Определение № 1043 от 10.04.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

№

1043 гр.Бургас, 10.04.2020г.

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на девети март две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №33 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.423 от ГПК.

Образувано е по постъпило възражение с вх.№18794/25.11.2019г., подадено от „Мария-Анна“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Богориди“ №11, представлявано от управителя Марина Павловна Казачкова, чрез пълномощника адв. Веселина Балбазанова - БАК, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2836/29.07.2019г. по ч.гр.д.№6078/2019г. на Бургаски районен съд.

Твърди се, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2836/29.07.2019г. по ч.гр.д.№6078/2019г. на Бургаски районен съд, е издаден изпълнителен лист №4124/08.10.2019г., с който „Мария-Анна“ ЕООД е осъдено да заплати на Етажната собственост на собствениците на многофункционална сграда „Марак 2“, сумата от 432,58 лв. – сборна главница от вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за месеците март, април, май и юни 2019г., сумата от 126,22 лв. – сборна главница от вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за месеците март, април, май и юни 2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението – 26.07.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 386,13 лв. – разноски по делото. Посочва се, че за издадената заповед длъжникът научил с получаване на поканата за доброволно изпълнение на 18.11.2019г., по изпълнително дело №20192120400917 по описа на ДСИ при БРС за заплащане на сумите по изпълнителния лист. Твърди се, че в процедурата по връчване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ненадлежно връчване и невъзможност длъжникът да узнае за издаването ѝ, съответно да направи възражение. Сочи се, че районният съд е приел, че заповедта е връчена на основание чл. 50 от ГПК, без да е конкретизирано за коя от двете хипотези става въпрос. Изложени са съображения, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.50 от ГПК.

Твърди се, че заповедта е била връчена чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника, като се оспорва обстоятелството, че длъжностното лице е посетило три пъти адреса на дружеството на посочените дати, тъй като по делото няма съобщения, които да удостоверяват такива посещения.

Оспорва се като невярно удостоверяването на длъжностното лице, че няма достъп до сградата, че вратата е заключена непрекъснато, както и че няма звънци.

При изложените оплаквания се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК за приемане на възражението. Иска се спиране на изпълнението на заповедта и връщане на делото на БРС за изпращане на съобщение с указания по чл. 415 от ГПК. Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, който ще установява факти, свързани с наличието на достъп до адреса на управление на дружеството. Иска се да бъдат приети като писмени доказателства по делото: покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20192120400917 по описа на ДСИ при БРС, с разписка за връчване на 18.11.2019г. снимки на сградата, входната врата и звънеца, монтиран на същата. Моли се съда да изиска и присъедини към настоящото дело ч.гр.д. №6078/2019г. по описа на БРС.

В законоустановения срок заявителят е изразил становище за неоснователност и недопустимост на възражението. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Излагат се съображения, че в случая е налице хипотезата на чл.50, ал.2 от ГПК. Сочи се, че длъжникът е погасил задължението си по издадената заповед още преди да узнае за образуването на изпълнително производство и издадената заповед за изпълнение – на 08.11.2019г. е заплатил сумата от 1000 лв., покриваща задължението по заповедта и част от разноските. Иска се от съда да отхвърли възражението.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

С Разпореждане №118/09.01.2020г., на жалбоподателя са дадени указания да уточни дали претендира спиране по смисъла на чл. 423, ал.2 или по смисъла на чл.423, ал.3, изр.2 от ГПК.

С молба от 27.01.2020г. жалбоподателят е заявил, че претендира спиране на основание чл. 423, ал.3, изр.2 от ГПК, в случай, че бъде прието възражението, с крайния съдебен акт.

С Определение №390/30.01.2020г., окръжният съд е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочил го е за 09.03.2020г. и е допуснал един свидетел на „Мария-Анна“ ЕООД, при режим на довеждане.

В съдебно заседание за подалото възражението дружество „Мария – Анна“ ЕООД, се явява управителят Марина Павловна Казачкова лично и с адв. Балбазанова и адв. Станкова, които поддържат възражението.

В съдебно заседание за ответника по възражението - ЕС на собствениците в многофункционална сграда „Марак 2“, се явява адв. Фотева, която оспорва възражението.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

На 26.07.2019г., Етажната собственост на собствениците в многофункционална сграда „Марак 2“, с адрес: гр. Несебър, к.к.

