика в качеството на наемател. Липсват и други доказателства по делото, че ищецът е предал фактически наемния обект за ползване на ответника и последният да е настаняван фактически със същата Заповед № *** г., респ. че ответникът фактически е обитавал и ползвал процесния имот за процесния период, вкл. и като член на семейството на В. Б., респ. че ответникът Е. М. е живял в жилището заедно с починалата наемателка В. Б., като се установява, че адресът на процесния имот не е регистриран от ответника като негов постоянен и настоящ адрес, видно от справката в НБД "Население" и удостоверението за наследници /л. 72 и л. 21 от делото/. Не е установеното по делото и че след смъртта на титуляра-наемател В. Б. наемното правоотношение е продължило само в лицето на ответника, за да се приеме, че ответникът е наемател на имота по неформален договор за наем. Нещо повече - съгласно § 1 от ДП на НРУУРОЖ "семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак, а ответникът с оглед възрастта му към *** г. – ** години и предвид адресната му регистрация на адрес, различен от процесния, по никакъв начин не отговаря на посоченото в заповедта да е член на семейството на В. Б. по см. на § 1 от ДП на НРУУРОЖ и заедно с нея да е наемател на процесния имот. Вземайки предвид всичко гореизложено, съдът не може да обоснове извод за наличието на отговорност на ответника за плащане на консумативните разноски за 3 процесния имот като наемател, респ. в качеството му на клиент по см. на чл. 149 ЗЕ и чл. 62 от ОУ.

С оглед приетото по-горе е без значение за изхода на спора, но следва да се посочи и че договорът за наем не е абсолютна търговска сделка /чл. 286, ал. 2, вр. с чл. 1, ал.1 ТЗ/, и съгласно субективния критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ сделката не е търговска - по правило основната дейност на общината като орган на местното самоуправление с властнически правомощия не е стопанска и предвид липсата на спекулативна цел при отдаване на общински жилища на граждани с жилищни нужди. Ответникът Е. М. не е поел общо задължение за плащане на консумативните разноски, нито се е задължил изрично да отговаря солидарно за тях за целия обект. Ето защо е неприложим чл. 304 ТЗ, установяващ пасивната солидарност като правило при търговските сделки, нито и чл. 121 ЗЗД, доколкото по делото липсват данни да е била уговорена солидарна отговорност на ответника и такава не е предвидена и в закона.

Не се доказва и хипотезата на 60 ЗН, предвид удостоверението на ПРС, че ответникът Е. М. се е отказал от наследството на В. Б., вписан под № ***г. С отказа от наследство наследникът Е. М. се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството, т.е. отказът има обратно действие от смъртта на наследодателя. Следователно ответникът Е. М., който се е отказал от наследството на починалата В. Б., се изключва от кръга на наследниците, загубва това качество и се счита, че той е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството, поради което и не отговаря за задълженията на наследодателя си по силата на общо наследствено правоприемство.

С оглед на всичко изложено, съдът приема, че ищецът по обратния иск не е доказал, че ответникът е наемател на процесния имот, респ. че ответникът отговаря, защото наследява задълженията на наследодателя В. Б., то между страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба основание – заплащане на договорно задължение по чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД. Това изключва материалната легитимация на ответника по обратните искове и налага отхвърлянето им, съответно – отмяна на решението в частта за уважаването им. Въззивната жалба е основателна.

По разноските:

С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се отмени и в частта за присъждане разноски на ищеца по обратния иск в първата инстанция от 600 лева, доколкото такива не му се дължат.

Ответникът по обратния иск не доказва разноски пред РС (в договора за правна защита и списък по чл. 80 ГПК е посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА), поради което такива не му се дължат. При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА 4 адвокатът на ответника по обратния иск има право на възнаграждение, което съдът определя на 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., което с оглед изхода от спора му се дължи от ищеца по обратния иск изцяло и следва да бъде присъдено с настоящото решение.

Жалбоподателят доказва разноски пред въззивната инстанция общо 25 лв. – заплатена д. т., които му се дължат от въззиваемия община Перник изцяло, предвид основателността на жалбата. При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на жалбоподателя има право на възнаграждение, което съдът определя на 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., което предвид основателността на жалбата му се дължи от въззиваемия община Перник изцяло.

С оглед резултата от обжалването, на въззиваемите община Перник „Топлофикация Перник“ АД не се дължат разноски по въззивното производство. и

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260052/02.09.2020 г. по гр. д. № 01687/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта за осъждане на Е. Р. М., ЕГН ********** да заплати на Община Перник, ЕИК 000386751 сумата 632,49 лв. - неплатена главница за доставена ТЕ за апартамент в *** за периода 01.05.2017 г. - 31.01.2018 г., сумата 59,69 лв. - лихва за забава за периода 09.07.2017 г. - 04.12.2019 г., ведно със законната лихва от заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за осъждане на Е. Р. М. да заплати на Община Перник сумата 600 лв. - разноски в първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: