Решение № 130 от 06.07.2022, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ........... град Шумен, 06.07.2022г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Кремена Борисова

Членове: Христинка Димитрова

Маргарита Стергиовска при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД

№ 105 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана срещу

Решение № 161/08.04.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1753/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 21-0869-002626/02.09.2021г., издадено от началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, с което на М.Р.М.,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че вмененото на водача нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП се явява безспорно установено, но е било неправилно квалифицирано по предложение 5, вместо по предложение 6 от чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В контекста на изложеното, жалбоподателят счита, че районният съд е следвало да упражни правомощието си да измени НП, като приложи закон за нарушението по чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение 6 от ЗДвП, явяващо се еднакво наказуемо с посоченото н диспозитива на постановлението и по този начин не би се стигнало до влошаване положението на санкционираното лице, което е организирало защитата си съобразно описаното в акта и в обстоятелствената част на НП нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото на друг състав на съда.

Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт И.С..

Ответната страна, М.Р.М., депозира писмен отговор чрез адвокат Й.А.от Адвокатска колегия – Варна, в който поддържа становището за неоснователност на касационната претенция и се претендират разноски. В съдебно заседание М., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна, и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.

1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 21.08.2021г. около 9,20 часа, в общ. Шумен, по път I-7 Хитрино Шумен – Върбак I-7 на км. 1+800 в посока път I-7 водачът М.М., при управление на собственото си МПС л. а. „Н.А.Т.“, с рег. № *******, предприел изпреварване, като не осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС – колесен трактор ЮМ36Л без регистрационен номер и без № на рама, с прикачен инвентар балировачка и се блъска в предна лява гума на трактора, с което става причина за ПТП.

След пристигане на полицейски служители, бил съставен Протокол за ПТП № 1792347 от 21.08.2021г. Бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 468990 от 21.08.2021г. Актосъставителят посочил, че с горното деяние, от страна на водача била нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като М. не е осигурил достатъчно разстояние между своето и изпреварваното ППС. Към преписката бил приложен и снимков материал.

Актът бил подписан от нарушителя, като изложил възражения. Впоследствие се възползвал от законното си право и депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В същите посочил, че при предприетото от него изпреварване „подал ляв мигач, предприел маневрата, изпреварил инвентара и задната гума на трактора, когато се изравнил с предна гума на трактора той кривнал в ляво, блъснал го в дясната страна на калника и вратата. От удара навлязъл в тревните площи вляво, където спрял“.

По възражението била изготвена докладна записка, като било прието, че водачът, предприел изпреварването, е допуснал нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН наказващият орган издал впоследствие процесното НП, налагайки на М.М. глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на представляващ жалбоподателя. Съдът счел също, че актът и наказателното постановление разполагат с минимално изискуемите реквизити.

Съобразявайки приобщените доказателства, предходният съдебен състав посочил, че при техния анализ може да се направи извод, че санкционираното лице по време на изпреварването не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В мотивите си въззивният съд посочил, че коментираната хипотеза на чл.

42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е относима към разглеждания случай, доколкото тя третира извършването на маневра изпреварване и задължава водача, предприел изпреварването, по време на извършването му да осигури достатъчно странично разстояние между своя и изпреварвания автомобил. Поради изложеното, съдът счел, че жалбоподателят М. действително не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Независимо от това, съдебният състав констатирал, че на водача е наложено административно наказание по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, въздигащ в състав на административно нарушение неспазването на правилата за разминаване, вместо относимото предложение 6 от цитирания законов текст. Това опущение според районния съд представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до накърняване на правото на защита на санкционираното лице и воден от това разбиране, предходният съдебен състав отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия. Така постановеното решение обаче е неправилно.

Задълбоченият прочит на приобщените доказателства сочи по еднозначен начин, че на описаните в акта и в НП дата и място ответникът в настоящото производство е управлявал собствения си автомобил, като при предприемане на маневра „изпреварване“ не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето превозно средство и изпреварваното – колесен трактор „ЮМЗ 6Л“, без. рег. номер и и без номер на рама, с прикачен инвентар, като в резултат на това се блъска в предна лява гума на трактора и става причина за ПТП. Извод в тази насока, а именно, че водачът М. не е съблюдавал изискванията на нормата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, изрично посочена за нарушена от актосъставителя и АНО в обстоятелствената част на НП, се извежда при обстоен анализ на наличните писмени материали и при съобразяване на показанията на разпитаните по делото свидетели. До сходен извод е достигнал и районният съд. Това от своя страна е наложило отпочването на административнонаказателно производство спрямо водача – ответник в настоящото дело, при което длъжностните лица, натоварени с правораздавателни функции, в изпълнение на своите правомощия, са съставили АУАН и издали НП в рамките на законоустановения срок и при съблюдаване на процедурните правила по запознаване на соченото за нарушител лице със съдържанието им, съответно по предявяване и връчване на акта. Както правилно е посочил и районният съд, АУАН покрива напълно изискванията за минимално необходимо съдържание, визирано в чл. 42 от ЗАНН, като актосъставителят пределно ясно е описал от обективна страна деянието и обстоятелствата по негово осъществяване, съотнасяйки го към релевантната норма, вменяваща конкретно задължение за водачите при предприемане на маневра изпреварване. По еднозначен начин е описано деянието и в констативно-съобразителната част на НП, а наказващият орган правилно е посочил, че М. не е съобразил поведението си с императивното правило на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Порокът, който АНО е допуснал се свежда до това, че деятелността на водача е отнесена към неприложим в случая санкционен състав – този на чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП. Деянието на водача подлежи на санкциониране по реда на предложение 6 от посочената разпоредба.

Противно на решаващия извод на въззивната инстанция, че това опущение налага отмяна на правораздавателния акт, настоящият състав на Административен съд – Шумен счита, че в случая са били налице основания за изменение на НП, с оглед необходимостта от преквалифициране на поведението на водача. Подобен извод е съобразен с Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт има обвързваща настоящия съдебен състав сила. С тълкувателното решение е прието, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че следва да се приеме, че в производството по обжалване на наказателното постановление наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието на районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т. е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно.

Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т. е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.

В подкрепа на това разбиране е и последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.). В мотивите на ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020г.) се посочва, че с предложените изменения и допълнения правомощията на районния съд в административнонаказателното производство не търпят изменение в сравнение със сега съществуващите по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, но е необходимо да се регламентират детайлно, тъй като досегашната лаконична уредба създава предпоставки за противоречива съдебна практика. Така в новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК прави впечатление, че с изключение на уточнението „без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението“, което е възприето от съдебната практика по наказателни дела (Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК), новото законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т.