Определение № 775 от 16.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. София, 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002902527 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Буллхоумс“ ЕООД против решение № 396/07.07.2025г. по гр.д.№ 2/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 11224/12.09.2024 г. по т.д.№ 383/2023г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на „Бакарди 83„ ЕООД сумите : 35 216 лева – цената на необорудван модел за хипербарна камера, паспорт зав. № 108/2018г., 1 176 лева - разходи за доставка на модула и 720 лева – възнаграждение за изготвяне на идеен проект за изграждане на хипербарен център, включващ модула, като платени на отпаднало основание, поради разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба, както и 453,59 лева – обезщетение за забава върху претендираната главница, за периода 10.01.2023г. – 22.02.2023г., на основание чл. 86 , ал. 1 ЗЗД.

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства - поотделно и всъвкупност и установимите от тях факти, както и поради непроизнасяне по всички доводи и възражения на страната. Погрешните фактически констатации са довели до погрешни правни изводи, като по начало липсва надлежно мотивиране на съдебния акт. Страната акцентира на следните, неотчетени от въззивния съд обстоятелства, които свидетелстват, че ищецът е договарял с ответника точно за доставената му конкретна вещ: 1/ ищецът е затаил установеното по делото обстоятелство, че освен въз основа на обява в OLX / публична оферта и реклама в интернет / е сключил неформалния договор за покупко-продажба на хипербарната камера и след посещение по местосъхранението й, в търговския обект на продавача - ответник в с.

Главиница, на 01.11.2022г.. Никъде в настоящото, нито в производството по обезпечаване на доказателства или по обезпечаване на исковете, ищецът не 1 сочи, че договорът е сключен след оглед на мостра. Напротив, позовава се на рекламирането на продукта по интернет и сделка по телефона. Твърдението на ищеца – основание за разваляне на договора – че състоянието на доставената камера не отговаря на обявеното й състояние - нова и неизползвана – предполага, според касатора, купувачът да не е виждал модула, нито изложена мостра, с която да го сравни; 2/ невярно е твърдението на ищеца, че фактурите за модула са му предадени след доставката – видно от платежни нареждания с дати в периода 25.10.2022г. – 28.11.2022г.; 3/ доказателство, че е договарял за конкретната камера е електронно писмо от 25.10.2022г., описано с приложения - паспорт на модула и снимки, т.е. още към 25.10.2022г. ищецът е разполагал с паспорта на модула; 4/ нарочен пропуск на ищеца да представи всички снимки от офертата в интернет - липсват снимки № 2,6,7,10 и 12 от предложението в интернет - това, според касатора, изключва годността на снимковия материал като доказателствено средство ; оспорва годността му и по принцип - неясно от снимките е в кой период са публикувани обявите и на коя интернет страница. Касаторът счита, че свидетелските показания не са възприети с резервата на чл. 172 ГПК / досежно свидетелите на ищеца / и критично ; за сметка на това не са съобразени значими факти от показанията на свидетелите на ответника

/ св. У. и св. И. / - договарянето на допълнителни заваръчни, бояджийски и монтажни услуги по изграждане на хипербарния център, според касатора установявали, че модулът не е бил негоден нито поради корозия, нито поради друга причина. Именно предвид установената / вкл. от СТЕ / поредност в извършването на тези действия, спрямо антикорозионно покритие на целия модул и монтирането на стъкла, поставяне на уплътнения и регулиране на вратата на камерата, необоснован е изводът, че липсата на стъкла, уплътнения и дребна корозия съставляват съществени недостатъци на доставената вещ – частите от заключенията на СТЕ, на които се основава този извод, не следва да се кредитират, поради противоречие с обясненията на вещо лице Л. в открито съдебно заседание и с оглед житейската логика. Установена е идентичност между вписаното в паспорта на модула и самия модул – конструкцията е изпълнена по поръчка № 2122, със зав. № 108 и дата на производство април 2018г. и протоколи с № 239-241/17.04.2018 г. се отнасят до процесната вещ. Съдът не е отчел и че описаните в инвентарната ведомост на ответника активи не включват други модули или хипербарни камери. Така посочените доказателства и установимите от тях, според касатора, обстоятелства съдът е игнорирал или възприел превратно, с което е достигнал до неправилните изводи, че : страните са сключили неформален договор за покупко-продажба на необорудван модул за хипербарна камера, не и на конкретния такъв със заводски № 108. Според касатора е доказано възражението му, че е закупен именно доставения на ищеца модул. Неправилно съдът е приел липса на спор, че предлаганата от ответника за закупуване камера / модул / е предлагана като нова - не е установено авторството му на представените от ищеца доказателства под № 8 по описанието в исковата молба / лист 82-98 по делото – снимки /. Не установяват договаряне доставката на нов модул и показанията на св. К. и св. Ш.. Индивидуализацията му със зав. № 108 от ищеца 2 обосновава извод, че е договаряно за същия, а не за модул от същия вид.

