Определение № 235 от 23.05.2023, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Тетевен, 23.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20234330100011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Същото е инициирано по молба на ответника „Аксес Файнанс“-ООД-град София,за изменение,на основание чл.248,ал.1 от ГПКС,на постановеното решение по делото,в частта за разноските, присъдени на адвокат Д. М.-АК-ПловдивСАК,на основание чл.38,ал.2,в-ка с ал.1,т.2,в-ка с чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/09.07.2014г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В молбата се излагат аргументи за прекомерност на определеното възнаграждение на адвоката,като се иска същото да бъде намалено до размера по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2014г.- а именно до сумата от 1 000.00 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение от ищцата по делото,представлявана от адвокат М.,в която същата моли да бъде оставено в сила атакуваното решение,в частта за разноските.

Разгледана по същество, молбата с основание чл.248 от ГПК е неоснователна.

С постановеното решение по делото/което е влязло в сила към момента на постановяване на настоящия акт/,съдът е уважил три съединени иска,за прогласяване нищожност на две договорни клаузи, два от които неоценяеми и един с материален интерес от 120 лева.

На основание чл. 38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, както и на основание чл.26,ал.2 от ЗА,във в-ка с чл.7,ал.1,т.4 и чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв.М. в общ размер на 2 400.00 лева/по 1 000.00 лева за всеки един от неоценяемите искове и 400.00 лева за оценяемия/лева,определено като минимално възнаграждение по цитираната наредба.

С разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в 1 съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Разпоредбата е ясна и сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение като дължими в исковото производство разноски се възлагат на насрещната страна, в случай, че е осъдена за разноски. Адвокатското възнаграждение се определя по размерите установени в горепосочената наредба, но задължението на насрещната страна за заплащане на разноски – в случая адвокатско възнаграждение дължимо на адвоката, се определя съобразно разпоредбата на 78, ал. 1 от ГПК.

По отношение начина за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение,на основание чл.38 от ЗА,респ. присъждане на такова по всеки един от съединените искове,съдът споделя изцяло и практиката на ОС-Ловеч,цитирана от пълномощника на ищцата-Определение №719/06.10.2022г по в.ч.гр.д.№421/2022г и Определение №545/18.08.2022г по в.ч.гр.д.№327/2022г по описа на ОС-Ловеч.

В предвид изложеното, молбата за намаляване на определения на адвокат М. размер на възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и за изменение на решението в тази насока,е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248,ал.3,във в-ка с ал.1 от ГПК,съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ „Аксес Файнанс“-ООД-град София, за изменение на постановеното по делото Решение №41/30.03.2023г.,в частта за разноскитеприсъденото на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адвокат Д. В. М. в размер на 2 400.00/две хиляди и четиристотин/лева.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

2