Решение № 21 от 07.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Вера Ив. Иванова

Румяна Ив. П.-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500555 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

Делото е образувано, след като с решение № 50123/10.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1041/2022 г. по описа на Върховния касационен съд – І г.о., е отменено предходно въззивно решение № 57/26.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 253/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която е потвърдено решение № 21034/01.03.2021 г. по гр.д. № 106/2020 г. на Окръжен съд – К., с което са отхвърлени предявените от П. П.

Б., действаща чрез настойника си К. П. Б., против О. К. обективни кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на О. по н. и п. при О. К. за надзор над дейността на настойника М. М. за периода 11.11.2008 г. – 29.05.2015 г., като бездействието е позволило на настойника в продължение на този период да нарушава закона без никакви последици, което е причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание, изолация, загуба на способности и загуба на възможности за интеграция, 1 пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 22.06.2020 г. до окончателното й изплащане, за присъждане на сумата 10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, съставляваща стойността на продадения от настойника недвижим имот – гараж, собственост на ищцата, с договор, сключен с н.а. № ********* на нотариус Д. Г. с рег. № *** и с район на действие района на РС - К., поради това, че О. по н. и п. при О. К. не е упражнил надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметка на запретената и не е проконтролирал използването й съгласно изискванията на закона, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на продажбата на имота - 08.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, а в останалата част въззивното решение е оставено в сила.

Жалбоподателката П. П. Б., действаща като поставена под пълно запрещение чрез настойника си К. П. Б., твърди, че решение № 21034/01.03.2021 г. по гр.д. № 106/2020 г. по описа на Окръжен съд – К. в посочените части е незаконосъобразно, необосновано, постановено при противоречие със съдопроизводствените правила и с материалния закон по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове, като обжалва решението и в частта, в която е присъдено адвокатско възнаграждение на ответника. Претендира разноски за всички инстанции.

Въззиваемият О. К. счита, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за всички инстанции.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П. П. Б., действаща като поставена под пълно запрещение чрез настойника си К. П. Б., против О. К., чийто кмет е О. по н. и п., кумулативно обективно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че е поставена под запрещение, като за настойник на 11.11.2008 г. й била назначена М. М., но не бил упражняван надзор за действията на настойника, 2 вследствие на което тя живяла в условия на изключително ниска хигиена, дълги години не напускала апартамента и не ползвала социални услуги поради отказ от страна на настойника, последната не предавала годишни отчети и не представяла разходно-оправдателни документи, като бездействието и отказът на О. К. да упражни контрол над назначения настойник довело ищцата до състояние на безпомощност, изоставеност и невъзможност да упражнява правата си, а това влошило психическото и физическото й здраве, поради което моли съда да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на О. по н. и п. при О. К. за надзор над дейността на настойника М. М. за периода 11.11.2008 г. - 29.05.2015 г., което бездействие е позволило на настойника през този период да нарушава закона без никакви последици, а това е причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание, изолация, загуба на способности и загуба на възможности за интеграция, пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /22.06.2020 г./ до окончателното й изплащане. В исковата молба се излага също, че на 08.12.2010 г. М. М. в качеството си на настойник на П. Б. е продала неин гараж на по-ниска от действителната стойност на имота, а получените парични средства не били депозирани по банковата сметка на продавачката и не били употребени в полза на поставената под запрещение, като кметът на общината не осъществил контрол, не поискал отчет за начина на употребяване на средствата и по този начин не защитил интересите й, поради което моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 200 лв., съставляващи стойността на продадения от настойника недвижим имот - гараж, собственост на ищцата, с договор с н.а. № ********* на нотариус Д. Г. с рег. № *** и с район на действие района на РС - К. поради това, че О. по н. и п. при О. К. не е упражнил надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметката на запретената и не е проконтролирал използването й съобразно изискванията на закона, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на продажбата на имота /08.12.2010 г./ до окончателното й изплащане. Твърди също, че е претърпяла неимуществени вреди и поради това, че за периода 29.05.2015 г. - 12.01.2016 г. О. по н. и п. не е предприел мерки за смяна на 3 настойника, въпреки че е бил уведомен за положението, в което е била принудена да живее П. Б. и е била предложена алтернатива, за което моли да й бъде присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за оказаната безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответникът О. К. счита, че исковете са недопустими и неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност по отношение на първите два иска. Претендира разноски.

С обжалваното решение са отхвърлени исковете и П. Б. е осъдена да заплати на О. К. 6 000 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

С решение № 57/26.10.2021 г., постановено по гр.д. № 253/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, е потвърдено първоинстанционното решение.

С определение № 327/09.12.2021 г., постановено гр.д. № 253/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, е изменено решението в частта за разноските, като П. П. Б., действаща чрез настойника си К. Б., е осъдена да заплати на О. К. 6 000 лв., представляващи разноски – възнаграждение за един адвокат във въззивното производство.

С решение № 50123/10.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1041/2022 г. по описа на Върховния касационен съд – І г.о., е оставено в сила решението на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – К. за отхвърляне на предявения от П. П. Б., действаща чрез настойника си К. П. Б., против О. К. иск за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за това, че в периода 29.05.2015 г. – 12.01.2016 г. О. по н. и п. при О. К. не е предприел мерки за смяна на настойника на поставената под пълно запрещение П. Б., въпреки че О. по н. и п. е бил уведомен за положението, в което е била принудена да живее Б. и е била предложена алтернатива, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като решението е отменено в останалата му част – по отношение на останалите два 4 иска и в частта за присъдените разноски, а делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.

С определение № 50256/15.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1040/2022 г. по описа на Върховния касационен съд – І г.о., е отменено определение № 327/09.12.2021 г., постановено гр.д. № 253/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

След отменителното решение на Върховния касационен съд предмет на повторното въззивно производство е решението на окръжния съд в частта по исковете по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 22.06.2020 г. до окончателното й изплащане, и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 200 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на продажбата на имота /08.12.2010 г./ до окончателното й изплащане.

При служебната проверка на решението в посочената част по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, респ. в тези, върнати за ново разглеждане, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Доколкото въззивният съд е инстанция, разглеждаща спора по същество, той следва да се произнесе по предявените искове, независимо от това, че те са били отхвърлени от окръжния съд единствено при приложение института на погасителната давност, като няма правомощия да отмени решението само на това основание и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищцата/, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е 5 възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите на съдебната власт.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на О. по н. и п. при О. К. за надзор над дейността на настойника М. М. за периода 11.11.2008 г. - 29.05.2015 г.:

По делото е установено, че с решение № 56/27.08.2004 г., постановено по гр.д. № 273/2004 г. по описа на Окръжен съд – К., П. П. Б. е поставена под пълно запрещение поради това, че страда от шизофренна психоза параноидна форма, непрекъснато-прогредиентно протичане; емоционална и волева промяна на личността.

Не се спори между страните, че Б. и понастоящем страда от посоченото заболяване, потвърдено с експертно решение на ТЕЛК от 02.06.2015 г.

Безспорно е също, че след влизане на съдебното решение в сила със заповед № 993/23.11.2004 г. за неин настойник е бил определен баща й ПГБ, като след смъртта му със заповед № 5/11.11.2008 г. на О. по н. и п. при О. К. е бил назначен настойнически съвет на поставената под пълно запрещение в състав: М. М. /настойник/, В. Т. /заместник-настойник/ и Д. В. и С. Г.