Освен това, под нов следва да се разбира неупотребяван модул, считано от произвеждането му, какъвто е доставеният / показания на св. И. и св. У. и пояснения на вещо лице Л. в с.з от 13.06.2024 г., според което „от техническа гледна точка модулът е нов„ /. Липсата на изначално признание на ищеца, за извършен оглед в с. Главиница, предходно на сключване на договора, и непредставянето на всички снимки от офертата в интернет, са целели, според касатора, осуетяване на доказването, че е договаряно за конкретната доставена от ответника вещ. Оспорва се извода на съда, че се касае за два различни модула – със заводски № 108/2018г. / договарян с ищеца / и № 239/17.04.2018г., под който номер фигурира във фактурата на ответника за закупуването му от производителя – „Завод за стоманени конструкции„ ООД / този номер и дата носи един от протоколите за контрол на модул зав. № 108 на завода – производител, откъдето е установимо, че се касае за фактическа грешка в индивидуализацията /. До обратен извод въззивният съд би достигнал, ако бе съобразил всички събрани доказателства, в частност и становище на вещо лице П. в с.з. от 28.12.2023г., изявления на вещо лице Л. / стр.263 по номерацията на делото / и посочването в офертата, на която се позовава ищецът, че камерата е произведена от ОксиМакс – ЗСК, при идентично лого на английски език / OxyMax / върху вещта. Протоколите за контрол на завода - производител установяват годността на вещта, т.е. на доставения модул със заводски номер № 108/2018г., към момента на доставката му на ищеца. Касаторът твърди непълнота и неяснота до степен на пълна неразбираемост на мотивите и оттук на формираната воля на съда.

Неясно намира и мотивирането на извода за установени, при това съществени, недостатъци на доставената вещ, като основание за разваляне на договора, при паралелен коментар за доставяне на вещ, различна от договорената и прието основание на иска чл. 195, ал. 1, пр. първо вр. с чл. 87, ал. 3 вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Според касатора, двете основания за разваляне / поради доставяне на различна от договорената вещ и поради доставяне на вещ с недостатъци / са несъвместими основания за разваляне на договора за покупко-продажба, тъй като при доставка на различна от договорената вещ, на основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД купувачът има други правни възможности, но не и разваляне на договора.

Въззивното решение се обжалва и в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, с която в тежест на касатора, респ. в полза на „Бакарди 83„ ЕООД, са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 374,34 лева и за производството по чл. 207 ГПК, в размер на 2 547,63 лева, но само като последица от промяната на правния резултат във въззивна инстанция, реда за което е производство по чл. 248 ГПК.

Ответната страна - „Бакарди 83„ ЕООД – не е депозирала отговор.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

3

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът „Бакарди 83“ ЕООД твърди, че въз основа на оферти в интернет, за продажба на модули за хипербарна камера, установил контакт с представител на ответното дружество „Буллхоумс„ ЕООД – С. У. - и провел преговори „най – вече по телефона„, за доставка на необорудван модул на хипербарна камера. По предложение на У. постигнали съгласие ответното дружество да изработи и проект за хипербарен център, при обща цена за модула и проекта 37 112 лева, от които 35 216 лева - цената на необорудвания модул на хипербарна камера, 1176 лева – цена на доставката й до гр. Банско и 720 лева – за изработване проект за хипербарен център. Ищецът твърди, че на 01.12.2022г. му е доставен модул, по паспорт със заводски № 108/2018г..

Твърди, че офертата в интернет предлагала продукта като нов и че с ответника са сключили договор за доставка на нов модул, но доставеният – от трето лице – превозвач, без придружаващи документи за вещта / сертификат за качество и годност /, бил стар, корозирал, а впоследствие е установено, че е доставен и с „несъответстващи елементи“. Ищецът сочи, че възразил срещу разтоварването на вещта, но превозвачът отказал да я върне на изпращача, тъй като отговарял единствено за транспортирането й до ищеца.

След консултация с техник установили, че капсулата не можела да се затваря херметически, предвид „процепите на люковете„ / не се затварят плътно /, компрометирано било и затварянето на вратата / нужно било да се регулира /.

Състоянието на доставената вещ не отговаряло на обявеното – да е нова, като сами по себе си недостатъците на капсулата не подлежат на отстраняване, така че да стане годна за употреба по предназначение – с безопасно поставяне под налягане. Ищецът твърди, че на това основание отправил до ответника уведомление за разваляне на договора за покупко-продажба на модула / неколкократно, успешно връчено на 04.01.2023г., чрез ЧСИ, на Цветелина Грозданова, като пълномощник на управителя Петър Грозданов /. Инициирал е и производство по обезпечаване на доказателства – ч.гр.д.№ 1313/2022 г. на Районен съд – Разлог. Самият ищец твърди, че разваля договора, тъй като доставената му вещ не е нова, съгласно договореното, а независимо от това, с констатираните недостатъци не е годна да се използва по предназначение и в качеството на употребявана / стр.4, пар. първи на исковата молба /.

Претендира се и обезщетение за забава, за периода от изтичане едноседмичния срок, даден с уведомлението за разваляне на договора и до предявяване на исковата молба, в размер на 453, 59 лева. С исковата молба ищецът представя предоставените му от ответника протоколи за контрол № 239 – 241 от 17.04.2018 г. на „Завод за стоманени конструкции“ ЕООД / контрол с проникващи течности, пневматични и хидравлични изпитвания /, с посочен обект за изпитване в същите – резервоар за въздух с работно налягане 4,5 бара, зав. № 108, поръчка № 2122. Изпитванията са преминали успешно.

Протоколите са част от паспорта за модул със заводски номер № 108, доставен от ответника на ищеца. Гаранционната карта на резервоар за въздух със заводски № 108, поръчка № 2122, издадена през април 2018г., посочва 4 гаранция на производителя 36 месеца, считано от деня на закупуване.