Решение № 40 от 27.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000505 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, уточнена с молба от 27.10.2025 година, срещу решение № 53/02.10.2025 година по търг. дело № 43/2023 година на Окръжен съд Търговище, в неговата осъдителна част, с което ответникът е осъден да заплати на ищците сумите, както следва: на С. Х. А. за сумата над 130 00 лева до пълния присъден размер от 200 000 лева по предявен частичен иск от 220 000 лева – представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания, от смъртта на нейния съпруг С. Р.

А. – *****, б.ж.на *****, починал на ***** г., в резултат на ПТП предизвикано на 13.08.2022 г., около 00.30 ч., на път І-4 км 211-250, в близост до разклона за с. Божурка, общ. Търговище по посока от гр. София към гр. Варна, след кръстовището за с. Лиляк, от водача лек автомобил модел „БМВ 530 Д“ с peг.

№ ***** – З.Ю.А., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД – гр. София – на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2022 година до окончателното изплащане на задължението – на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ; на Д. А. и на Д. С. А., действаща чрез своята майка и законен представител С. Х. А., за сумите над размера от 130 000 лева до пълните 1 присъдени размери от по 180 000 лева, по предявените частични искове от по 220 000 лева, представляващи застрахователни обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от смъртта на техния баща С. Р. А. – *****, б.ж. на *****, починал на ***** г., в резултат на ПТП предизвикано на 13.08.2022 г., около 00.30 ч., на път І-4 км 211-250, в близост до разклона за с. Божурка, общ.

Търговище по посока от гр. София към гр. Варна, след кръстовището за с.

Лиляк, от водача лек автомобил модел „БМВ 530 Д“ с peг. № ***** – З.Ю.А., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД – гр. София – на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2022 година до окончателното изплащане на задължението – на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Обжалва се и решението по произнасянето, с което ответникът е осъден да заплати на Д. С. А. действаща чрез своята майка и законен представител С.

Х. А., сумата 7 400 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***** година до окончателното заплащане на задължението –застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от загуба на издръжка от нейния баща С. Р. А., за периода от ***** година до 15.09.2025 година, ведно със законната лихва, считано от ***** година до окончателното заплащане на задължението, както и да заплаща сумата в размер по 200 лева месечно – обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи от загуба на издръжка от бащата С. Р. А. – *****, починал на ***** година в резултат на горепосоченото ПТП, предизвикано на 13.08.2022 година от водача лек автомобил модел „БМВ 530 Д“ с peг. № ***** – З.Ю.А., застрахован по ЗЗ „Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД гр. София, считано от 15.09.2025 година до навършване пълнолетие на ищцата Д. С. А. на 26.09.2034 година ИЛИ до настъпването на причина за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва от 15-то число на съответния месец – на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 45 от ЗЗД.

Въззивникът намира решението в обжалваните части за незаконосъобразно. Размерът на присъдената на всеки от ищците главница, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди се смята за завишен и определен в разрез с принципа за справедливост. Конкретно обезщетение в размер от по 130 000 лева, се приема за адекватен и съответен на конкретните факти и установявания по спора. Твърди се от въззивника, че обезщетения над тези размери не съответстват на съдебната практика, при подобни хипотези. На следващо място се оспорва претенцията за присъдена издръжка на Д. А. под формата на пропусната полза за минал период в размер на 7 400 лева, като недоказана по основание и размер. Твърди се че ищцата не е успяла да докаже със сигурност настъпването на пропуснатите за нея ползи, в резултат на деликтното правоотношение. Възразява се че първата инстанция неправилно е определила размера на доходите на загиналия й баща (2000-2500 евро на месец), позовавайки се единствено на гласни доказателства. На тези 2 аргументи се гради и тезата на въззивника за недоказаност за изплащане на месечна издръжка, до навършване пълнолетие на ищеца Д. С. А..

Присъденият размер от по 200 лева всеки месец, до навършване пълнолетие на ищцата се оспорва като необоснован. Иска се отмяна на решението в обжалваните дялове и присъждане на разноски направени в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 КЗ е постъпил писмен отговор от ищците по спора. Въззивната жалба се счита за неоснователна и се иска същата да се остави без уважение, като се излагат подробни съображения в насока, че присъдените размери на обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде намаляван, доколкото въззивникът не се позовава на никакви относими факти за подобно произнасяне. Постановеното решение се намира за справедливо, поради правилно приложена разпоредба на чл. 52 ЗЗД и взети предвид всички относими по делото факти, размерът на застрахователното покритие към датата на произшествието и съдебната практика. По отношение претърпените болки и страдания препраща към събраните СПЕ и гласни доказателства в производството. Оспорват се твърденията за липсата на основание и доказване на претенцията за издръжка дължима на Д. С. А.. Сочи се, че вредите под формата на дължима от родител издръжка подлежат на обезщетяване, понеже са пряка и непосредствена последици на непозволеното увреждане, а размерът на следващото се обезщетение под формата на издръжка е обоснован и с обстоятелството, че детето не е получило наследствена пенсия. Твърди се, че липсва основание да се откаже присъждане на обезщетение за бъдещ период, защото са се осъществили основанията за неговото възникване.

