Решение № 5481 от 14.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5481 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100113245 по описа за 2022 година

Ищцата Я. Я. Я. твърди в исковата молба, че повече от 10 години владее непрекъснато и несмущавано, като живее в него и свои като собствен, следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******** с площ 80 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, баня, кухня, клозет, килер, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседи: на етажа – няма, под обекта – няма, над обекта - ***.

Поддържа в исковата молба, че в последните години от брака й с бившия й съпруг отношенията им са били обтегнати, поради което е заживяла в този апартамент.

През 2011 г. М. С. е заминала за Кралство Нидерландия. Сочи, че след заминаването й са изгубили връзка. Продължила е да владее имота, считано от 16.02.2011 г. до настоящия момент. Поддържа го с текущи ремонти и поправки, плаща режийните разходи и тези за общи части в сградата.

Ищцата сочи, че преди около две години е получила бележка за получаване на съдебни книжа, на които е било отбелязано, че М. С. следва да се яви в съда. Преди около две седмици е получила отново съобщение, този път от частен съдебен изпълнител. От заминаването си, М. С. спряла да изплаща кредита, с който е закупила апартамента, поради което банката заявява претенциите си, чрез обезпечението върху вещта – ипотека върху имота.

Ищцата поддържа, че откакто М. е заминала и няма връзка с нея се е дезинтересирала от имота си, като ищцата упражнява фактическата власт. Животът й преминава там последните 11 и повече години, което е свързано с всички човешки 1 преживявания, дейности и емоции. Работата й се намира наблизо, установила е приятелства. Счита себе си за собственик. За толкова години ответницата не се е обадила нито веднъж и не е проявила интерес към собствения си имот. Никога не се е противопоставяла на упражняването на фактическата власт.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е придобила по давност /повече от 10 години, от 2011 г. /правото на собственост върху апартамент 1, находящ се в гр.

София, ул. „********.

Ответницата М. С. оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Третото лице помагач на страната на ответницата М. Б. И. поддържа, че е придобила процесния имот по силата на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 06.11.2023 г. на ЧСИ М.н П. по изп. дело № 20228510402504.

Изпълнителното дело е образувано срещу М. Смит, която е собственик на имота към момента на вписване на възбраната от ЧСИ по изпълнителното дело.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от постановление от 06.11.2023 г. за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 202285100402504 по описа на ЧСИ М.н П., процесния имот е възложен на М. Б. И..

С нотариален акт № 167 от 16.04.2008 г., том № I, рег. № 2288, дело № 156 от 2008 г., на нотариус Е.П., М. С. е учредила договорна ипотека върху процесния имот в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД

Опис по изпълнителното дело е извършен на 05.12.2022 г., видно от представения протокол за опис /л. 213/

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време, като фактическият й състав включва два елемента: 1/ владение и 2/ изтичане на определен срок.

Владението има два елемента: обективен елемент (corpus)- упражняване на фактическа власт и субективен елемент (animus)- намерение за своене на вещта, като в случая ищцата се позовава на изтекла десет годишна придобивна давност, като недобросъвестен владелец.

Свидетелят В.М.М. сочи, че с Я. са приятелки от 2014 г. Ходила е често на гости в Я., когато е живеела на „Цар Симеон“ срещу църквата. Знае, че този апартамент e бил неин. Не познава М.е. Мисли, че Я. е напуснала апартамента преди три години. В апартамента на „Цар Симеон“ е ходела може би 2-3 пъти в седмицата от 2

2014 г. Никога не са обсъждали, дали жилището е на ищцата, знаела, че има ипотека, че жилището е закупено с ипотека и се изплаща . Откакто я познава от 2014 г. тя постоянно е живяла там.

Свидетелят Я.А.Я. сочи, че задочно познава М.е С.. Договорката е била този апартамент на „Цар Симеон“ да е за Я. и когато М.е подписала договора, идеята е била след това да му прехвърлят кредита и той да го погасява, но е изпаднал в невъзможност да направи това. Я. се е преместила през 2012 г., имала е ключове и по принцип се е грижила за апартамента. М.е е имала и едно студио за йога. Я. и М.е са били много близки приятелки. М.е е имала някаква друга официална работа – главен редактор на международно списание и е нямала намерение да остава в България дълготрайно.

Съгласно показанията на свидетеля М.Е.К., който живее на ул. „********, апартамент № 1 е бил на „СОФЖИЛФНД“, а след това го е купила една жена от Нидерландия, М. С., преди 20-тина години. От 15 години е домоуправител. Не е сигурен дали познава Я. Я.. През годините е имал 4-5 случая, привечер вижда жена, която отключва и влиза вътре. В апартамента преди две години е живеело едно млада момиче, студентка.

Следователно, не се установява че ищцата е упражнявала владение върху процесните имоти, като събраните гласни и писмени доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извода, че е оборена презумпцията по чл. 69 ЗС.

Ищцата е знаела, че ответницата не погасява кредита и е налице съдебно производство. Доколкото не е налице субективния елемент от владението, следва да се приема, че ищцата Я. Я. Я. не е придобила правото на собственост, въз основа на изтекла придобивна давност. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че видно влязло в сила решение от 29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 9896 от 2019 г. по описа на СГС, I ГО, 26 състав, е осъдена М. С., да заплати на „Юробанк“ АД сумата от 121 964,44 лв., представляваща част от главница по договор за кредит за покупка на процесния имот № HL33481/01.04.2008 г. Освен това, от съдържанието на исковата молба, се установява, че ищцата знае, че процесният имот е закупен с банков кредит, както и че ответницата не изпълнява договора. Ипотеката върху имота е подновена, на 05.04.2018 г. в Службата по вписванията. /л. 161 от делото/. В исковата молба, ищцата сочи, че апартаментът е закупен с кредит, който не се погасява и е налице съдебно производство срещу собственицата, а впоследствие и изпълнително такова.Следователно предявеният положителен установителен иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Я. Я., ЕГН **********, гр. София, ул. „********, представлявана от адв. Н. Б., гр. София, район „Възраждане“, ул. „********, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу М. С., ЕГН **********, гр. София, ул. „********, за следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „********, в********, с площ 80 кв.м., състоящ се от три стаи,вестибюл, баня, кухня, клозет, килер, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседи: на етажа – няма, под обекта – няма, над обекта - ***.

Решението е постановено при участието на М. Б. И., ЕГН **********, представлявана от адв. М. А., гр. София, ул. „********, като трето лице помагач на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4