Решение № 529 от 25.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. София , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000500081 по описа за 2021 година при участието на секретар Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 3820 от 29.06.2020 г. по гр.д.

1788/2018 г. на СГС, ГО, 7 състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 261033 от 04.11.2020 г. :

- е осъдил „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на А. М. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 8 000 /осем хиляди/ лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие от 17.07.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в частта за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв., както и претенцията за законна лихва в периода от 13.12.2017 г. до 27.01.2018 г.

- е осъдил „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на С. М. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 6 400 /шест хиляди и четиристотин/ лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие от 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.01.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в частта за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. както и претенцията за законна лихва в периода от 13.12.2017 г. до 27.01.2018 г.

С решението ответникът застраховател е осъден да заплати на ищците 150 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за разноски, на адвокатско дружество „В. и Б.“ за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 741, 77лв. с ДДС и по сметка на СГС сумата 576 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

1

Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 421 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Срещу решението в отхвърлителната част е подадена въззивна жалба от А.М.. В нея се поддържа, че обезщетението от 10 000 лева е занижено предвид уврежданията, както и че намаляването му до 8000 лева е неправилно, тъй като не е налице принос на ищцата като пътник в каруцата.

Срещу решението в осъдителната част по отношение на двамата ищци е подадена въззивна жалба от „ОЗК Застраховане“ АД, като се излагат съображения, че не е налице деликт, евентуално, че обезщетенията са завишени,а приносът - занижен.

На въззивната жалба на застрахователното дружество е постъпил отговор от ищците, в който се поддържа нейната неоснователност.

Постъпила е частна жалба от адвокат В. срещу решение № 261033 от 04.11.2020 г. в частта му с характер на определение по чл. 248 ГПК с искане за присъждане на по-високо възнаграждение за първата инстанция предвид факта, че то следва да се определи за всеки от исковете поотделно.

Страните не са направили доказателствени искания.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че 07.07.2017 г. около 08.00 часа на път II - 84, км.

55+100 в зоната на десен завой в посока към с. Юндола между едноосна каруца, теглена от един кон, с водач С.М. и пътник А.М. и л.а. „Ауди", модел „80", управляван от застрахован при ответника водач, се е осъществил пътен инцидент, в резултат на който са пострадали водачът и пътникът в каруцата. Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към деня на инцидента между водача на МПС и ответника по отношение на л.а. „Ауди". Спорно е дали е осъществен деликт, какво е справедликвото обезщетение за неимуществени вреди на двамата пострадали и имат ли те принос за настъпване на вредите.

По повод спорния въпрос за елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съдът излага следните съображения. От неоспореното и прието от съда заключение на САТЕ, изготвен от инж.д-р А. А., което настоящата инстанция намира за обективно и компетентно, се установява следният механизъм на пътния инцидент. Каруцата се е движила в десния край на платното за движение със скорост 7 -8 км/ч., а зад седалката върху шасито, е бил поставен метален плуг, като част от ралото му и двете дръжки са били вляво извън левия габарит на каруцата. Зад каруцата в същото време се е движил лекият автомобил със скорост над 40 км/ч. Автомобилът се е движил по посока изток, срещу ранно слънце и е застигнал бързо каруцата поради голямата разлика в скоростите. Л.а. Ауди е ударил с крайната си предна дясна част стърчащите в ляво извън габарита на каруцата части на плуга. Първо с предната броня е ударена едната от дръжките на плуга и са се счупили левият край на бронята и левият мигач на автомобила. След това острият връх на ралото се е врязал в предния ляв калник и го е продрал по цялата му дължина. Достигайки твърдата част на калника, непосредствено пред предната дясна колона, поради голямото съпротивление, плугът се е завъртял, затова острият връх се е придвижил надолу и е разпрал и предната част на предната лява врата. След това контактът му с л.а. Ауди е преустановен.

Опорната точка на каруцата с пътя е чрез колелата и дългите надлъжни греди, които са били вързани в предната си част здрава за хамута на коня. Ударната сила е създала въртящ момент спрямо каруцата и спрямо напречната й ос и по-конкретно спрямо контактните петна на гумите на двете колела с пътната настилка. Тъй като тези надлъжни греди са дълги 2 и предният им край се явява като опорна точка, възпиращи въртящия момент, те са се огънали в мястото, където са захванати към металното шаси на каруцата. В края на удара, когато е реализирана най-голямата сила, ударената каруца, заедно с пътуващите върху седалката е била тласната напред и надясно към десния банкет. Развързаният плуг първи е изпаднал на десния банкет и терена вдясно от платното за движение. Каруцата се е преобърната и е легнала на лявата си страна.

