Решение № 46 от 15.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. В., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20233100101242 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

45 от ЗЗД от И. И. И., ЕГН **********, гр. В., ул. „**** , против С. И. М., ЕГН **********, жив. в гр. В., ж.к. „****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, вследствие на неправомерното поведение на ответника, а именно нанесената му средна телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в счупване на челюст - лява ябълковидна /зигоматична/ кост, извършено на 11.08.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на Д.ието - 11.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2252,05 /две хиляди двеста петдесет и два лева и пет ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медикаменти /32.05 лева/, такси за медицински услуги /220лв./, както и заплатено адвокатско възнаграждение за наказателното производство /2000лв./, ведно със законната лихва от датата на причиняването им - 1

11.08.2020г. /?/ до окончателното изплащане на сумата.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

В исковата молба се твърди, че на 11.08.2020г. в гр. В. С. И. М. чрез нанасяне на побой причинил на И. И. И. средна телесна повреда, изразяващи се в счупване на челюст - лява ябълковидна /зигоматична/ кост, като Д.ието е извършено по хулигански подбуди. Образувано е било ДП № 1219/2020г. по описа на 2 РУ-В. и пр. пр. № 13035/2020г. по описа на Района прокуратура В.. На обвиняемият М. му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е бил внесен и обвинителен акт. Образувано е било по НОХД № 1268/2023г., 4-ти състав по описа на Районен съд - В.. С протоколно определение № 377/ 31.05.2023г. председателят на състава е одобрил постигнато споразумение между страните. Подсъдимия М. се е признал за виновен по така повдигнатото обвинение и е приел да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок 10 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи с изпитатели срок от 3 години.

За времето от получаване на травматичното увреждане до настоящия момент, ищецът е търпял и продължава да изпитва следните болки и страдания:

Непосредствено след нанасянето на побоя започнал да изпитва силна болка в лявата част на главата и челюстта. За период от около 6 месеца не можел въобще да спи на лявата част на главата. При движение на челюстта, изпитвал много силна болка. Не можел да яде твърда храна, защото не можел да дъвче. Болката била пулсираща, силна и продължителна. До шестия месец се хранел с почти течна храна. Не можел да пие студени напитки. След шестия месец започнал да приема твърда храна, но дъвченето било болезнено.

Към настоящия момент когато дъвче се получава едно прищракване в челюстта, което предизвиква моментна силна болка, която в последствие отминава.

Освен физическите неудобства, свързани с продължително лечение, ищецът претърпял и силен емоционален стрес. След побоя започнал да сънува кошмари. Нямал пълноценен сън. Отивал на работа изморен и непълноценен.

Социалният му жИ.т се променил. Започнал да не излиза от дома си през 2 почивните дни. Същият към момента се страхува случилото се да не се повтори пак.

Претендира възстановяване на разходите, които е направил във връзка с установяване и лечение на травмата и във връзка с воденото наказателно производство, както следва:

2000.00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита, платени съгласно Договор за правна защита от 03.04.2023г.

120.00 лева - скенер на главата без контраст, платени с Фактура № **** от УМБАЛ „Св. М." ЕАД-В.

25.00 лева - панорамна снимка, платена Фискален бон № **** от „АИППМПДМ Панорама"ЕООД-В.

40.00 лева - Медицинско удостоверение от Съдебна медицина, платени с Фискален бон № **** от МБАЛ „Св. А."АД-В.

32.05 лева - медикамент „Ксилометазолин" и медикамент „Аугментин", платени с Фактура № **** от ,3аленс ЕООД-В.

35.00 лева - преглед при Д-р М.И.Д., плетени с Фактура № **** от УМБАЛ „Св. М." ЕАД-В.

В срока по чл.131 от ГПК НЕ Е постъпил писмен отговор от ответника.

В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването им, а ответникът с писмена молба моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие и да бъде взето справедлИ. решение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.

За да бъде уважен иск по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъдат доказани всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а именно: протИ.правно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и протИ.правното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал. 2 от 3

ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.

Ответната страна в конкретния случай не оспорва фактите по делото, не оспорва и предпоставките за възникване на деликтната отговорност, вкл. вината си. Предвид апела му за постановяване на справедлИ. решение, съдът намира, че се оспорва единствено размера на иска за неимуществени вреди, който се определя по реда на чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедлИ.ст.