Слънчев бряг – Запад, кв. „Пясъците“ №188, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Македония“ №61-63, офис 1, чрез адв. Фотева - пълномощник, със законен представител „Марак девелопмънтс БГ“ ЕООД, ЕИК:*********, чрез управителя Ричард Кеъри Еймс, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Мария-Анна“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“ №11, със законен представител Марина Павловна Казачкова, за заплащане на сумата от 558,78 лв., от които 432,58 лв. – главница, представляваща вноски за управлението и поддържането на общите части на сградата за месеците март, април, май и юни 2019г., съгласно решение на ОС на ЕС „Марак 2“, взето на 07.03.2019г.; 126,22 лв. – главница, представляваща вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за месеците март, април, май и юни 2019г., съгласно Решение на ОС на ЕС на „Марак 2“, взето на 07.03.2019г., ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в общ размер от 386,13 лв., от които: 25 лв. – държавна такса, 1,13 лв. – такса за извършване на плащането и 360 лв. – адвокатски хонорар, като е посочено, че паричното вземане произтича решения на ОС на ЕС на сграда „Марак 2“, взети на 07.03.2019г. Ангажирани са доказателства.

На 29.07.2019г. е издадена Заповед №2836 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Мария – Анна“ ЕООД, да заплати на ЕС на собствениците в многофункционална сграда „Марак 2“, следните суми: 432,58 лв. – сборна главница от вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за месеците март, април, май и юни 2019г.; 126,22 лв. – сборна главница от вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за месеците март, април, май и юни 2019г., ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на подаване на заявлението – 26.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в общ размер от 386,13 лв., от които: 25 лв. – държавна такса, 1,13 лв. – такса за извършване на плащането и 360 лв. – адвокатски хонорар.

След издаване на процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д.

№6078/2019г., по описа на Районен съд Бургас, съдът е изпратил препис от същата на длъжника. В заповедта са били дадени указания към длъжника, че има възможност да подаде писмено възражение и ако същото бъде подадено в двуседмичен срок, то заповедта няма да влезе в сила, а ако длъжникът не изпълни задължението си или ако не подаде възражение в двуседмичния срок, то заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

Видно от намиращото се по делото уведомление до длъжника връчителят е удостоверил, че адресът е посетен на 31.07.2019г., 10.08.2019г. и 29.08.2019г. Отразено е, че вратата е постоянно заключена, връчителят няма достъп до сградата, няма пощенска кутия, няма звънци, както и че не може да се установи дали има такова дружество на адреса. На 29.07.2019г. е залепено уведомлението на входната врата. Указано е на длъжника, че в двуседмичен срок, считано от 30.08.2019г., следва да се яви в канцеларията на Районен съд Бургас за получаване на съобщение, както и че ако не стори това в дадения му срок, книжата ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени. Съдът е приел, че уведомлението е редовно връчено на 16.09.2019г, на основание чл.50 от ГПК /без да посочва коя алинея на чл.50/. Разпоредил е делото да се докладва след изтичане на срока по чл.414 от ГПК.

С Разпореждане от 07.10.2019г., след като е счел, че срокът за подаване на възражение е изтекъл и такова по делото не е постъпило, съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на влязлата в сила Заповед №2836 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.07.2019г., по ч.гр.д. №6078/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

Във връзка с оспорването на редовността на връчването на процесната заповед, въззивният съд е допуснал доказателства - един свидетел при режим на довеждане – А.И.К..

От показанията му се установява, че е управител на руския информационен център и работи с рускоговорящи хора в България, като ги подпомага юридически и води счетоводството им. Посочва, че дружеството-длъжник, както и неговият управител, в качеството си на физическо лице са негови клиенти. Заявява, че дружеството е регистрирано с негова помощ, на адреса на руския информационен център – „Богориди 11“. Свидетелят посочва, че офисът се намира на първия и втория етаж, както и че в работно време вратата е отключена. Твърди още, че на вратата е монтиран звънец, който е свързан с мобилните телефони на служителите от офиса и когато някой звънне, те получават съобщения. Посочва, че в работно време вратата е отключена и всеки може да влезе, а в извънработно време, ако някой позвъни, служителите получават съобщения на мобилните си телефони. Според свидетеля през месец август е имало служители в офиса, като тогава офисът е работил с удължено работно време.

Посочва, че постоянно получава поща за дружеството „Мария-Анна“ и за всички клиенти. Заявява, че на вратата няма табела с името на дружеството „Мария-Анна“. Твърди, че през август 2019г. е бил в България, ходел е на работа и не е виждал залепени съобщения на входната врата. Не може да посочи колко дружества са регистрирани на този адрес. Според показанията му, автоматът на външната врата не работи и всеки може да отвори. Посочва, че няма пощенска кутия, но всички съседи знаят за този адрес и когато има поща за адреса, съседите я приемат.

При така приетото от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможността на оспори по реда на чл.414 от ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4/ длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК. В настоящия случай няма депозирани жалби по чл.413, ал.1 и чл. 419, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаването за заповедта за изпълнение. С оглед датата на връченото съобщение от ДСИ при Районен съд Бургас – 18.11.2019г., се налага изводът, че възражението, подадено пред БОС на 25.11.2019г., по което е образувано настоящото производство пред въззивния съд, е подадено в законоустановения едномесечен срок.