Определение № 415 от 11.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Велико Търново, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254100600739 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. с, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Х. К., в качеството му на повереник на Е. В. Е. срещу Определение № 133 от 10.10.2025г. на РС – Горна Оряховица, постановено по ЧНД № 559 по описа на съда за 2025г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалба на И. В. Е., ЕГН **********, против Постановление от 01.09.2025г. на прокурор в РП –Велико Търново, с което е прекратено провежданото наказателно производство по ДП № 441/2025г. на РУ МВР Горна Оряховица, за престъпление по чл.296, ал.1 НК, като процесуално недопустима, като е прекратено производството по ЧНД № 559 по описа на съда за 2025г.

В жалбата срещу първоинстанционния акт се излагат съображения за неговата неправилност, като се твърди, че обжалваният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото приема следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от обжалване на определението на РС- Г. Оряховица, в 1 законоустановения, 7дневен срок, по чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 26.08.2024г. за това, че на 23.07.2024г., в гр. Горна Оряховица не е изпълнена заповед за защита срещу домашно насилие (заповед за защита № 17 от 08.07.2024г., по Гр.д. № 895/2024г. по описа на РС - Г.Оряховица, престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

Посочената заповед за защита е издадена въз основа на Решение № 477 от 08.07.2024г., по Гр.д. № 895/2024г. по описа на РС - Г.Оряховица, при което е задължен Х. Б. Х., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. В. Е.. При това със съдебния акт е забранено на Х. Б. Х. да се приближава до пострадалото лице И. В. Е., както и до определени обекти и места, подробно описани в съдържанието на заповедта, както и да осъществява контакт с въззивничката, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението.

С Постановление от 01.09.2025г. на прокурор в РП –Велико Търново, е прекратено, на основание чл. 199, и чл. 243, ал. 1, т.1, във вр., с чл. 24, ал. 1,т. 1 от НПК, провежданото наказателно производство по ДП № 441/2025г. на РУ МВР Горна Оряховица, за престъпление по чл.296, ал.1 НК.

С обжалваното Определение № 133 от 10.10.2025г. на РС – Горна Оряховица, постановено по ЧНД № 559 по описа на съда за 2025г. е оставена без разглеждане подадената от жалба на И. В. Е., ЕГН **********, против Постановление от 01.09.2025г. на прокурор в РП –Велико Търново, с което е прекратено провежданото наказателно производство по ДП № 441/2025г. на РУ МВР Горна Оряховица, за престъпление по чл.296, ал.1 НК, като процесуално недопустима, като е прекратено производството по ЧНД № 559 по описа на съда за 2025г. Първостепенният съд е приел, че жалбоподателката няма качеството на пострадал от престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, като е оставил без разглеждане жалбата на последната срещу описаното постановление на РП- В. Търново за прекратяване на наказателно производство.

Въззивният съдебен състав, изцяло, споделя правните изводи на първата инстанция.

Процесуалната недопустимост на жалбата, поставена за разглеждане 2 пред решаващия съд, се обективира с подаването й от лице, което няма подлежащ на защита правен интерес - да претендира отмяна на постановения от прокурор при РП- В. Търново акт, с който е прекратено наказателното производство.

Този извод се предпоставя от обстоятелството, че жалбоподателката няма качеството на "пострадал" по смисъла на чл. 243, ал. 3 от НПК и е лишена от възможност да инициира съдебен контрол върху постановлението на ВТРП за прекратяване на наказателното производство.

Кръгът от лица, процесуално легитимирани с права да оспорят прокурорски акт за прекратяване на наказателно производство и се определя от обекта на престъплението, и в частност от охраняваните от престъпния състав обществени отношения.

Наказателното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, който състав на престъпление систематически се намира в глава VІІІ от Особената част на НК - "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции", раздел ІІІ – "Престъпления против правосъдието". Обект на защита са обществените отношения свързани с нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи и в частност на съдебните такива, респ. обществените отношения гарантиращи спазването от страна на гражданите и другите субекти на актовете, постановени от тези органи, доколкото единствено и само така може да бъде гарантирано освен върховенството на закона, още и равнопоставеността на гражданите и другите субекти пред закона.

Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е формално, на просто извършване, както правилно сочи районния съд, а в състава му липсва предвиден съставомерен вредоносен резултат.

