Решение № 22 от 18.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. С.З., 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20225501000487 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 260008/19.07.2022г., постановено по гр.д. № 716/2020г. по описа на Районен съд – гр.Ч., с което е обявено на основание чл.

135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на ищеца А.П.П.К., относителната недействителност на договор за дарение на недвижим имот, сключен между К. В. К. и В. В. К. - дарители и Ч. К. В. (син на първия и племенник на втория дарител) - надарен, обективиран в нотариален акт № 83, том 3, peг. № 2801, дело № 455/2018 г. от 14.09.2018г. на нотариус Т.С.-И. с peг. № 575 на Нотариалната камара и район на действие PC - Ч., вписан в Служба по вписванията - Ч. с Акт № 150, том 7 (седем), дело/описна книга № 1399/14.09.2018г., имотни партиди № 94739 и № 94738, вх. per. № 2211/14.09.2018г., дв.вх.per. №2206/14.09.2018г. на Служба по вписванията Ч., за 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост върху следните недвижими имоти: - УПИ XVI-509 /шестнадесети за петстотин и девет/ с площ от 1095 кв. м. /хиляда и деветдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в село О., Община Б.Д., Област С.З. с неприложена улична регулация, при граници на имота: улица, УПИ XVII-510, УПИ VIII-503, УПИ 1

IX - 504 I УПИ XV-509; - УПИ XV - 509 /петнадесети за петстотин и девет/ с площ 1155 кв. м. /хиляда сто петдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в село О., Община Б.Д., Област С.З., с неприложена улична регулация, при граници на имота: улица, УПИ XVI - 509, УПИ IX - 504, УПИ X - 505 и УПИ XIV - 508, като Данъчната оценка на дарените имоти е 8844,60 лв. /осем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки/, и са присъдени разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба от Ч. К. В. против горепосоченото решение, в която излага съображения за недопустимост и неправилност на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС изцяло и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както и присъдените разноски. Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

Постъпила е въззивна жалба и от В. В. К. против решение № 260008/19.07.2022г., постановено по гр.д. № 716/2020г. по описа на Районен съд – гр.Ч.. Решението се обжалва изцяло, като са изложени доводи за недопустимост на същото. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на разноски.

Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия А.П.П.К., с който се взима становище, че жалбите са неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят. Изложени са съображения по направените във въззивните жалби оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делото, като е представено пълномощно за процесуално представителство.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2

135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът моли съда да обяви по отношение на АППК относителната недействителност на договор за дарение на поземлени имоти, сключен с нотариален акт № 83, том 3, peг. № 2801, дело № 455/2018 г. от 14.09.2018 г. на нотариус Т.С.-И. с per. № 575 на Нотариалната камара и район на действие PC - Ч., вписан с Акт № 150, том 7 (седем), описна книга/дело № 1399/14.09.2018 г., имотни партиди № 94739 и № 94738, вх. per. № 2211/14.09.2018 г., дв. вх. peг. № 2206/14.09.2018 г. на Служба по вписванията - Ч., за 1/2(една втора) идеална част от правото на собственост върху следните недвижими имоти:

УПИ XVI-509 /шестнадесети за петстотин и девет/ с площ от 1095 кв. м.

/хиляда и деветдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в село О., Община Б.Д., Област С.З. с неприложена улична регулация, при граници на имота: улица, УПИ XVII-510, УПИ VIII-503, УПИ IX - 504 I УПИ XV-509;

УПИ XV - 509 /петнадесети за петстотин и девет/ с площ 1155 кв. м./хиляда сто петдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в село О., Община Б.Д., Област С.З., с неприложена улична регулация, при граници на имота: улица, УПИ XVI - 509, УПИ IX - 504, УПИ X - 505 и УПИ XIV - 508

Данъчната оценка на дарените имоти е 8844,60 лв. /осем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки/.

Претендират се направените в исковото производство разноски, включително възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт, както и разноските в обезпечителното производство по ч. т. д.

№ 1260/2020 г. на ОС - С.З..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците В. В. К. и от Ч. К. В., чрез адвокат Д. П., в които се излагат подробни съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

От приложеното заверено копие на изпълнителен лист от 29.03.2005 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 86/09.07.2004 г. по т. д. № 762/2003 г. на Окръжен съд - С.З. се установява, че ЕТ „В.-В..“ е бил осъден да заплати на Агенция за следприватизационен контрол (АППК), сумата от 1 3

468 910,60 лв., от които главница в общ размер 1 386 279 лв., като неустойка за неизпълнени договорни задължения по договор за приватизационна продажба на 80 % от дяловете на „П.“ ЕООД – С.З. от 06.12.1995 г. и допълнително споразумение към същия от 08.05.1996 г. за календарните 1999 г. и 2000 г., както и мораторни лихви за забава в общ размер на 82 631,60 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1 386 279 лв. от 11.12.2003 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.

Съгласно § 20, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. ДВ, бр. 89 от 2010 г.), Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол се преобразуват чрез сливане в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.

Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗППр - Закона за публичните предприятия (обн. ДВ, бр. 79 от 08.10.2019 г.), Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) е преименувана на А.П.П.К. (АППК).

По силата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗППр, дейността, бюджетът, активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол преминават към Агенцията за публичните предприятия и контрол.

