Решение № 114 от 17.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Казанлък, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510101821 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: ********** чрез пълномощника адв. Е.И., със съдебен адрес: **********, против „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Н. П.. Процесуалният представител на ищцата твърди, че ищцата е извършила плащания без основание към ответното дружество в размер на 1354,20 лева или 692,39 евро, след предприето увеличение в размера на иска съгласно чл. 214, ал.1 от ГПК.

Твърди, че тази сума е платена без основание и за ищцата възниквал правен интерес от предявяване на следния иск, тъй като сумата подлежала на връщане, като платена без основание. Моли съдът да осъди „СИТИ КЕШ” ООД да възстанови на ищеца заплатената, сума в размер на 1354,20 лева или 692,39 евро без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С уточнителна молба с вх. № 18054/18.11.2025 г. по описа на РСКазанлък, процесуалният представител на ищцата заявява, че претендираната сума е заплатена в периода от 30.04.2024 г. до 28.06.2025 г. по сметка на ответното дружество. Представя извадки от онлайн кореспонденция между страните за извършени плащания за периода 30.03.2024 г. до 28.06.2025 г.

С молба с вх. № 19937/16.12.2025 г. по описа на РС-Казанлък, процесуалният представител на ищцата заявява, че Договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от 1

ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен със следните обезпечения: банкова гаранция или поръчители, отговарящи на условията на чл.5, ал.1, т.2 от договора за заем, като в случай на неизпълнение кредитополучателят дължи неустойка визирана в чл. 11 от договора в размер на 874,61 лева. Твърди, че за да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/ или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на неизпълними условия към потребителите, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Твърди, че предявената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК – с исковата молба е предявено парично вземане, но не е посочена банкова сметка на ищеца за плащане. Моли съда да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани посочените нередовности и докато това не се случи да не продължава действията по настоящото производство. Моли съдът да има предвид, че при липса на точно посочен начин на плащане по осъдителния иск ответното дружество е застрашено от претърпяване на необосновано високи вреди, изразяващи се в незабавно образувани изпълнителни дела срещу него и натрупване на допълнителни разноски, в случай че не му е предоставена възможност да плати доброволно още след постановяване на Решението по спора. Оспорва предявения иск и твърденията на ищеца като неоснователни и недоказани. По отношение на формулираните от страна на ищеца твърдения в молба с вх. № 19937/16.12.2025 г. следвало да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Евентуално, ако неустойката се приемела за нищожна, то същата щяла да се 2 счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни. Оспорената от ищеца неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай, че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране било съобразена със закона практика, която не водела задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Ответното дружество предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца ставало ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно било, че същият договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените съображения, поради което в полза на ответното дружество било налице годно правно основание да получава и задържа плащанията по договора, с оглед на което моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски в производството прави възражение за прекомерност на 3 адвокатското възнаграждение на ищеца.

Редовно призовани за датата на съдебното заседание, страните не изпращат процесуални представители. Ответното дружество е депозирало молба с вх. № 2490/10.02.2026г., с която поддържа изложеното в отговора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ********** се установи, че на ********** г. С. Н. Т. е сключила със „СИТИ КЕШ” ООД, договор за кредит при следните параметри: размер на кредита 700 лева, погасителни вноски: 5 бр. х 25,96 лева и 7 бр. х 115,37 лева; общ брой погасителни вноски 12; срок на кредита 12 месеца; обща стойност на плащанията 937,39 лева; годишен процент на разходите 54,63%; фиксиран лихвен процент 44,5%. Съгласно чл. 5 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.

2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В ал. 2 страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор.

В чл. 11 от договора е посочено, че Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.

5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 874.61 лева. В ал. 2 страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено 4 съобразно представения погасителен план.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Видно от заключението на вещото лице, годишният процент на разходите по кредита е 54,63%.

Годишният процент на разходите по Кредита е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК съгласно формулата на Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Посоченият в ал. 1 ГПР не може да бъде променен, освен по взаимно писмено съгласие между страните. Предоставената главница по кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент, който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по съответният брой дни, за който е сключен договорът за кредит. Размерът на фиксирания лихвен процент е 44,50%. Процентът на ГПР, ако в него се включат и разходите за неустойка, в размер на 874,61 лева, е 284,80%. По договора има извършени плащания в размер на 2054,20 лева, разпределени както следва: възнаградителна лихва 237,39 лв.; главница - 700,00 лв.; неустойка - 874,61 лв.; лихва за забава и неустойка за забави 25% - 242,20 лв.