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, са докладвани постъпили от страните молби, в които те са изразили становище по спора. Поддържат се въззивната жалба и подадения писмен отговор на направените в тях основания. Страните са отправили насрещни искания по разноските, като на въззиваемата страна е предоставена адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, разгледани са кумулативни искове по отправена пряка претенция срещу застраховател за овъзмездяването на вреди от настъпило застрахователно събитие.

Предметът на спора е очертан с въззивната жалба. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта - в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. В настоящата хипотеза са въведени оплаквания свързани с правилността на крайния съдебен 3 акт. Така на въззивен контрол подлежи решението в неговите осъдителни части, съответно за размерите на определените обезщетения за понесени от ищците С. Х. А. неимуществени вреди, за горницата над 130 000 лева до присъдените 200 000 лева, на ищците Д. А. и Д. С. А. за горниците над 130 000 лева до присъдените 180 000 лева, както и по отношение на ищцата Д. С. А. за присъдените в нейна полза имуществени вреди и заплащане на обезщетение под формата на издръжка. В останалите части решението, като необжалвано, е влязло в законна сила.

Страните в настоящото производство не спорят по отношение осъществения състав на функционалната отговорност на застрахователя (легитимацията на ищците, механизмът на ПТП, настъпилите вследствие на същото вреди – смъртта на С. Р. А., вината на деликвента, застрахован при ответния застраховател). Осъществена е предпоставката по чл. 380, ал. 1 КЗ.

Възраженията, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 НК и наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат не се поддържа пред настоящата инстанция. Основният спорен въпрос в производството е свързан със справедливия размер на обезщетение, съобразно чл. 52 ЗЗД и основателността на исковата претенция на ищцата Д. С.ова А., по чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 143, ал. 2 СК. В тези предметни рамки следва да е въззивното произнасяне.

Ищците обосновават активната си материалноправна легитимация да претендират обезщетение за смъртта на С. Р. А. в качеството си на наследници по закон на починалия, съответно неговата съпруга и двете му деца. На установяване в процеса подлежат претърпените болки и страдания от ищците, вследствие на застрахователното събитие и размера на обезщетението за имуществени вреди, съобразно даваната от родителя издръжка на детето (Д.

А.), при предявен иск за вреди, основан на лишаването от издръжка поради смъртта на този родител.

По размера на обезщетението за понесени неимуществен вреди от ищците:

За преценката относно отражението, което произшествието е дало върху живота на ищците, данни носят събраните по делото подробни гласни доказателства (св. Б. и св. А. л. 387 – л. 395 от първоинстанционното дело ), които са последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал, поради което настоящия състав им дава пълна вяра, както и изслушаната СПЕ. От доказателствата се установява, че за всички членове на семейството смъртта на С. А. е била неочаквана, внезапна и шокираща. Ищцата С. А. е загубила своя съпруг, Д. А. е навършил ***** към момента на ПТП, а Д. А. е била малолетна – на 6 години. От гласните доказателства става ясно, че загиналият, заедно с първата ищца е бил изградил задружно семейство, което за него е било житейски приоритет, а за издръжката на членовете му се грижел основно той, като работел предимно в чужбина. При завръщането си в България от чужбина, бащата прекарвал 4 максимално време със семейството си, обичал да бъдат заедно, да поддържа близки отношения със сина и дъщеря си, като дори си вземал неплатен отпуск от работа, за да бъде повече време със семейството си. Така се налага извода, че въпреки работата на бащата в чужбина, семейството запазило силната си връзка. Установява се също, че когато със съпругата си живели в Турция, С. споделил на св. Б., че печели около 4000-4500 долара месечно. Там се е родил и синът им Д., който бил „чакано дете“, според св. Б.. Макар и да се налагало С. да работи в чужбина, близките отношения между съпруг и съпруга се запазили, непрекъснато са осъществявали контакти по телефон и други методи за комуникация. Свидетелят сочи, че съпрузите непрекъснато правели планове за бъдещето – за общ дом, който закупили около 2005 година, в който устроили живота си и този на децата им, а впоследствие живеели много задружно. Св. А. сочи, че загиналият планирал да изненада съпругата си за рождения й ден с почивка, което било осуетено от катастрофата.

Съгласно заключението на допуснатата психологична експертиза (СПЕ), в емоционално отношение у ищцата С. е налице продължителна реакция на скръб, с висока емоционална интензивност, като липсват данни за психотични симптоми, но емоционалната болка е дълбока и устойчива. Сочи се от експерта, че загубата на съпруга й е променила цялата динамика на нейния живот, като тя продължава да преработва мъката, да се опитва да възприеме и да преживее случилото се. Друга емоционална тежест е и че тя остава единствен родител, основна опора за двете им деца, което и внася допълнително стрес и емоционално натоварване, доколкото трябва да поеме ролята на двамата родители, което в комбинацията с личната скръб, възпрепятства адаптацията към случилото се и задълбочава нейната лична скръб. Според вещото лице загубата ще я съпътства през нейния жизнен път, макар и с различен интензитет във времето.