Не се спори, че АППК, в качеството си на правоприемник на АПСК, е взискател по изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ И.С. с peг. № 870 на КЧСИ и район на действие: ОС - С.З., образувано за събиране на вземанията й от физическото лице В. В. К. с ЕГН **********, в качеството му на собственик на ЕТ „В.-В..“ (прекратен).

По делото е приложено заверено копие от удостоверение с изх. № 10849/22.07.2020 г. на ЧСИ И.С., съгласно което изпълнително дело № 20158700400048 е било образувано на 30.03.2015 г. въз основа на изпълнителен лист от 29.03.2005 г. по търг. дело № 762/2003 г. на Окръжен съд - С.З., като поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 14.05.2015 г. Към момента на издаване на удостоверението непогасената част от задължението на В. В. К. била в размер на общо 4 182 301,65 лв.

По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том 3, peг. № 2801, дело № 455/2018 г. от 14.09.2018 г. на нотариус Т.С.-И.

4 с peг. № 575 на Нотариалната камара и район на действие PC - Ч., вписан в Служба по вписванията - Ч. с Акт № 150, том 7 ( седем), дело/описна книга № 1399/ 14.09.2018 г., имотни партиди № 94739 и № 94738, вх. peг. № 2211/14.09.2018 г., дв. вх. peг. № 2206/14.09.2018 г. на Служба по вписванията - Ч., от който се установява, че К. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., *** и В. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., *** даряват на Ч. К. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С.З., *** ( син на първия и племенник на втория дарител) собствените си недвижими имоти както следва:

УПИ XVI-509 /шестнадесети за петстотин и девет/ с площ от 1095 кв. м.

/хиляда и деветдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в село О., Община Б.Д., Област С.З. с неприложена улична регулация, при граници на имота: улица, УПИ XVII-510, УПИ VIII-503, УПИ IX - 504 I УПИ XV-509;

УПИ XV - 509 /петнадесети за петстотин и девет/ с площ 1155 кв. м./хиляда сто петдесет и пет кв.м./ в квартал 22 /двадесет и две/, находящ се в село О., Община Б.Д., Област С.З., с неприложена улична регулация, при граници на имота: улица, УПИ XVI - 509, УПИ IX - 504, УПИ X - 505 и УПИ XIV - 508. Данъчната оценка на дарените имоти е 8844,60 лв. /осем хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Активно легитимиран да предяви Павловия иск е кредиторът, а кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. В производството по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е недопустимо от страна на ответниците да се излагат и да се разглеждат от съда правопрекратяващи, правопогасяващи и правоизключващи възражения относно правопораждащия юридически факт, на който ищецът основава своята активна материална легитимация, т.е. своето качество на кредитор, освен ако това не е установено със сила на пресъдено нещо. В този смисъл е и практиката на ВКС, с Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 163/27.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. на III г.о. в които се приема, че "правоотношенията, от които произтича вземането, не стават предмет на делото по Павловия иск и 5 съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. По същите съображения съдът не следва да преценява и твърдението, че вземането е погасено по давност.

В настоящия случай ответниците излагат доводи, че поради прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „В.-В..“ на И.И.К. с договор сключен на 13.11.2003 г. към датата на предявяване на иска, за който е образувано т. д. № 762/2003 г. по описа на Окръжен съд - С.З., както и към датата на образуване на изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ И.С., длъжникът/ответникът ЕТ „В.-В..“ не е съществувал. Подържа се и във въззивната жалба, че в качеството си на физическо лице, В. К. не е обвързан нито от силата на пресъдено нещо на осъдителното съдебно решение, нито от изпълнителния лист, издаден въз основа на него.

Въззивният съд намира, горепосочените възражения за неоснователни, поради следните съображения:

В настоящия случай вземането на А.П.П.К. е установено с влязло в сила решение № 86/09.07.2004 г. по т. д. № 762/2003 г. по описа на Окръжен съд С.З.. По делото не е спорно, че с договор за прехвърляне на търговското предприятие от 13.11.2003 г. В. В. К. е прехвърлил търговското предприятие на ЕТ „В.-В..”, БУЛСТАТ *** на И.И.К..

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ТЗ едноличният търговец е физическо лице. В този смисъл становището и в доктрината, и в практиката е, че регистрацията на физическото лице като едноличен търговец по ТЗ няма за последица възникването на нов правен субект, който да е икономически обособен от физическото лице. Така всеки един едноличен търговец, като носител и на търговски, и на граждански права и задължения, отговаря с едно и също имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняването на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения. Поради това следва да се приеме, че в настоящия случай е налице един правен субект – физическо лице, действащо като ЕТ с фирма „В.-В..”, 6 който не притежава правосубектност различна от тази, която притежава като физическо лице, (в този смисъл Решение № 202 от 19.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2005 г., IV г. о.; Решение № 205 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1003/2007 г., I г. о. Решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о./. Ето защо въззивният съд не възприема доводите на ответниците, че с прехвърлянето на търговското предприятие, длъжникът ЕТ „В.-В..“ е престанал да съществува и съответно физическото лице В. В. К. не е обвързано от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 86/09.07.2004 г. по т. д. № 762/2003 г. на Окръжен съд - С.З..