Определение № 1137 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1137 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. С.ов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300500136 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпили са писмени молби от въззИ.емите С. Д. А., с ЕГН **********,с вх.№10112/28.03.2023г., подадена чрез пълномощника адв. А.

П. и Т. Г. А., с ЕГН **********,с вх.№10107/28.03.2023г. , подадена чрез пълномощника адв.Р.К. , с които се иска изменение на постановеното по делото Решение №348 от 20.03.2023г. в частта му за разноските.

С молбите на въззИ.емите се оспорва размера на присъдените в тяхна полза разноски по делото, като се възразява срещу присъждането на по- нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Поддържа се, че същите следва да се приемат за основателни в пълните им размери- 1500 лв., колкото бил минимумът съгласно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие.

Постъпили са отговори на всяка от молбите от съответната насрещна страна, с които молбите се оспорват и се иска оставянето им без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото намира молбите за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 248,ал.1 от ГПК,а разгледани по същество за неоснователна поради следните съображения:

С постановеното по делото Решение №348 от 20.03.2023г. при произнасянето си по разноските съдът е приел, че възражението на жалбоподателите И. С. Л., с ЕГН ********** и Ю. Г. К., с ЕГН **********, за прекомерност на заплатеното от всеки един от въззИ.емите С. Д. А., с ЕГН ********** и Т. Г. А., с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е основателно, поради което е намалил същото 1 от 1500 лв. на 1013,28 лв.

С подадените по чл.248 от ГПК молби от въззИ.емите се оспорва извършеното от съда редуциране на възнаграждението, като се излагат доводи, че същото е в минималния размер съгласно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, поради което и не може да бъде намалявано. Тези доводи не се споделят от настоящия състав на съда. С Решение от 23 ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16, Съдът на Европейския съюз е тълкувал чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Прието е, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Предвид предимството на първичното общностно право- чл.101, пар.1 от ДФЕС пред националното ни законодателство и на основание чл.633 от ГПК, разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено („… но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата“), не следва да бъде прилагана. По всяко дело, по което е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, националният съд ще следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер.

Единственото ограничение тук ще бъде свързано с преследваната от наредбата цел, а именно да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой (отрицателен) резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ. В конкретния случай материалният интерес по делото е нисък, делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, а производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на всеки от въззИ.емите би бил 1013,28 лв. С оглед на така изложените съображения липсват основания за изменение на решението в частта му за разноските и присъждане в полза на всеки един от въззИ.емите на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания от тях размер от 1500 лв.

2

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че не са налице основанията за ревизиране на постановеното по делото решение в частта за разноските,а молбите по чл.248,ал.1 от ГПК следва да се оставят без уважение като неоснователни.

Водим от горното,Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ молба с вх.№10112/28.03.2023г., подадена от С. Д. А., с ЕГН ********** и молба с вх.№10107/28.03.2023г., подадена Т. Г. А., с ЕГН **********,чрез пълномощника адв.Р.К., за изменение на постановеното по в.гр.д.№348/2023г. по описа на ОС-Пловдив решение №348/20.03.2023г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3