Предвид неоспорените от страните факти и видно от приложеното по делото протоколно определение от протокол № 377/31.05.2023г. по НОХД № 1268/2023г. на ВРС, 4 състав, е одобрено постигнатото споразумение между страните по делото, съгласно което С. И. М., ЕГН **********, жив. в гр. В., ж.к. „****, се признава за виновен за това, че на 11.08.2020г. в гр. В. причинил средна телесна повреда на И. И. И., изразяваща се в счупване на челюст - лява ябълковидна /зигоматична/ кост, като Д.ието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК ще изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК, се ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на споразумението в сила.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието, вкл. това дали е извършено Д.ието, неговата протИ.правност и виновността на дееца. Споразумението в наказателното производство има силата на влязла в сила присъда. Следователно настоящият граждански съд е длъжен да приеме, че С. И. М. е извършил Д.ието: на 11.08.2020г. в гр. В. е причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда на И. И. И., изразяваща се в счупване на челюст - лява ябълковидна /зигоматична/ кост, че същото е протИ.правно, както и че вината за Д.ието се носи от С. И. М.. В конкретния случай присъдата обхваща и доказване на вредите - средна телесна повреда, причинена на И. И. И., изразяваща се в счупване на челюст лява ябълковидна /зигоматична/ кост и причинно-следствената връзка между протИ.правното Д.ие /извършения побой/ и вредите /счупването на челюстта/, доколкото вредите се явяват съставомерни /обхващат се от състава на конкретния вид престъпление/.

Поради това всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а именно: протИ.правно поведение, вреди, причинна връзка 4 между вредите и протИ.правното поведение и вина, се явяват доказани.

По размера на неимуществените вреди:

По делото е приета и изслушана СМЕ, съгласно заключението на която се установява, че на 11.08.2020год. св. И. И. И. е получил счупване на лява зигоматична кост, кръвонасядания и травматични отоци по лицето, кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на лицето. Счупването на лява зигоматична кост обуславя трайно затруднение във функцията на дъвченето за период не помалък от 2,5 месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та, отзвучават за период от около 2-3 седмици. Проведено е лечение с обезболяващи, антибиотици. Към настоящия момент възстановителният период е приключил, няма данни за възникнали усложнения, които да водят до затруднения във функцията на дъвченето. В с.з. вещото лице сочи, че при някои твърди храни може да се изпита дискомфорт в рамките на 6 месечен период от травмата. Сочи още, че ищецът към настоящия момент изпитва дискомфорт - изтръпване в областта на лявата буза и подхода към долния клепач на лявото око. Тези оплаквания са медицински оправдани, доколкото от мястото на травматичното увреждане излизат черепно мозъчни и сетивни нерви.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Д.СТ.Д. и М.ПЛ.Д., без родство и дела със страните. Св. Д. сочи, че видял ищеца няколко месеца след инцидента, около четири, пет месеца след него. При тази среща И. му се оплакал, че още го боли челюстта и че трудно хапва. Св. Д., колега на ищеца, го видял два дни след инцидента, когато той се върнал на работа. Имал травма по лицето и нещо като шевове. Споделил, че не може да се храни, а също и че го боли окото. Направило му впечатление, че след инцидента И. обядвал по-мека и по-течна храна за около месец. Не е споделял дали все още изпитва дискомфорт в областта на челюстта.

От всички събрани по делото доказателства, се установява, че ищецът е претърпял интензивна физическа болка и страдание в следствие на причинената травма на челюстта, която е отшумяла в рамките на два-три месеца и по-леки болки в продължение на до шест месеца след увреждането.

5

Било е първоначално възпрепятствано, а в последствие затруднено дъвченето.

Към настоящия момент същият изпитва спорадични болки – изтръпване в областта на лявата буза и подхода към долния клепач на лявото око.

Не се доказват твърдените увреждания на психиката на ищеца.

Съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за посочените неимуществени вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД, е 26 000лв. За посочената сума искът по чл. 45 от ЗЗД се явява основателен, като следва да бъде отхвърлен за разликата от 4000лв.

Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Поради това законната лихва започва да тече от датата на увреждането, а именно 11.08.2020г.

По въпроса за имуществените вреди:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецьт е заплатил сумата от 2000.00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита, съгласно Договор за правна защита от 03.04.2023г., който договор служи за разписка за заплатената сума. За медицински разноски е заплатил сумата от 25.00 лева - панорамна снимка, платена Фискален бон № **** от „АИППМПДМ Панорама"ЕООД-В., сумата от 40.00 лева - Медицинско удостоверение от Съдебна медицина, платени с Фискален бон № **** от МБАЛ „Св. А."АД-В., сумата от 120.00 лева - скенер на главата без контраст, платени с Фактура № **** от УМБАЛ „Св. М." ЕАДВ., сумата от 32.05 лева - медикамент „Ксилометазолин" и медикамент „Аугментин", платени с Фактура № **** от Валенс ЕООД-В., сумата от 35.00 лева - преглед при Д-р М.И.Д., плетени с Фактура № **** от УМБАЛ „Св.

М." ЕАД-В..

Няма оспорване, че тези плащания са извършени от ищеца във връзка с лечението на вредите от конкретното увреждащо събитие от 11.08.2020г., а това се предполага и от датите на сторените разходи. Намаляването на имуществото на ищеца следователно е в причинно-следствена връзка с протИ.правното Д.ие, извършено от ответника, поради което той следва да отговаря за него. С оглед горното и искът за имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.