Причина за настъпилото ПТП според експертизата е липсата на постоянно наблюдаване на пътя пред автомобила от страна на водача л.а. „Ауди", както и действията на водача на коня, защото се е движил по платното за движение на второкласен път и е поставил в багажника на каруцата, най- вероятно диагонално плуг, стърчащ вляво извън габарита на каруцата. В обясненията си в о.с.з. вещото лице пояснява, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да види каруцата, защото пътният участък, в който е настъпило ПТП, е относително прав, а автомобилът е имал сенник, който можело да ползва. Пояснява още, че в зоната на ПТП има банкет, но на много участъци са поставени мантинели. Сочи, че не би се отразило на видимостта на водача, ако каруцата е имала светлоотразители. Описва каруцата като самоделка без капак и ритли, по-скоро приличаща на фаетон.

В показанията си пред първата инстанция, водачът на лекия автомобил е разказал, че е бил заслепен от слънцето и не е видял каруцата, както и че след удара видял жената да тича след коня.

Съдът приема, че е налице противоправно поведение на водача, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Заслепяването от слънцето е попречило на водача да контролира управлявания от него автомобил и не представлява обстоятелство, което го освобождава от отговорност. Той е бил длъжен да използва сенника си или слънчеви очила, за да вижда движещите се пред него превозни средства. Ето защо, неоснователни са оплакванията, че липсва противоправност и вина в поведението на застрахования водач.

По повод справедливото обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази представените медицински документи от дните непосредствено след инцидента, заключението на СМЕ и разпитаните свидетели.

От приетата епикриза по ИЗ №3161/ 2017 издадена от МБАЛ Велинград, се установява, че ищцата след претърпяно ПТП е постъпила в отделението по ортопедия на 07.07.2017 г. с диагноза: навяхване и разтягане на ставния апарат на лакътна става. Като обективно състояние е отразено: дясна лакътна става - оточна, болезнена и с ограничени движения.

Охлузвания на ръката. На 07.07.2017 г. под обща анестезия е направено наместване на изкълчената става и е поставено гипсова имобилизация. Ищцата е изписана от лечебното заведение на 10.07.2017 г. с подобрение. Според заключението на СМЕ на вещото лице д-р Б. Б., неоспорено от страните, получените от ищцата травми в причинна връзка с инцидента са: изкълчване на дясна лакътна става, охлузни рани по ръката. Пояснено е, че, изкълчването е трета степен травматична увреда. Болничното лечение е било три дни, като на 10.07.2017 г. под обща анестезия е направено наместване на изкълчената става и гипсова имобилизация. Последвало домашно-амбулаторно лечение, като средния срок за възстановяване от такива травми е 2 - 2,5 месеца. При проведения личен преглед на ищцата вещото лице е установило обективно запазена походка, както и дискретна болка при преднозадна компресия на таза. Обоснован е извод, че ищцата е търпяла 3-4 дни болки с голям 3 интензитет, които постепенно са намалявали и са били с променлив характер в следващите 1-1,5 месец.

Видно от Епикриза по ИЗ № 3159/ 2017 от МБАЛ Велинград, ищецът постъпил след ПТП в хирургично отделение на 07.07.2017 г. с диагноза: мозъчно сътресение - без открита вътречерепна рана, повърхностна травма на окосмената част на главата. Обективно състояние: Запазено общо състояние. Отговаря адекватно, но забавено. Не е губил съзнание и спомен преди и след инцидента. разкъсно- контузна рана в окосмената част на главата в слепоочнате област с размер 10 см. След медикаментозно лечение и консултация с невролог, Салих е изписан от болничното заведение на 11.07.2017г. с подобрение. Според заключението на СМЕ и обясненията на вещото лице в о.с.з. причинените на ищеца травми са мозъчно сътресение без загуба на съзнание, разкъсно - контузна рана на окосмената част на главата с размер 10 см., контузия на главата. Проведено е болнично лечение за 4 дни в МБАЛ Велинград и домашно-амбулаторно - като средният срок за възстановяване от такива травми е 1 - 1,5 месеца. Салих е търпял 3-4 дни болки с голям интензитет, които постепенно са намалявали и са били с променлив характер в следващия 1 месец. Като остатъчни последици при Салих са отбелязани голям надлъжен белег в лявата темпорална област на главата в окосмената част с дължина 7-8 см.

Според вещото лице и двамата пострадали са възстановени от получените травми и остатъчните последици не пречат на тяхното ежедневие.

Разпитани са синът и снахата на ищците. Съдът кредитира показанията, доколкото са в синхрон с медицинската документация – за първоначалния престой в болницата за нуждата от чужда помощ по време на този престой, както и за факта, че ищцата е ходила на рехабилитация във Велинград. За последния факт макар няма документи, но предвид медицинската необходимост от рехабилитация и пълното възстановяване на ръката, констатирано от вещото лице, съдът приема, че е проведена такава. Съдът не кредитира показанията на сина М. С., според които майка му е била 3-4, може би 5 месеца с обездвижена ръка. Съдът кредитира показанията на снахата Ф. К., че и двамата още са безработни, но намира, че този факт не е в причинна връзка с пътния инцидент.