От изложеното следва извод, че специфичният обект на нарушаване при престъпленията по чл. 296, ал.1 от НК изключва наличието на "пострадал", тъй като за осъществяването на престъпния състав е неотносимо дали се нарушават права на отделната личност. Лицата, засегнати от престъплението, не могат да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и/или частни обвинители. Същите разполагат с права, да търсят защита на накърнените си интереси, съобразно възникналото право за това, въз основа 3 влязлото в сила решение (в случая - Решение № 477 от 08.07.2024г., по Гр.д. № 895/2024г. по описа на РС - Г.Оряховица).

Процесуални права за обжалване на постановление на държавното обвинение за прекратяване на наказателното производство, за да защити накърнени интереси, са предвидени единствено на лицето, претърпяло вреди от престъплението, по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

В настоящия случай това не е така и жалбоподателката няма подлежащ на защита интерес. В този смисъл е и задължителното за съдилищата тълкуване на понятието "пострадал", респ. за кръга на лицата, легитимирани да инициират производство по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, установени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК, ВКС.

Действително, с неизпълнението или осуетяването изпълнението на съдебно решение, в случая на заповед за защита от домашно насилие, се засягат признати с решението, респективно със заповедта за защита, права и законни интереси, но същите не намират пряка наказателноправна защита от престъпния състав на чл. 296, ал. 1 от НК, тъй като тези обществени отношения се намират извън непосредствения и общ обект на престъплението.

В този смисъл са и задължителните указания относно приложението на закона, приети с ТР № 2/2019г., от 25.11.2020г. по тълк.дело № 2/2019г. на ОСГК на ВКС.

В конкретния случай, се разследва деятелност, която засяга, единствено, неизпълнение на заповед за защита. При това, обект на защита са единствено обществените отношения свързани с нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи, като обект на разследване не са обществените отношения, свързани със защита на личността и правата на гражданите от различни други посегателства.

В процесното наказателно производство не е разследвана деятелност, която да осъществява едновременно състава на две различни по вид престъпления, имащи различен обект на засягане, което да обективира наличие на идеална съвкупност от престъпления, при което е възможно от едното престъпление да има пострадал, а от другото- не, поради което жалбоподателката не може да се позовава на права на пострадало от престъпление лице в процесното наказателно производство.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че 4

Определение № 133 от 10.10.2025г. на РС – Горна Оряховица, постановено по ЧНД № 559 по описа на съда за 2025г., е законосъобразно и правилно и като такова - следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, великотърновският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 133 от 10.10.2025г. на РС – Горна Оряховица, постановено по ЧНД № 559 по описа на съда за 2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Велико Търново, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254100600739 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. с, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Х. К., в качеството му на повереник на Е. В. Е. срещу Определение № 133 от 10.10.2025г. на РС – Горна Оряховица, постановено по ЧНД № 559 по описа на съда за 2025г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалба на И. В. Е., ЕГН **********, против Постановление от 01.09.2025г. на прокурор в РП –Велико Търново, с което е прекратено провежданото наказателно производство по ДП № 441/2025г. на РУ МВР Горна Оряховица, за престъпление по чл.296, ал.1 НК, като процесуално недопустима, като е прекратено производството по ЧНД № 559 по описа на съда за 2025г.

В жалбата срещу първоинстанционния акт се излагат съображения за неговата неправилност, като се твърди, че обжалваният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото приема следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от обжалване на определението на РС- Г. Оряховица, в 1 законоустановения, 7дневен срок, по чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 26.08.2024г. за това, че на 23.07.2024г., в гр. Горна Оряховица не е изпълнена заповед за защита срещу домашно насилие (заповед за защита № 17 от 08.07.2024г., по Гр.д. № 895/2024г. по описа на РС - Г.Оряховица, престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

Посочената заповед за защита е издадена въз основа на Решение № 477 от 08.07.2024г., по Гр.д. № 895/2024г. по описа на РС - Г.Оряховица, при което е задължен Х. Б. Х., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. В. Е.. При това със съдебния акт е забранено на Х. Б. Х. да се приближава до пострадалото лице И. В. Е., както и до определени обекти и места, подробно описани в съдържанието на заповедта, както и да осъществява контакт с въззивничката, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението.

С Постановление от 01.09.2025г. на прокурор в РП –Велико Търново, е прекратено, на основание чл. 199, и чл. 243, ал. 1, т.1, във вр., с чл. 24, ал. 1,т. 1 от НПК, провежданото наказателно производство по ДП № 441/2025г. на РУ МВР Горна Оряховица, за престъпление по чл.296, ал.1 НК.