Определение № 1435 от 13.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110155946 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпило е молба с вх. № 269391/22.08.2024 г. от адв. М. М., процесуален представител на ищеца, с което се иска изменение на Решение № 15619/14.08.2024 г. по гражданско дело № 55946/2023 г. по описа на СРС, в частта за разноските.

В молбата са изложени твърдения, че така определеното възнаграждение по чл.38 ЗА не е справедливо и обосновано. Цитира съдебна практика, поради което при други такива дела са му присъждали повече възнаграждения.

Твърди, че същото не съответства на труда му. Счита, че разноските следва да се определят с ДДС. Цитира съдебна практика.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът „М*“ ЕООД подава отговор.

Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна. Позовава се на решение по дело С-57/2015 на СЕС и на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.

Твърди, че не следва да се прилага НМРАВ. Твърди, че не се дължат разноски в производството по чл.248 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 37260/17.09.2024 г., влязло в законна сила на 1

09.10.2024 г., съдът е спрял производството по чл.248 ГПК, до постановяване на акт по дело С-744/23 на СЕС. По цитираното дело има постановен съдебен акт. При това положение отлагателното условие за разглеждане на настоящото дело е отпаднало (отстранени са пречките за движение на делото), поради което същото следва да се възобнови, на основание чл.230 ГПК.

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай последната процесуална възможност на ищеца за представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По делото е налице списък на ищеца преди последното открито съдебно заседание (л.50 от делото).

Решението е връчено на ищеца на 22.08.2024 г. ( л. 112 от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 05.09.2024 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 22.08.2024 г., т.е. същата в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото в решението възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в решението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК.

Друг е въпросът, доколко се преследва легитимна цел с института на чл.248 ГПК, при положение, че съдът е мотивирал точно и ясно как е приложил чл.78 ГПК. Ето защо при наличие на мотиви и произнасяне в тази насока за разноските по делото, съдът не може да измени решението си в тази 2 част, тъй като ще представлява изменение на воля, при вече постановен съдебен акт.

Следва да се отбележи, че възнаграждението от 100.00 лева е присъдено, тъй като ищецът е материално затруднено лице и като нормативна уредба за регулиране на този вид отношения е ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ. При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като създава неоснователна конкуренция на област, която вече е регламентирана. При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да неоснователно разместване на конкуренцията на пазара и поставяне в понеблагоприятно положение на адвокати, които са вписани в регистъра на правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38 ЗА, а именно размер за договорно възнаграждение. Затова за определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не договореностите. Ето защо съдът е приложил Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.

На следващо място, следва да се отбележи, че адвокатът не се е явявал по нито едно съдебно заседание. Подава около 30 искови молби на месец в настоящия съд, с идентично съдържание на база копи пейст (copy-paste).

Делото не е сложно от фактическа и правна страна, тъй като има изобилна практика и се касае за договор за потребителски кредит с цена на иска 403.24 лева. При това положение определяне на възнаграждение в размер на 480 лева за цена на иска 403.24 лева се явява прекомерно и надхвърлящо нормалната защита. В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес. Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 10 процента от защитавания интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси – частични искове от 5.00 лева. Претендирано възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото се явява 3 прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност по делото. В процесния случай 480 лева е повече от 50 % от материалния интерес по делото.

Правилно адвокатът твърди, че възнаграждението на адвокатите трябва да бъде добре заплатен и да не следва да се обезценява. Това принципно е така, но е приложимо когато е налице възмезден договор между адвоката и неговия клиент. Следва да се обърне внимание на адвоката, че професионалните правила за определяне на възнагражденията представляват важен елемент от упражняването на адвокатската професия, които имат за цел да осигуряват гаранция за справедливо отношение на клиента и професионалната независимост на адвоката. Адвокатът следва да осигури прозрачност на хонорарите, начислявани на клиенти и да му представя подходящи обяснения в зависимост от случая.

Хартата на основните етични предници на ССВЕ (Council of Bars and Law Societies of Europe - Съвет на адвокатите и адвокатските дружества на Европа) въвежда принцип за справедливо отнасяне на клиентите по отношение на хонорарите, което означава, че хонорарът, начислен от адвокат, трябва да бъде изцяло оповестен на клиента, да бъде справедлив и разумен и да съответства на закона и професионалните правила, на което се подчинява адвокатът. Отбелязва се, че този принцип налага необходимостта от професионално регулиране, за да се гарантира, че клиентът няма да бъде таксуват прекомерно.

