Разпореждане № 3886 от 26.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 26.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2144 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК констатира следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752 против длъжника И. С. Х., ЕГН ********** и настоящ адрес по заявлението: ***, за конкретно посочени суми.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания в една част са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Към заявлението е включена претенция за заплащане на такса, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, като цената на тази такса не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Заплащането на стойността на тези такси са предвидени, въпреки че се касае за дейности и услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено.

Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема.

Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от 1

Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г.

Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 2,45 евро. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 7,14 евро съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът И. С. Х., ЕГН ********** и настоящ адрес по заявлението: с.*** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: главница, представляваща неплатена падежирала главница, дължима от вноска №3 с падежна дата 01.08.2025г. до вноска №11 с падежна дата 01.04.2026г. в размер на 143,84 евро, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., 2 за периода от 01.08.2025г. до 01.04.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2026г. до изплащане на задължението, както и 2,45 евро държавна такса и 7,14 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за сумите, както следва: договорна лихва в размер на 158,47 евро, представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължима от вноска №3 с падежна дата 01.08.2025г. до вноска №11 с падежна дата 01.04.2026г., за периода от 01.08.2025г. до 01.04.2026г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 241,56 евро неплатена неустойка, начислена на осн. чл.10 от ОУ на дата 29.05.2025г. и неплатена до дата 01.04.2026г. за периода от 29.05.2025г. до 01.04.2026г.;

204,52 евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата – 06.11.2025г.; 15,34 евро – Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.07.2025г. и 60,60 евро мораторна лихва, представляваща лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава, до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда – 21.05.2026г., за периода от 02.07.2025г. до 21.05.2026г.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3