Решение № 13201 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13201 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110156448 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА (България)“ ЕАД (с правоприемник „ФИРМА“ АД, ЕИК ************) срещу „ФИРМА“ ЕООД и Д.Н.К. кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците „ФИРМА“ ЕООД и Д.Н.К. дължат солидарно на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за срочен банков кредит № 118121 от 27.03.2017 г.: 9821,42 лв. – главница, падежирала редовно и предсрочно в периода от 05.06.2019 г. до 14.11.2019 г.; ведно със законната лихва за времето от 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 263,70 лв. – възнаградителна лихва, падежирала редовно в периода от 05.05.2019 г. до 31.10.2019 г.; 246,34 лв. – наказателна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 14.11.2019 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 66016/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че на 27.03.2017 г. между „ФИРМА (България)“ ЕАД и кредитополучателя ФИРМА ЕООД и солидарните длъжници С. А. Х. и Д. Н.

К. е подписан Договор за банков кредит, с който е отпуснат кредит в размер на 35 000.00 лв. (тридесет и пет хиляди лева), който бил напълно усвоен на 1

05.04.2017 г. Посочва, че съгласно чл. 3 от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва, като кредитополучателят дължал лихва в размер на 1-месечен SOFIBOR + 8.5 (осем цяло и пет десети) пункта надбавка, но не по - малко от 8.5 % (осем цяло и пет десети процента) съвкупна годишна лихва. Редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Твърди, че при забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер се определял като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 20 (двадесет) пункта надбавка годишно, но не по - малко от 20 % (двадесет процента) съвкупна годишна лихва (чл. 3.4). Посочва, че съгласно чл. 4 от Договора, зА.есеците април, май и юни 2017г. се ползвал гратисен период, след което кредитът следвало да бъде погасен на 32 (тридесет и две) равни анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 05-то число от съответния месец, платими от 05.07.2017 г. до 05.02.2020 г. Твърди, че задължените лица са изпаднали в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не били заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати:

05.06.2019 г.; 05.07.2019 г.; 05.08.2019 г.; 05.09.2019 г.; 05.10.2019 г.; с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.

432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Твърди, че предсрочната изискуемост е била обявена на кредитополучателя с писмо с изх.№ ИЗХ- 001-80143, а на солидарния длъжник с писма изх. № ИЗХ-001-80144, изх.№ ИЗХ-001- 80145. Посочва, че предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е била осчетоводена на 01.11.2019 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковатА.олба от страна на ответниците.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени 2 положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд, както и са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ФИРМА (България)“ ЕАД и ФИРМА ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит сключен на 27.03.2017 г., по който Д.Н.К. е солидарен длъжник, по силата на което е предоставил на кредитополучателя твърдяната в исковатА.олба сума по кредита в размер на 35 000 лева, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че кредитополучателят и поръчителят са изпаднали в забава по отношение на поетото задължение за връщане на заетата по силата на договорното правоотношение сума, периодът на забавата и размера на дължимото обезщетението за забава; че е налице надлежно обявена на кредитополучателя предсрочна изискуемост на задължениятА.у по предоставения потребителски кредит.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят погасяване на паричното си задължение, за което не сочат доказателства.

Съдът с оглед процесуалното поведение на страните е приел, че ответниците не оспорват предявените искове.

В тази връзка съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички юридически факти, обуславящи основателността на исковата претенция.

При това положение съдът намира, че исковата претенция е установена както по своето основание, така и по размер.

Ето защо следва да се уважи.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в общ размер на 240,63 лв., от които 206,63 лв. за държавна такса и 34,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и 3 разноски за исковото производство в общ размер на 386,23 лв., от които 286,23 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ТакА.отивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА

(България)“ ЕАД, ЕИК ************* (с правоприемник „ФИРМА“ АД, ЕИК ************), срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********** и Д.Н.К., ЕГН ********** кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „ФИРМА“ ЕООД и Д.Н.К. дължат солидарно на „ФИРМА (България)“ ЕАД (с правоприемник „ФИРМА“ АД) следните суми, произтичащи от Договор за срочен банков кредит № 118121 от 27.03.2017 г., а именно: сумата от 9821,42 лв. – главница, падежирала редовно и предсрочно в периода от 05.06.2019 г. до 14.11.2019 г.; ведно със законната лихва за времето от 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 263,70 лв. – възнаградителна лихва, падежирала редовно в периода от 05.05.2019 г. до 31.10.2019 г.; сумата от 246,34 лв. – наказателна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 14.11.2019 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 66016/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********** и Д.Н.К., ЕГН

********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят солидарно на „ФИРМА (България)“ ЕАД, ЕИК ************* (с правоприемник „ФИРМА“ АД, ЕИК ************) разноски за заповедното производство в общ размер н а 240,63 лв., от които 206,63 лв. за държавна такса и 34,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство в общ размер на 386,23 лв., от които 286,23 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5