Също така Кодексът за етично поведение на ССВЕ (т.3.4) постановява, че възнаграждението, начислено от адвокатите, трябва да бъде изцяло оповестено на клиента, да бъде справедливо и разумно и да съответства на закона и професионалните правила, на които се подчинява адвокатът.

При това положение цитираният от ищеца принцип се отнася за отношенията между него и неговият клиент. При положение, че липсва възмезден договор и възнаграждението е по чл.38 ЗА, адвокатът не може да се позовава на този принцип за размера на възнаграждението с отношенията си със загубилата страна. Същата не е обвързана от процесуалното представителство и избор на адвокат на ищеца. Ето защо тези взаимоотношения са непротивопоставими на загубилата страна при възнаграждение по чл.38 ЗА, на основание чл.21 ЗЗД. Този принцип не е 4 приложим между адвоката по чл.38 ЗА и загубилата страна.

Освен това, липсва предварително оповестяване на възнаграждението за другата страна. Такова не е осъществено по чл.131 ГПК. На следващо място при материален интерес от 403.24 лева, претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева не е разумно и не съответства на закона, професионалните правила, етичните стандарти и добрите нрави.

Неоснователно е възражението на адвоката, че за всеки иск следва да се присъжда възнаграждение. На първо място, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., Съдът не следва да се позовава на НМРАВ.

Следователно не следва да се прилага и правилото как се изчислява възнаграждението на адвоката при няколко иска. Освен това подробно в мотивите на решението, настоящият съдебен състав се е мотивирал защо не следва да се присъждат няколко възнаграждения при искове с еднакъв предмет на доказване, но търсена различна защита.

Неоснователно е възражението на ищеца, че възнаграждението на адвоката трябва да бъде по-голямо. Така представените от него книжа са бланкетни, имат едно и също съдържание, но само се променя номера и вида дело. В деловодството на съда има над 1000 молби (искови молби и други съдебни книжа) от този адвокат с идентично съдържание, различават се само по номера на делото и страните. С оглед идентичното съдържание на така представените молби и книжа по делото, е налице обосновано предположение за липса на човешки умисъл, доколкото всичко се състои от преповтаряне и преписване. Липсва характера на разума, присъщ на човека.

Всичко това, което е извършено от адвоката на ищеца може да бъде извършено от изкуствен интелект. Идентичното съдържание на молби е индиция за автоматично генерирани текстове или машинно генерирани текстове (Становище № 26/2023 на КСЕС). Възражението е неоснователно, тъй като заключенията на вещите лица не са идентични, а по всяко дело имат различно съдържание, което е доказателство, че същите са извършени от хора.

Същите са се запознали с делото, т.е. фактите по случая.

Дейностите, за които лицата претендират възнаграждения и доказателствата за тяхното извършване – съдържание на молби, пускане чрез електронни системи, попадат в приложното поле на т.9 от Становище № 26/2023 на КСЕС. Финансирането на такива дейности следва да се 5 осъществява при принципите за пропорционалност и съвместимост с човешкия труд, като разходите по такъв вид дейности следва да се определи при отчитане на разходите по използването и внедряването на технологии.

Разходите по тези системи не са само за съда и но и разходи, които страната прави във връзка с използването на тези системи, като част от общия принцип за разходи в съдебната система. В този смисъл т.52, 76-77 от Становище № 26/2023 на КСЕС. Възнаграждението в рамките на 100.00 лева е определено при принципа, че положеният от адвоката труд не съответства на действителната правна и фактическа сложност по делото, както и непрекъснатото подаване на същите молби до съда. Всичко това се извършва от автоматично генерирани и използвани алгоритми и определяне на възнаграждение на адвокат над това ще доведе до неоснователно обогатяване.

При този вид труд, възнаграждението е определени в тези размери – в минимални.

В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че има достатъчно данни по делото за недобросъвестно упражняване на права. Адвокатът на ищеца непрекъснато подава искови молби и книга до съда със същото съдържание (над 10 на седмица). Освен това, волеизявленията и на двете страни напълно съвпадат в посока, че ищецът следва да получи по-високо възнаграждение за адвокатския труд. При това положение ищецът извършва действия, които целят да се разходят от него средства, т.е. процесуалният представител на ищеца извършва действия, които са в полза на противната страна, т.е. извършва действия във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 и сл. ЗЗД. При това положение за съда възниква обосновано предположение, че инструментът на подаване на искова молба по потребителски кредити цели източване на дружеството чрез адвокатски хонорари и за дела с изключително нисък материален интерес, а не защита на субективно право, за какво е въведен гражданският процес.