Решение № 1766 от 01.06.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1766 01.06.2020 г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ при участието на секретаря МАРИНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.310 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Е.А.Б. ***, моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да осъди ответника да й заплати сумата 699 606, 07 лева, представляваща неизплатено на ищцата брутно трудово възнаграждение за периода месец ноември *г. - месец май * г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 30-то число на следващия месец до 30.12.2019 г. в размер общо на 213 722, 90 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Ромекс Инс“ ЕООД – в несъстоятелност – гр.

Враца, признава обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да уважи исковете изцяло, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения.

Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата работи по трудово правоотношение в ответното дружество като “****” от ****г.

При така установената фактическа обстановка, предвид направеното от ответника признание на исковете - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва от 02.01.2020 г. - датата на подаване на исковата молба.

Ищцата не е ангажирала доказателства за направени разноски, поради което и такива не следва да й се присъждат.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда държавна такса за производството по делото в размер на 36 533, 16 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА “Ромекс Инс“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28, представлявано от У. П.Г.Б., със съдебен адрес:*** ** ДА

ЗАПЛАТИ НА Е.А.Б., ЕГН **********,***,

СУМАТА 699 606, 07 лева, представляваща неизплатено на ищцата брутно трудово възнаграждение за периода месец ноември * г. - месец май * г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 30-то число на следващия месец до 30.12.2019 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 213 722, 90 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – ДТ за производството по делото В РАЗМЕР НА 36 533, 16 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред

Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 03.06.2020 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.