Решение № 295 от 05.11.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Перник, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720102325 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. АТ. Л.., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника й – адв. Н.Б. против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 2959.35 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2012 г., вкл., сумата от 721 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до 03.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 73.61 лева – за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.02.2014 г. по ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на Пернишкия РС, поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот с адрес: гр. Перник, кв. Тева, бл. 53, ап. 20. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищцата, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били 1 присъдени и разноските по делото. По ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 06.02.2014 г.

На следващо място в исковата молба се излагат подробни доводи, че след издаване на изпълнителния лист процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била кратката три годишна погасителна давност, относима към периодичните плащания – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба е представено копие от изпълнителен лист от 06.02.2014 г. по ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на Пернишкия РС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 167/2014 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова и изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.

По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството по делото са представени: изп.д. № 167/2014 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова и изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.

В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., ищцата чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. № 167/2014 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова и изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищцата Н. АТ. Л.. за вземанията, предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6476 от 18.11.2013 г. по ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на РС Перник.

2

Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 06.02.2014 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 11.03.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Соня Димитрова, като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника Н. АТ. Л...

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 167/2014 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника Н. АТ. Л.. като до нея е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 31.03.2014 г. – връчена на длъжника лично на 09.04.2014 г. С ПДИ е определена дата – 08.05.2014 г. за извършване на опис на движими вещи. По изпълнителното дело обаче няма данни такъв опис да е извършван, нито е искана или внасяна такса за такъв. По делото реално не е наложен и запор, нито възбрана, доколкото от извършените справки не е установено длъжникът да има имущество.

На следващо място по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя с дата 13.07.2015 г. , с която е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника, както и на възбрана върху недвижимо имущество ,ако бъдат установени такива след извършване на съответните справки, за които от взискателя са внесени и такси. Поисканите справки са извършени, но запори или възбрани не са наложени, доколкото не е установено длъжникът да разполага с имущество.

По изпълнителното дело е постъпила още една молба от взискателя – от 25.05.2018 г., с която е поискано ново извършване на справки и налагане на запор. По посочената молба не са внесени такси, нито за давани указания за внасяне на такива. Два дни по-късно обаче – на 27.05.2018 г. съдебният изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което постановление за прекратяване е връчено на взискателя, но не е обжалвано от него. В тази връзка и взискателят е поискал и получил обратно и оригиналът на изпълнителния лист.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали суми за погасяване на задълженията.

Въз основа на изпълнителния лист от 06.02.2014 г. по молба на взискателя ответник от 22.06.2021 г. срещу Н. АТ. Л.. е образувано и второ изпълнително дело № 1908/2021 г. – по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. С молбата е поискано налагане на запор респ. възбрана ако след справки бъде установено имущество на длъжника. По посоченото изпълнително дело до длъжника е изпратена ПДИ от 08.07.2021 г. като няма данни кога е връчена същата. Наложени са и четири броя запори – в НОИ върху пенсия и в три банки върху банкови сметки – отново от 08.07.2021 г. Доколкото са установени доходи в секвестируем размер от съдебния изпълнител е изпратено писмо до НОИ за удържане на 150 лева месечно от пенсията на длъжника с начална дата 01.09.2021 г. На този етап към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело липсват данни в 3 изпълнение на запорите да са постъпили при съдебния изпълнител суми от длъжника.

В тази връзка и към 11.10.2021 г. – датата на приключване на устните състезания по исковото дело липсват данни по изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев да са събрани суми от длъжника ищец Н. АТ. Л...

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 06.02.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 7746/2013 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев/.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в цялост, доколкото няма данни по изп.д. № 167/2014 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова и изп.д. № 1908/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев или извън тях да са събрани суми от длъжника Н. АТ. Л...

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото п равната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново 4 изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.